Архив

Архив за ‘Право на справедлив процес’ категория

ТРИ ОСЪДИТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

daricnews.bgНа  21 юни  2018 г. Европейският  съд постанови три решения по десет  български жалби  –  Mihalevi v. Bulgaria(Application no. 63481/11); Petrov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 31044/12 and 3 others);Gyoshev et autres c. Bulgarie(Requêtes nos 46257/11 et 4 autres), в които установи нарушения на различни текстове от Европейската конвенция за защита правата на човека.

В тях повдигнатите оплаквания са във връзка с нарушения, по които има предходни осъдителни решения срещу България. Ето защо Съдът е заседавал в състав от трима съдии. (т.н. комитет) Продължи към пълния текст »

Недопускането на очна ставка между обвиняем и пострадал невинаги нарушава правото на справедлив процес

В решението Dimitrov et Momin c. Bulgarie от 7 юни 2018 г. Европейският съд постанови: няма нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателите, осъдени за изнасилване, макар че не са могли да разпитат жертвата нито в хода на досъдебното, нито в хода на съдебното производство. Продължи към пълния текст »

Българският съд е нарушил принципа за обективна безпристпрастност, заложен в чл. 6§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека

Извод на Европейския съд по правата на човека в решението му по делото Boyan Gospodinov c. Bulgarie (no 28417/07)

Фактите по случая

На 18.08.2002 г. след обиск в дома на жалбоподателя е открито известно количество марихуана и на 30.08.2002 г. той е задържан под стража. С присъда на ОС-Стара Загора е признат за виновен и му е определено наказание три години и половина лишаване от свобода. Присъдата е обжалвана пред Апелативния съд в Пловдив, който намалява наказанието на 1 година лишаване от свобода. Това решение е обжалвано пред ВКС. Същевременно адвокатът на жалбоподателя прави искане и за промяна на мярката за неотклонение, което е уважено. Върховният касационен съд изменя мярката за неотклонение „задържане под спража“ с подписка. Жалбоподателят е освободен на 07.04.2004 г., след като е бил лишен от свобода една година, 7 месеца и 8 дни. С решение от   22.05.2004 г. ВКС оставя в сила решението на Апелативния съд (от 1 година лишаване от свобода). Продължи към пълния текст »

За правото на адвокат в наказателния процес в светлината на делото Dimitar Mitev v. Bulgaria (Application no. 34779/09), 8 march 2018

На 8 март 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по горното дело, в което установи доста драстични нарушения на правото на справедлив процес, допуснати както  в хода на досъдебното, така и на съдебното производство. Продължи към пълния текст »

Делото Kormev c. Bulgarie

5 октомври, 2017 Няма коментари

­Европейският съд постанови:

Ако националният съд намира за приемливо да бъдат използвани в процеса показания, изтръгнати чрез    полицейско насилие, ако те са подкрепени  от други доказателства, по този начин той дава карт бланш на разследващите органи да изтезават заподозрените лица и свидетелите, за да получат гласни доказателства, които после могат да бъдат използвани, при условиe, че те са верни, за да се докаже виновността на заподозрените. Такова заключение може да накърни защитата по чл. 3 и чл. 6 от Европейската конвенция

 На 5 октомври Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото  Kormev c. Bulgarie (Requête no 39014/12), в което установи нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателя. Продължи към пълния текст »

Решението на ДКСИ по случая „Гатев“ и неговото продължение

На 22 август Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ постанови решение, с което потвърди действията на ДАНС за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Нищо неочаквано и изненадващо няма в нейните действия, след като членовете на този колегиален орган „се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на министър-председателя“(чл. 6 от Закона за защита на класифициранаат информация /ЗЗКИ/). Както в стотици случаи, така и в настоящия, решението е без мотиви, защото законът не поставя такова изискване. Но, тъй като през миналата година Европейският съд констатира нарушение на правото на справедлив процес  по делото Миряна Петрова срещу България[1] – казус, доста наподобяващ този на г-н Гатев (то бе разисквано в предходната ми публикация), няколко месеца по-късно ЗЗКИ бе променен, като в чл. 68, ал. 1 и чл. 69 бе регламентирано, че решенията на ДКСИ подлежат на съдебен контрол пред тричленен състав на Върховния администартивен съд, чийто акт е окончателен.

В  т.н. „План за действие“ по изпълнение решението на Европейския съд по делото на Миряна Петрова, който Правителството е изпратило на 27 април 2017 г. в секретариата на Комитета на Министрите на Съвета на Европа по повод предстоящато му 1288-мо заседание  на 6-7  юни 2017 г.[2] , са цитирани извършените промени в ЗЗКИ. Като заключение е отбелязано, че така е преодоляна законовата пречка за осъществяване на пълен съдебен контрол върху актовете по отнемане на разрешенията за достъп до класифицирана информация. Продължи към пълния текст »

Решението на Европейския съд по делото Nikolay Genov v. Bulgaria

„Въпреки че съдилищата не са задължени да дават подробен отговор на всеки изтъкнат аргумент, от решението следва да е видно, че са разгледани основните въпроси на делото.“

На 13 юли 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по  делото Nikolay Genov v. Bulgaria(Application no. 7202/09), в което намери, че националните съдилища не са взели отношение по един решаващ аргумент, опровергаващ повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение и изложен от него в жалбите му срещу осъдителната присъда както пред Пловдивския апелативен съд, така  и пред ВКС, не са успели да оборят презумпцията за невинност и така са нарушили правото му на справедлив процес. Продължи към пълния текст »

Решението Велкова срещу България

На 13 юли Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Velkova v. Bulgaria (Application no. 1849/08), в което установи нарушения на правото на справедлив процес по чл. 6§1 поради продължителното неизпълнение от страна на общинската администрация на гр. Кърджали на влязло в сила решение на националните съдилища, както и на чл. 1 от Протокол 1 заради продължителната процедура по приватизация по чл. 35, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.). Той установи наред с това нарушения и на чл. 13 във връзка с с тези два текста от Конвенцията. В своя правен анализ на фактите Европейският съд за пореден път констатира твърде формалистичния подход на националните съдилища ( Административния съд на София-град и Върховния административен съд) при преценката им за конкретните имуществени и неимуществени вреди в процедурата по ЗОДОВ. Продължи към пълния текст »

Правото на защита в досъдебната фаза на наказателното производство в светлината на решението на Голямото отделение по делото Симеонови срещу България

GCHОтстъпление в практиката на Съда относно гаранциите на справедливия процес

На 12 май 2017 г. Голямото отделение на Европейския съд по правата на човека постанови своето решение по делото Симеонови срещу България, в което установи, че не е допуснато нарушение на правото на справедлив процес поради недопускането на адвокат в първите три дни след задържането на заподозряното лице.

Голямото отделение направи още една  крачка назад, отказвайки се от отново от стандарта, установен в делото Салдуз и решавайки българския случай в светлината на делото Ибрахим и други без да се аргументира кое налага това. Продължи към пълния текст »

Правото на справедлив съдебен процес

499_b_art-6Ръководство по член 6 на Европейската конвенция за правата на човека

Наскоро българската правна книжнина в областта на правата на човека бе обогатена с едно  издание, посветено на изключително сложната и многообразна материя, посветена на правото на справедлив процес по чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Книгата, издадена от авторитетното издателство „Сиби“[1], предоставя на българския читател възможността да се запознае с два аналитични материала, изготвени от отдела на юрисконсулта на Европейския съд по правата на човека. Това стана възможно благодарение на превода, осъществен от Българския хелзинкски комитет след съгласуване със Съвета на Европа. Продължи към пълния текст »