На 9 юни 2015 г. Европейския съд по правата на човека постанови две решения, в които установи нарушения на чл. 6§1 от Европейската конвенция. Общото между тях не е само това, че са свързани с проблемите на българската земеделска реституция. По-същественото и в двете е това, че българските власти в лицето на администрацията демонсрират правен нихилизъм и пренебрежение към задължителността на съдебните решения на българските съдилища. Така се стига и до осъдителните решения на Съда в Страсбург. Продължи към пълния текст »
На 2 юни Европейският съд постанови поредното си решение, свързано с проблемите на земеделската реституция – Case ofNedyalkov and Others v. Bulgaria(Application no.44103/05)
Фактите по случая
Жалбата е по повод спор във връзка със земеделска земя, принадлежала на наследодателя на жалбоподателите, която през 1945 г. е била национализирана. През 1991 г., след приемането на ЗСПЗЗ те правят искане да им бъдат възсановени 15 000 кв.м. земеделски земи в района на гр. Балчик. Продължи към пълния текст »
На 3 март Европейският съд постанови решение, свързано с отнемането на имущество от вдовицата и сина на Константин Димитров, известен като „Самоковеца“, в което установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността, защитено от чл. 1 на Протокол 1 на Европейската конвенция за правата на човека. Продължи към пълния текст »
На 3 февруари 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови своето решение по делото Ilieva and Others v. Bulgaria (Аpplication no. 17705/05). В него той препотвърди вече установената практика, съгласно която не е налице нарушаване принципа на правната сигурност, когато решението на национален съд в рамките на административната процедура по ЗСПЗЗ впоследствие бъде оспорено от трети лица, неучаствали в тази процедура, в самостоятелно гражданско производство.
Съдът обаче за пореден път констатира проблем във връзка с прекомерното забавяне на самия процес на реституция и поставянето на българските граждани в продължителна ситуация на несигурност дали ще получат реално земите си или компенсация в друга форма. До настоящия момент са постановени вече поне 10 подобни решения. Продължи към пълния текст »
Първото през 2015 г. решение на Европейския съд по правата на човека срещу България е свързано с присъждането на справедливо обезщетение на двамата жалбоподатели на осн. чл. 41 от Конвенцията. Продължи към пълния текст »
На 17 юни 2014 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение, което е свързано с процедурата по възстановяване на земеделски земи по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. В него той препотвърди практиката си, че процедурите пред поземлените комисии и ОСЗГ нямат обвързващо действие спрямо трети, неучастващи в тях страни, които имат правно основание да защитят правата си в самостоятелно производство. На тях не може да им бъде направено възражение, че е в сила ефектът res judiсata, тъй като няма съвпадение нито с оглед страните, нито с оглед предмета на първоначалния спор. Продължи към пълния текст »
В делото Paulet v. The United Kingdom властите във Великобритания е трябвало да осъществят преценка за пропорционалност на лишаването от доходи за положен труд от жалбоподателя в името на общия интерес
На 13 май Европейският съд по правата на човека постанови своето решение по жалбата на г-н Поле[1], в което прие, че Великобритания е нарушила чл. 1 от Протокол 1 по повод конфискацията на неговите спестявания от заработеното му трудово възнаграждение. Продължи към пълния текст »
Решението на Съда по делото Stoyanov et Tabakov c. Bulgarie (Requête no 34130/04) е по повод пренебрегването от страна на администрацията на влезлите в сила решения на националните съдилища. То е свързано с предвидената облекчена процедура за приватизация от страна на наематели на обекти – общинска собственост.
Жалбоподателите са адвокати и от 1993 г. тяхната кантора се е помещавала в офис, собственост на общината. През февруари 1996 г. те отправят предложение до Общинския съвет на основание чл. 35, ал. 2 от ЗППДОбП /отм./ във връзка с възможността да закупят наетото помещение в качеството им на наематели. Продължи към пълния текст »
АНАЛИЗ НА ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ДЕЛА, СВЪРЗАНИ С РЕСТИТУЦИОННОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО[1]
(критичен обзор на постановените решения през периода 2008-2010 г.[2])
След решенията по делото Великови срещу България[3], което без да бъде назовавано изрично, изпълни ролята на “пилотно решение”, във връзка с жалбите на лицата, лишени от собственост на основание чл. 7 от ЗВСОНИ и решението Кехая срещу България[4], в чиято основа бе спор, основаващ се на ЗСПЗЗ, през 2008-2010 г. Европейският съд постанови общо 20 решения, повдигащи сериозни въпроси, произтичащи от българското реституционно законодателство. В настоящата статия ще бъде направен опит за обобщаване практиката на Европейския съд, като същевременно няма да бъдат спестени и критиките по повод неговата непоследователност при тълкуването на законодателството и Конвенцията. Продължи към пълния текст »
Историята на приватизацията на Плевенския нефтохимически комбинат прилича на много други както от близкото ни минало, така и от днес. През 1998 г. започва процедура по несъстоятелност на рафинерията, в която поредният собственик предлага оздравителен план и възобновяване на производството. През юли 1999 г. съдът по несъстоятелността одобрява предложения от длъжника оздравителен план, който влиза в сила след решение на Върховния касационен съд от април 2000 г. С решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност. В оздравителния план длъжникът се ангажира да погасява задълженията си в продължение на 35 години, през последователни разплащателни периоди от по 12 месеца. А “вземанията на работниците от “Плама” АД ще бъдат изплатени от търговска банка “Биохим” АД, като се заделят по 1 000 000 щ.д. от общата сума, платена по сметката на кредиторите в ТБ “Биохим” АД през разплащателни периоди 1,2,3.. . За изплащането им ще бъдат заделени и всички събрани суми по вземанията на “Плама” АД…” Производственият процес е възстановен на два пъти за по няколко месеца през 1999 г., после съоръженията остават на поддържащ режим. Продължи към пълния текст »
На 9 юни 2015 г. Европейския съд по правата на човека постанови две решения, в които установи нарушения на чл. 6§1 от Европейската конвенция. Общото между тях не е само това, че са свързани с проблемите на българската земеделска реституция. По-същественото и в двете е това, че българските власти в лицето на администрацията демонсрират правен нихилизъм и пренебрежение към задължителността на съдебните решения на българските съдилища. Така се стига и до осъдителните решения на Съда в Страсбург. Продължи към пълния текст »
