Архив

Архив за ‘Право на собственост’ категория

Реституцията в практиката на Европейския съд

АНАЛИЗ НА ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ДЕЛА, СВЪРЗАНИ С РЕСТИТУЦИОННОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО[1]

(критичен обзор на постановените решения през периода 2008-2010 г.[2])

След  решенията по делото  Великови срещу България[3], което без да бъде назовавано изрично, изпълни ролята на “пилотно решение”, във връзка с жалбите на лицата, лишени от собственост на основание чл. 7 от ЗВСОНИ и решението Кехая срещу България[4], в чиято основа  бе спор, основаващ се на ЗСПЗЗ, през 2008-2010 г. Европейският съд постанови общо 20 решения, повдигащи сериозни въпроси, произтичащи от българското реституционно законодателство. В настоящата статия ще бъде направен опит за обобщаване практиката на Европейския съд, като същевременно няма да бъдат спестени и критиките по повод неговата непоследователност при тълкуването на законодателството и Конвенцията. Продължи към пълния текст »

Държавата е най-сериозният длъжник на бившите работници на “Плама”

Държавата е най-сериозният длъжник на бившите работници на “Плама”

Светла Маргаритова, PhD[1]

Историята на приватизацията на Плевенския нефтохимически комбинат прилича на много други както от близкото ни минало, така и от днес. През 1998 г. започва процедура по несъстоятелност на рафинерията, в която поредният собственик предлага оздравителен план и възобновяване на производството. През юли 1999 г. съдът по несъстоятелността одобрява предложения от длъжника оздравителен план, който влиза в сила след решение на Върховния касационен съд от април 2000 г. С решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност. В оздравителния план длъжникът се ангажира да погасява задълженията си в продължение на 35 години, през последователни разплащателни периоди от по 12 месеца. А “вземанията на работниците от “Плама” АД ще бъдат изплатени от търговска банка “Биохим” АД, като се заделят по 1 000 000 щ.д. от общата сума, платена по сметката на кредиторите в ТБ “Биохим” АД през разплащателни периоди 1,2,3.. . За изплащането им ще бъдат заделени и всички събрани суми по вземанията на “Плама” АД…” Производственият процес е възстановен на два пъти за по няколко месеца през 1999 г., после съоръженията остават на  поддържащ режим. Продължи към пълния текст »

Резюме на решението на Европейския съд по Case of Kirova and others v.Bulgaria

РЕЗЮМЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО

CASE OF KIROVA AND OTHERS v. BULGARIA

(Application no. 31836/04)

Изложението на фактите е направено в §§ 6 -13. Жалбоподателката придобива апартамент от 61 кв.м. в центъра на гр. София, продаден й от община “Средец”, който през 80-те години е бил конфискуван от лице, осъдено по глава І от НК за шпионаж. Първоначално тя е настанена там като наемател с двете си деца (вторият и третият жалбоподатели). През 1990 г. Върховният касационен съд отменя постановената присъда срещу някогашния собственик на апартамента. Съгласно чл. 151, ал. 2 от действалия към онзи момент Закон за изпълнение на наказанията (ЗИН), лицата, чиито присъди са отменени, могат да получат конфискуваното си имущество, ако то се намира в патримониума на държавата или общините. През 1991 г. някогашният собственик подава молба до общината на основание приетия  Закон за амнистия и възстановяване на одържавени имоти (ЗАВОИ) да му бъде възстановена собствеността.В този закон е предвиден специален ред за връщане на конфискуваните имоти. В него обаче също е възприето правилото на Закона за изпълнение на наказанията.[1] Няма данни как е приключила административната процедура, започнала след това. На 11.03.1998 г.  Конституционният съд  постановява решение по к.д. № 16/97, в което посочва, че подлежат на възстановяване по ЗАВОИ само такива имоти, които се намират в патримониума на държавата, общините или дружества с повече от 51 % държавно, респ. общинско имущество.[2] Продължи към пълния текст »

Резюме на решението на Европейския съд по Case of Panayotova v. Bulgaria

РЕЗЮМЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО  CASE OF PANAYOTOVA v. BULGARIA

(Application no. 27636/04)

Жалбата е    свързана  с реституция на недвижим имот, извършена на основание чл. 7 от ЗВСОНИ.

1. Изложението на фактите е направено в §§ 6-12 от решението. Жалбоподателката е притежавала апартамент от 67 кв.м. на една от централните улици вгр.  София, който  наследява след смъртта на родителите си през 1977 г. В това жилище те са били настанени в края на 40-те години  като наематели. През  1967 г. общината им го продава.

През февруари 1993 г. е образувано гражданско дело за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба на жилището. Делото е заведено на основание приетия през 1992 г. реституционен закон, който дава право на лица, чиито имоти са били национализирани през 40-те и 50-те години, да си възстановят собствеността, ако докажат по съдебен ред, че техните жилища са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове или чрез злоупотреба със служебно или партийно положение. В исковата молба е възпроизведен чл. 7 от ЗВСОНИ без да се конкретизира какви точно нарушения се претендира дa са извършени при сключването на сделката. Ищците конкретизират претенцията си три години след изтичане на едногодишния преклузивен срок за исковете по чл. 7 Продължи към пълния текст »

Информация за постановените решения на 2-ри юли 2009г. от Европейския съд по правата на човека

На 2-ри юли бяха обявени решенията на Европейския съд по правата на човека по три мои дела:

1. CASE OF TSONKOVI v. BULGARIA (Application no. 27213/04)

2. CASE OF KIROVA AND OTHERS v. BULGARIA (Application no. 31836/04)

3. CASE OF PANAYOTOVA v. BULGARIA (Application no. 27636/04)

По трите дела Европейският съд по правата на човека намира, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1 –  право на мирно ползване на собствеността .

По първото дело на жалбоподателите е присъдено обезщетение за имуществени вреди по пазарната стойност на жилището в размер на 130 000 евро, както и неимуществени вреди по 3 000 евро.

По второто дело на жалбоподателите е признато правото да получат обезщетение в размер на пълната пазарна стойност на жилището, която според Съда е 73 000 евро, както и неимуществени вреди на първата от тримата жалбоподатели в размер на 4 000 евро.

По третото дело на жалбоподателката е присъдено обезщетение, покриващо едновременно както материалните, така и неимуществените вреди по повод отнетото й жилище, в раозмер на 64 000 евро.

На всички жалбоподатели са присъдени и разноски, съобразно представените оправдателни документи.

Повече информация може да бъде получена от резюметата на решенията, които са на български език или от самите решения, качени в моя блог, които са на английски език.

Резюме на Цонкови срещу България

Резюме на решението на Европейския съд по Case of Tsonkovi v. Bulgaria

РЕЗЮМЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО  CASE OF TSONKOVI v. BULGARIA

(Application no. 27213/04)

Жалбата е    свързана  с реституция на недвижим имот, извършена на основание чл. 7 от ЗВСОНИ, но след удължаването на срока за предявяване на искове – през 1998 г.

1. Изложението на фактите е направено в §§ 6-13 от решението.

Жалбоподателите са брат и сестра, български граждани от гр. София.

През 1967 г. родителите им закупуват от общината жилището, в което са били настанени под наем от 1950 г.  През 1994г. те даряват апартамента на децата си /жалбоподателите/, като си запазват пожизненото право на ползване върху него. Продължи към пълния текст »

Решението на Европейския съд по жалбите на бившите работници на „Нова Плама” – последно или поредно?

в-к "Труд" 13.04.2009г.

в-к „Труд“ 13.04.2009г.

Решението на Европейския съд по жалбите на бившите работници на „Нова Плама” – последно или поредно?

 

Нередактиран вариант на статията във в-к „Труд”, публикувана на 13.04.2009 г.

                                                                       

На 2 април 2009 г. Европейският съд постанови поредното си осъдително решение срещу страната ни. Този път в основата му са залегнали 42 жалби на бивши работници на “Нова Плама” АД, изпратени в Страсбург в периода 2002-2003 г.  Повод за депозирането им е невъзможността на жалбоподателите да съберат вземанията си, произтичащи от трудовите им правоотношения с рафинерията и основаващи се на издадени в тяхна полза изпълнителни листове.

Европейският съд анализира внимателно фактите и  разграничава поведението на държавата в лицето на различните институции в зависимост от произхода на вземанията на жалбоподателите.

Тъй като част от тях възникват преди обявяването на “Нова Плама” АД в несъстоятелност  на 29.07.1998 г., а друга – след тази дата, през периода юли 1998 – до 2000 г., то и основанията за издаване на изпълнителните листове,  и компетентните съдилища са различни. Най-напред работниците се обръщат към съда по несъстоятелността за издаване на изпълнителни листове, когато става ясно, че  “Нова Плама” няма да заработи и съответно – няма да им изплати доброволно възнагражденията . Рафинерията не изпълнява подписания от нея и утвърден от съда оздравителен план. Съдът по несъстоятелността издава изпълнителни листове за сумите, включени в списъка на приетите вземания  през периода ноември-декември 2000 г. и въз основа на тях работниците образуват изпълнителни дела. Рафинерията заема  кръгова отбрана и обжалва  абсолютно всички определения за издаване на изпълнителни листове. Изпълнителните производства са блокирани, защото вместо да се изпращат копия на изпълнителните дела, те директно са прилагани към жалбите и изпращани на Апелативния съд в гр. Велико Търново. Производството по изпълнителните дела е възобновено едва през 2005 г. – т.е. след пет години, когато делата отново са върнати в съдебно-изпълнителната служба на районен съд Плевен. Реални постъпления на суми по тези дела няма.  Европейският съд специално отбелязва, че тук длъжникът е частноправен субект и официалните власти не са пряко отговорни за изпълнението  на паричните му задължения. Ето защо той изследва друг въпрос – дали  действията или бездействията на  публичните власти са довели в крайна сметка до създаване на пречки или забавяния на тези изпълнителни производства. Съдът достига до извода, че продължителността на съдебното производство, образувано по повод жалбите на   определението за издаване на изпълнителен лист в рамките на три години не изглежда разумна, особено когато става въпрос за естеството на самите вземания. Европейският съд  е изработил свои критерии при анализа на въпроса относно разумния срок на едно съдебно производство, като един от тях е свързан и с характера на самите вземания. Той се придържа неизменно към позицията, че държавите трябва да са особено внимателни и да се стараят по-бързо да приключват производства, свързани с трудови възнаграждения и различни по характера си обезщетения. Затова и в настоящия случай Съдът отбелязва именно този аспект – че вземанията по изпълнителните листове са касаели трудови възнаграждения, поради което държавните институции са били  длъжни да решат споровете в по-кратки срокове.

Втората група изпълнителни  листове жалбоподателите получават въз основа на водените от тях трудови дела за неизплатени възнаграждения и различни по характера си обезщетения, възникнали след датата на обявяване на производството по несъстоятелност. Образувани са отново  изпълнителни дела през   2000 и 2001 г. По тях са предприемани различни способи за събиране на вземанията – издирвано е имущество, назначавани са съдебно-оценителни експертизи, но и тук всяко действие на съдия-изпълнителя е обжалвано пред Районния съд, който услужливо насрочва открити заседания, макар че съгласно ГПК, това се прави само по изключение, когато длъжникът посочи важни аргументи. Като основание за обжалване рафинерията  изтъква  наличието на публични вземания и техния приоритет пред частните – т.е. длъжникът защитава правата на държавата като кредитор и на това основание иска спиране на изпълнението.

В периода след 1998 г. рафинерията натрупва задължения   от неплатени осигуровки и данъци, но до 2002 г.  държавата не   образува изпълнителни дела срещу “Нова Плама” АД. По всяко едно от изпълнителните дела Агенцията за държавни вземания е била  надлежно уведомяване от съдия-изпълнителя, но тя е издавала удостоверения, от които се установява, че   върху имуществото на длъжника не са налагани обезпечителни мерки.  С две постановления – от 07.02.2002 г. и  от 19.12.2002 г. регионална дирекция в Русе налага обезпечителни мерки – възбрана върху недвижимото имущество и  запор върху почти цялото ценно движимо имущество на рафинерията. На това основание всички изпълнителни производства на частни взискатели са спрени.До 2005 г. държавата не предприема никакви действия по принудителното събиране на вземанията си. Това е установено безспорно от българската Комисия за защита на конкуренцията в едно нейно решение, оставено в сила от Върховния административен съд, в което е констатирано от събраните доказателства, че за вземанията си по оздравителния план държавата не е предприела никакви действия, за да бъде удовлетворена от момента на приемане на оздравителния план до настоящия момент, въпреки че приблизително 6 години дружеството не изпълнява плана и не изплаща дължимите суми. Решението на КЗК е оставено в сила от Върховния административен съд. Показателно е, че държавата не сезира съда с искане рафинерията да бъде обявена в несъстоятелност, каквито права  изрично са регламентирани в отменения ДПК и в действащия ДОПК.

 Съдът анализира отделно тази група вземания на работниците и основанието за спиране на принудителното изпълнение. Той изрично отбелязва, че по принцип данъчните власти могат да имат известни привилегии, за да осигурят събирането на публичните вземания. Но в конкретния случай, според Съда е трудно да се приеме, че поведението на  властите е било пропорционално на  преследваната цел.

Главния  упрек към държавата е, че тя не е изпълнила  основното си задължение, произтичащо от  чл. 1 от Конвенцията, а именно – да гарантира  спазването на основните права и свободи, определени в Конвенцията – в случая, правото на справедлив процес и по-конкретно, изпълнението на влезли в сила решения, постановени в полза на жалбоподателите, с които са им признати вземания, произтичащи от трудовите им правоотношения с „Нова Плама” АД. Така по същество се стига и до още едно нарушение – на правото на собственост, защитено от чл. 1 на Първия допълнителен протокол към Конвенцията, защото всеки един от 42 –мата работници получава след осребряване имуществото на рафинерията едва част от възнагражденията си – от 1/3 до ½ от тях.

Ето защо Европейският съд приема, че с оглед поведението на властите, би било справедливо да се присъди на всеки един от жалбоподателите разликата между реално дължимата сума по всяко едно тяхно вземане и тази, изплатената им от синдика в началото на 2008 г. сума.

 

Като елиминираме финансовата страна от постановеното решение на Европейския съд, което донякъде ще компенсира понесените имуществени и неимуществени вреди на една малка част от всичките над 1200 ощетени  работници на рафинерията, по-важно е как оттук нататък  държавата и нейните институции ще преосмислят поведението си, за да не се стига до т.н. „повтарящи се нарушения”. В това отношение ми се струва, че има какво да се направи както в чисто практически план, така и в законодателен.

Мерки от организационно естество

Съгласно информация от самите работници, официалните власти продължават да демонстрират абсолютна незаинтересованост и да  не изпълняват вменените им по закон контролни функциии  по отношение на същия неизправен длъжник –  „Нова Плама”. Никоя държавна институция не е извършила проверка дали синдикът е изпълнил задълженията си да преведе дължимите социални осигуровки. След като през есента на 2007 г. е изготвен график, по който да се изплащат признатите  вземанията на всички над 1 200 работници на рафинерията, през периода февруари-април 2008 г. сумите  са преведени на всеки един по банков път в служебно открити депозитни сметки в клона на “Първа инвестиционна банка” в гр. Плевен. По силата на закона (Кодекса за задължителното обществено осигуряване), рафинерията е  длъжна да изготви удостоверения за помесечно получаваното възнаграждение на всеки един от работниците – т.н. УП-2, които се представят в съответните регионални поделения на Националния осигурителен институт, за да се вземат предвид при определяне актуалния размер на пенсиите.  Сегашното ръководство на рафинерията обаче издава удостоверения, в които отразява много по-нисък доход от сумите, изплатени на работниците през 2008 г. Така всички те са още веднъж ощетени, защото пенсиите им не са актуализирани, съгласно изискванията на закона. Въпреки жалбите, изпратени директно до НОИ, вместо да бъде разпоредена ревизия и  да се установи дали бившият работодател е изпълнил задълженията си, жалбите са препратени на регионалната дирекция в Плевен. Оттам задължават самите работници да представят доказателства за изплатените им суми, което също се оказва проблем, тъй като   клонът на „Първа инвестиционна банка” АД създава всякакви пречки и затруднения за издаване на нужните удостоверения. Най-настойчивите успяват да ги получат, но и към настоящия момент, въпреки че са изпълнили всички искания на Регионалната дирекция за социално осигуряване и са представили необходимите документи, пенсиите им все още не са актуализирани.От датата на изплатените възнаграждения е изминала една година.

Като се вземе предвид, че    всички бивши работници на “Нова Плама” АД, чийто брой е над 1 200 са засегнати, случаят е от особена важност. Не бих се наела да твърдя дали има съставени документи с невярно съдържание, но най-малкото, би следвало да се разпореди проверка от страна на компетентните органи. Подобно поведение на официалните институции е, меко казано, странно и необяснимо и вероятно няма да е зле да бъдат информирани, че то може да се окаже причина за нови жалби в Страсбург поради отказ на държавата да изпълни позитивните си задължения.

Мерки от законодателен характер

 По отношение на тази част от вземанията на работниците, които не са признати и съответно – изплатени, бившите работници не могат да получат никакъв документ за реално заработените си пари, защото няма кой да им го издаде. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен доход се признава само тази част от трудовото възтнаграждение, която реално е изплатена на работниците и служителите. Следователно, в него не се включват сумите, които са начислени, но които работодателят, макар и да е длъжен, не е изплатил. Без значение е фактът, че работникът може да е доказал вземането си по съдебен ред и да се е снабдил дори и с изпълнителен лист. Такава е сега действащата норма на чл. 70а от КСОО, като презумпцията е, че се цели да се избегне злоупотреба от страна на недобросъвестни лица. Доста спорна от гледна точка на Конвенцията обаче е логиката на българския законодател да бъде санкциониран работникът за неизпълнени задължения на неговия работодател, особено в случаи, когато става въпрос за доказани по съдебен път вземания. В светлината на анализираното решение на Европейския съд от 2 април 2009 г., ми се струва разумно да се помисли за законодателна промяна, защото то може да се окаже не последно и единствено по своя характер, а да даде път на много други от подобно естество.

 

 

  

                                         Светла Маргаритова

 

             (процесуален представител на жалбоподателите  )

България осъдена да плати над 500 000 на бивши работници на „Плама“АД

На 2 април 2009г. Европейският съд по правата на човека постанови своето решение, с което осъди България да заплати на 42 бивши работници на втората по големина рафинерия в страната – „Плама“АД сумата от над 500 000лв за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения и по 2300 EUR за морални вреди.
До тук нямаше да се стигне ако държавата не беше поставила чадър върху имуществото на рафинерията, налагайки запори и възбрани през 2002г. за своите  публични вземания, които датираха отпреди 2000г. Държавата така и не направи нищо, за да си ги събере, докато рафинерията имаше средства. Сега данъкоплатците ще плащат за безхаберието й.
Светла Маргаритова, PhD
P.S.
По това дело интересите на работниците бяха защитавани от Светла Маргаритова – преподавател в Бургаски свободен университет и от плевенския адвокат Ивайло Ценкулов

Българската реституция

Европейските измерения на българската реституция

/критичен преглед на практиката на Европейския съд  по правата на човека по българските жалби/

Статията е публикувана в сп. “Правата на Човека”, бр.2 от 2007г., стр.31 – 

Издание на Фондация “Български адвокати за правата на човека” в партньорство с Институт “Отворено общество” – София

Един от аспектите на защитата на правото на собственост, който попада в приложното поле на чл. 1 от Първия допълнителен протокол на ЕКПЧ, е свързан с реституцията. От началото на 90-те години на миналия век, след падането на комунистическите режими, в бившите социалистически страни бяха приети редица закони, целящи да възстановят собствеността върху имоти, национализирани след Втората световна война. Различните законодателни подходи доведоха и до различни правни последици  за широк кръг от граждани. В тази връзка Европейският съд бе изправен пред предизвикателството да разрешава сложни казуси, възникнали при прилагането на реституционното законодателство в отделните страни. Продължи към пълния текст »