Жалбата е по повод бездействието на властите във връзка с извършена „кражба“ на дружество. Тя е подобна на казуса Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria, no. 17854/04, 20 September 2011. Продължи към пълния текст »
На 30 август 2022 г. Европейският съд в Страсбург постанови решението си по две жалби на Korporativna Targovska Banka AD v. Bulgaria (Applications nos. 46564/15 and 68140/16), депозирани от четирима нейни бивши изпълнителни директори. С него той установи две нарушения на правото на справедлив процес по чл. 6§1 и нарушение на правото на мирно ползване на собствеността. Това решение е квалифицирано във второ ниво по значимост. Продължи към пълния текст »
На 3 май Европейският съд оповести три нови осъдителни решения срещу страната ни. Те са постановени от Комитет от трима съдии, тъй като жалбите са свързани с т.н. „повтарящи“ се нарушения.В случая това са дела, свързани с полицейско насилие, неизпълнение на съдебно решение и непропорционалност на наложената санкция при извършено митническо нарушение Продължи към пълния текст »
На 15 март Европейският съд в състав от трима съдии постанови решение, в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Bozhilovi v. Bulgaria (Application no.9051/18).
Къщата на жалбоподателите, намираща се в централната градска зона на София, е била отчуждена през 1985 г. Те са били настанени в оборотно жилище до построяването на жилищната сграда, в която е бил определен апартаментът, дъжим им като обезщетение. Това така и не се случва през следващите години и до настоящия момент. Продължи към пълния текст »
Днес Европейският съд в Страсбург оповести своето решение по жалбата Stoyanov and Tabakov v. Bulgaria (n° 2) (application n o 64387/14). Тя е по повод упоритото нежелание на Общинския съвет в Пазарджик да се съобрази с решенията на националните съдилища да реализират докрай процедурата за приватизация по закона от 1992 г. (ЗППДОбП) и да продадат на двамата жалбоподатели офиса, който те са ползвали като адвокатска кантора, по преференциални цени. Продължи към пълния текст »
На 16 ноември 2021 г. Европейският съд оповести четири нови осъдителни решения срещу България. Най-значимото от тях, класифицирано във второ ниво по важност, несъмнено е по делото Vasil Vasilev v. Bulgaria (Application no. 7610/15), в което бяха установени две нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека. Първото е по чл. 8 (право на неприкосновеност на личния живот ) поради липсата на достатъчна яснота в правната рамка и на процедурни гаранции, свързани с унищожаване на случайно прихваната комуникация между адвокат и клиент. Второто е по чл. 6§1 поради липсата на публичност при гледането на дело за обезщетение за вреди в резултат на допуснатото нарушение на правото на неприкосновеност на личния живот и публично оповестяване на съдебното решение поради автоматичното класифициране на делото като секретно, тъй като в него се съдържа документът, на който е свален запис от незаконното подслушване.
Резюмета на решението по всяко от двете оплаквания може да бъде прочетено в каталога на решенията за 2021 г.
Другите три решения са постановени от Комитет поради повтарящия се характер и наличието на подобни случаи в предходни години.
В решението Kolev c. Bulgarie (Requête no 36480/12) е установено нарушение на правото на справедлив процес, тъй като в дисциплинарното производство срещу жалбоподателя са използвани материали, получени с използването на СРС в хода на наказателно производство срещу трето лице. Нито една от двете съдебни инстанции не излага мотиви във връзка с направеното възражение от жалбоподателя, че използваните доказателства за цели извън наказателното производство е недопустимо и поради това неговото нарушение не е установено по законосъобразен начин и с валидни доказателства. Съдът констатира, че отговорът на този въпрос би могъл да рефлектира върху преценката за законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение, но двете съдебни инстанции, разгледали жалбата , не са дали отговор на този основен аргумент макар дори само кратко или имплицитно. Поради това е установено нарушение на чл. 6§1 в неговите гражданскоправни аспекти.
Решението по делото Kyazim c. Bulgarie (Requête no 39356/17) се отнася до отказа на националните съдилища да приемат искането за промяна на фамилното име на жалбоподателя, който твърди, че е известен в обществото под друго име и иска това положение да бъде отразено в регистрите за гражданско състояние с оглед издаването в бъдеще на други документи. Първоначално след раждането си той е записан с фамилното име на майка си, но впоследствие е припознат от бащата и в регистрите по гражданско състояние е отразена бащината фамилия. Още докато е бил бебе родителите се разделят и оттогава жалбоподателят не е поддържал никакви връзки с баща си и е израсъл в семейното обкръжение на майка си и роднините й. Затова малко след навършване на пълнолетие и преди да завърши средното си образование той отправя молба за промяна на фамилното си име, изтъквайки, че така е известен в обществото, в приятелската и училищната среда и би искал в началото на своя самостоятелен път в живота в дипломата и в другите документи, които ще му бъдат издавани, да фигурира името , под което се е представял цял живот. Националните съдилища отказват да уважат молбата му, приемайки, че това не са „важни обстоятелства“, тъй като името не е осмиващо или позорящо, както и че не е допустимо да се променя фамилията, тъй като така се засягат обществените интереси. Според Европейския съд националните съдилища твърде формално и общо са аргументирали отазите си с простото позоваване на закона и на обществените интереси като цяло без да се отчетат особеностите на конкретния случай и да се изложат аргументи как исканата промяна противоречи на защитените обществени интереси. Съдът счита, че съдебният процес по искането за промяна на името не е предоставил на жалбоподателя защитата, изисквана от член 8 от Конвенцията, поради което установява нарушение.
Решението по жалбата Lazarov and Others v. Bulgaria (Application no. 27565/14) е свързано с прекомерно забавена земеделска реституция. След като наследодателят на жалбоподателите подава молба за възстановяване на земеделски имот, през 1994 г. поземлената комисия му отказва възстановяване в реални граници и посочва, че има право на обезщетение. През 2001 и 2011 г. са постановени две решения за обезщетение. С решение от юни 2012 г. отново е отказано реално възстановяване на имота. След обжалването му то е отменено от Благоевградския районен съд на 8 януари 2013 г., който приема, че няма пречка имотът да бъде възстановен. Тъй като обаче върху него през 1986 г. е бил изграден спортен комплекс, а през 2006 г. държавата прехвърля земята на частно дружество, Агенцията по кадастъра отказва да впише жалбоподателите като собственици след решението на районния съд от 2013. Така жалбоподателите не успяват да влязат във владение на земята. Те не предявяват иск срещу дружеството. Не получават и обезщетение. След 2013 г. няма никакво развитие на нещата. Правителството възразява, че не са били изчерпани наличните вътрешни средства за защита, тъй като жалбоподателите не са продължили процедурата по получаване на обезщетение или , ако са смятали, че реституцията в реални граници е възможна, не са предявили иск срещу дружеството – приобретател на имота.
Съдът констатира, че действително посочените процедурни стъпки са били на разположение на жалбоподателите, но те сами по себе си не биха сложили край на реституционната процедура, която е щяла да отнеме време, както се установява от множеството подобни дела, разгледани от Европейския съд.(напр. Zikatanova and Others v. Bulgaria, no. 45806/11, §§ 54-57, 12 December 2019). Освен това Съдът отбелязва, че тези средства не биха могли да компенсират забавянията в процедурата по реституция до 2011 г. В този смисъл жалбоподателите не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита. могат да бъдат държани само частично отговорни за забавянето на процедурата след 2011-13 г. Правителството не дава обяснение за причините за това значително забавяне от страна на властите освен общите аргументи за сложността и важността на процеса на реституция на земеделска земя. Въпреки че Съдът е приемал тези съображения като валидни и основателни (напр. в делото Zikatanova and Others v. Bulgaria,§ 122),според него те не могат да оправдаят прекомерната продължителност на реституционния процес, дължаща се на действията и бездействията на властите. Ето защо е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Решението по допустимост по жалбата Симеон Сакскобургготски и други бе постановено на 20 март 2018 г. и в него бяха обединени за общо разглеждане три жалби, включващи не само Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза Хробок, но и други петима наследници на Фердинанд. Жалбата на последните бе обявена за недопустима. Съдът допусна за разглеждане оплакванията по две жалби – №№ 38948/10 и 8954/17)
В решението от 7 септември 2021 г. Съдът хронологично проследява всички събития в исторически аспект от коронясването на Симеон II, през събитията след 1944 г. , приемането на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, решението на Конституционния съд от 1998 г. за обявяване противоконституционността на този закон и това от 2009 г. за мораториум върху разпореждането с имотите, за които жалбоподателите са претендирали, че са тяхна собственост, както и отписването на част от имотите от Областните управители и възстановяването им на „правоимащите“ жалбоподатели. Продължи към пълния текст »
На 13 юли Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Todorov and Others v. Bulgaria. То е квалифицирано в първо ниво по важност. В него са обединени за общо разглеждане седем жалби –50705/11, 11340/12, 26221/12, 71694/12, 44845/15, 17238/16, 63214/16.
Всички те са свързани с различни оплаквания за нарушения на Конвенцията по повод отнетото на жалбоподателите имущество по Закона за отнемане на незаконно придобити активи, приет през 2005 г. Без да има характера на „пилотно“, това решение определя рамките и стандартите, които ще бъдат прилагани по висящите пред Европейския съд около четиридесет подобни жалби. В този смисъл аргументите на Съда както за установеното нарушение на чл. 1от Потокол 1 по част от жалбите, така и за липсата на такова по друга част, са от изключителна важност и ще предопределят изхода и на бъдещите му решения по подобни казуси. Продължи към пълния текст »
На 22 юни Европейският съд по правата на човека обяви две решения, в които установи нарушения на отделни текстове на конвенцията. Поради това, че в тях се повдигат оплаквания, които вече са били разглеждани и преди това, те са постановени от комитет от трима съдии. За жалост , както може да се установи, нито законодателството, нито практиката са се променили след първоначално констатираните проблеми (по първото дело – още през 2010 г., а по второто – по множество дела за земеделска реституция от последното десетилетие) Продължи към пълния текст »
На 18 май 2021 г. Европейският съд постанови решението си по делото Trafik Oil – 1 EOOD v. Bulgaria (Application no67437/17 ) В него той установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по отношение на дружеството жалбоподател, защото няколко разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове в противоречие на Европейската конвенция за защита правата на човека не предвиждат никакви правна възможност за защита на трети лица, засегнати от съответни административно-наказателни производства срещу евентуални преки нарушители на закона. Казусът поставя проблем, подобен на тези, разгледани от Съда в предходни негови решения срещу България – Microintelect OOD v. Bulgaria (no. 34129/03, 4 March 2014 и Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, no. 3503/08, § 32, 13 October 2015. Поради това настоящото решение е разгледано от Комитет от трима съдии. Продължи към пълния текст »