На 16 май комитет от трима съдии от състава на Европейския съд постанови две решения по български дела. Те са от т.н. категория на повтарящите се и не повдигат нови въпроси. Свързани са с реституцията.
Първото е решение за справедливо обезщетение по чл. 41 по делото Mihalevi v. Bulgaria (Application no. 63481/11) Продължи към пълния текст »
Може да звучи все още твърде екзотично, дори и неприемливо за много съдебни състави, че и Народното събрание може да бъде осъдено, но това не е първият случай, а все по-често ще има и други такива. С решение от 29 януари 2019 Софийският градски съд уважи иск на акционерното дружество „Изграв“ – гр. Оряхово и осъди Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да му заплатят солидарно сумата от 120 673 лв, с която дружеството е ощетено след извършена публична продан на активите му от страна на АПСК, за да удовлетвори свои вземания към трето дружество – „Изгрев-98″АД (едно РМД), което е акционер с 8% акции в „Изгрев“АД. Държавата си даде втори шанс с приемането през 2006 г. на прословутия § 8 от Допълнителните празпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Трябваше да започне наказателна процедура от страна на ЕК, която изрично да напише в мотивирано становище от 2012 г., че тази норма нарушава правото на свободно движение на капитали – чл. 63 от ДФЕС, за да бъде принудено българското правителство да отмени разпоредбата. Това обаче не попречи на АПСК да продължи процедурите по принудително събиране на вземания, които тя беше проспала да реализира в годините преди 2006 г. Не бяха предвидени и никакви компенсаторни механизми за увредените дружества или пък преходни разпоредби, чрез които да се уреди прекратяването на започналите процедури по принудително изпълнение.
В своето решение от 15 ноември 2018 г. по делото Togrulc. Bulgarie(Requêteno20611/10) Европейският съд за правата на човека установи две нарушения на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до конфискацията от страна на българските власти на 199 400 евро (EUR) поради това, че г-н Togrul не е декларирал посочената сума пред митницата. Наред с това предадената от него доброволно сума от 9 100 EUR като веществено доказателство в хода на образувано наказателно производство никога не е била върната на жалбоподателя. Продължи към пълния текст »
На 6 септември 2018 г. Европейският съд за правата на човека постанови четири решения срещу България, в три от които установи нарушения на правото на мирно ползване на собствеността при провеждането на различни отчуждителни процедури от страна на държавата(в две от тях той намери нарушения и на чл. 6§1) – DimitarYordanovv. Bulgaria(Applicationno.3401/09), Kopankoviv. Bulgaria (Applicationno.48929/12;UzunovaandSeidv. Bulgaria(Applicationno.2866/13). В едно от решенията той намери нарушение на свободата на изразяване на мнение по чл. 10 – Sapundzhievv. Bulgaria(Applicationno.30460/08). Две от тях са постановени от Комитет – UzunovaandSeidv. Bulgaria, и Sapundzhievv. Bulgaria (тъй като визират проблеми, които не са нови за Съда и вече са били разглеждани в предходни негови решения).
Сред постановените решения заслужава внимание това по делото DimitarYordanovv. Bulgaria (а и самият Съд го е откроил, определяйки му второ ниво по важност). Продължи към пълния текст »
На 19 юли 2018 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 в решението си по две обединени жалби – Yordanova and Others v. Bulgaria(Applications nos. 61432/11 and 64318/11), защото министърът на образованието в продължение на повече от 15 години отказва да изпълни собствените си заповеди, с които е признал правото на обезщетение в акции на жалбоподателките. Продължи към пълния текст »
Днес – 5 юли 2018 г., Европейският съд по правата на човека постанови поредното си решение срещу България, в което установи нарушение – Boyadzhieva and Gloria International Limited EOOD v. Bulgaria, (Applications nos. 41299/09 and 11132/10)
Жалбоподатели са едноличен търговец и търговско дружество с предмет на дейност продажба на фармацевтични продукти, чиито жалби са обединени за общо разглеждане по преценка на Съда, тъй като произтичат от едни и същи фактически обстоятелства.
Установено е нарушение на правото им на мирно ползване на собствеността във връзка с прилагането на разпоредба от Търговския закон, която няколко години по-късно е изменена от българския законодател, защото той самият установява, че тя уврежда правата на твърде много правни субекти. Продължи към пълния текст »
На 13 март 2018 г. бе обнародвано изменение и допълнение в посочения закон след разгорещени дебати не само в парламентарната зала, но и аргументирана критика още при внасянето на законопроекта от страна на авторитетни специалисти в областта на правото. Под благовидния предтекст – да се осигурят ефективни механизми за попълване на масата на несъстоятелността на банка, обявена в несъстоятелност (показателното е, че законопроектът визира проблема «Корпоративна търговска банка»), както и да се противодейства на схеми за вторичното разграбване на активите, закупени пряко или непряко с пари с такъв произход, всъщност се стига до преуреждането със задна дата на конкретни сделки и спорове във връзка с несъстоятелността на посочената банка. Приетите текстове нарушават не само редица конституционно гарантирани права, като правото на собственост, правото на равни условия за развитие на стопанската дейност, равенство на страните в процеса (като част от правото на справедлив процес). Те влизат в ясно противоречие и с правото на Европейския съюз.
На 21 юни 2018 г. Европейският съд постанови три решения по десет български жалби – Mihalevi v. Bulgaria(Application no. 63481/11); Petrov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 31044/12 and 3 others);Gyoshevetautresc. Bulgarie(Requêtes nos 46257/11 et 4 autres), в които установи нарушения на различни текстове от Европейската конвенция за защита правата на човека.
В тях повдигнатите оплаквания са във връзка с нарушения, по които има предходни осъдителни решения срещу България. Ето защо Съдът е заседавал в състав от трима съдии. (т.н. комитет) Продължи към пълния текст »
На 18 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу нашата страна, в които установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността, тъй като различни органи на изпълнителната власт бяха отказали да изпълнят влезли в сила решения в полза на отделни граждани. По две от тях са били издадени изпълнителни листове, но плащания не са били извършени. „Нарушители“ са всички министри на образованието и науката в периода 2005 – 2017 г. По този повод написах статията „Гражданите не са длъжни да плащат за правния нихилизъм на управляващите“.
Днес бих поставила друго заглавие: „Гражданите ще продължат да плащат за правния нихилизъм на управляващите“. Основанието ми е поредното решение на Европейския съд по правата на човека, в което е установено нарушение по сходен казус. Този път „нарушителят“ е Министерството на земеделието в лицето на всичките му министри, изредили се в периода 2006-2017 г. На 25 януари 2018 г. Европейският съд установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Chorbov v. Bulgaria(Application no. 39942/13).Продължи към пълния текст »
Европейският съд: „Задължение на държавата е да гарантира, че окончателните решения срещу нейните органи, или юридически лица, или дружества, притежавани или контролирани от нея, се изпълняват без необосновано голямо забавяне“
На 18 януари Европейският съд по правата на човека постанови три решения, в които установи нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Това вече не е никаква новина, разбира се, но печалното и в трите дела е, че виновници за това са съответните
министри на образованието и науката през всички години от 2004 г. и до настоящия момент и столичният кмет (през периода 2005-2013). Случаите са повече от травиални – постановени решения в полза на физически лица, с които съответните институции отказват да се съобразят и да изплатят присъдените суми, и така – повече от 10 години. Продължи към пълния текст »