Архив

Архив за ‘Право на справедлив процес’ категория

Европейският съд в капана на формализма

На 12 юли 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото  Kamenova v. Bulgaria, (Application no. 62784/09),12 July 2018 и с мнозинство от четири на три гласа прие, че оплакването по чл. 6§1 за отказ от достъп до съд, макар и допустимо, е неоснователно. Знам, че в материята, свързана с правото на справедлив процес има по-голяма доза субективизъм, отколкото във всяка друга материя, както и че Съдът много внимава да не накърни свободата на преценка и независимостта на националните съдилища., и че той не е „четвърта инстанция“.  Все пак в настоящия случай според мен той  подкрепи една практика, която по принцип винаги е критикувал – прекаления формализъм на националния ни съд и съсредоточаването му в буквата вместо в духа на закона. Вероятно това мое убеждение в случая се дължи и на обстоятелстовто, че дълбочината на аргументите, изложени в особеното мнение на тримата съдии е по-голяма, отколкото на мнозинството, взело решението. Продължи към пълния текст »

ТРИ ОСЪДИТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

daricnews.bgНа  21 юни  2018 г. Европейският  съд постанови три решения по десет  български жалби  –  Mihalevi v. Bulgaria(Application no. 63481/11); Petrov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 31044/12 and 3 others);Gyoshev et autres c. Bulgarie(Requêtes nos 46257/11 et 4 autres), в които установи нарушения на различни текстове от Европейската конвенция за защита правата на човека.

В тях повдигнатите оплаквания са във връзка с нарушения, по които има предходни осъдителни решения срещу България. Ето защо Съдът е заседавал в състав от трима съдии. (т.н. комитет) Продължи към пълния текст »

Недопускането на очна ставка между обвиняем и пострадал невинаги нарушава правото на справедлив процес

В решението Dimitrov et Momin c. Bulgarie от 7 юни 2018 г. Европейският съд постанови: няма нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателите, осъдени за изнасилване, макар че не са могли да разпитат жертвата нито в хода на досъдебното, нито в хода на съдебното производство. Продължи към пълния текст »

Българският съд е нарушил принципа за обективна безпристпрастност, заложен в чл. 6§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека

Извод на Европейския съд по правата на човека в решението му по делото Boyan Gospodinov c. Bulgarie (no 28417/07)

Фактите по случая

На 18.08.2002 г. след обиск в дома на жалбоподателя е открито известно количество марихуана и на 30.08.2002 г. той е задържан под стража. С присъда на ОС-Стара Загора е признат за виновен и му е определено наказание три години и половина лишаване от свобода. Присъдата е обжалвана пред Апелативния съд в Пловдив, който намалява наказанието на 1 година лишаване от свобода. Това решение е обжалвано пред ВКС. Същевременно адвокатът на жалбоподателя прави искане и за промяна на мярката за неотклонение, което е уважено. Върховният касационен съд изменя мярката за неотклонение „задържане под спража“ с подписка. Жалбоподателят е освободен на 07.04.2004 г., след като е бил лишен от свобода една година, 7 месеца и 8 дни. С решение от   22.05.2004 г. ВКС оставя в сила решението на Апелативния съд (от 1 година лишаване от свобода). Продължи към пълния текст »

За правото на адвокат в наказателния процес в светлината на делото Dimitar Mitev v. Bulgaria (Application no. 34779/09), 8 march 2018

На 8 март 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по горното дело, в което установи доста драстични нарушения на правото на справедлив процес, допуснати както  в хода на досъдебното, така и на съдебното производство. Продължи към пълния текст »

Делото Kormev c. Bulgarie

5 октомври, 2017 Няма коментари

­Европейският съд постанови:

Ако националният съд намира за приемливо да бъдат използвани в процеса показания, изтръгнати чрез    полицейско насилие, ако те са подкрепени  от други доказателства, по този начин той дава карт бланш на разследващите органи да изтезават заподозрените лица и свидетелите, за да получат гласни доказателства, които после могат да бъдат използвани, при условиe, че те са верни, за да се докаже виновността на заподозрените. Такова заключение може да накърни защитата по чл. 3 и чл. 6 от Европейската конвенция

 На 5 октомври Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото  Kormev c. Bulgarie (Requête no 39014/12), в което установи нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателя. Продължи към пълния текст »

Решението на ДКСИ по случая „Гатев“ и неговото продължение

На 22 август Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ постанови решение, с което потвърди действията на ДАНС за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Нищо неочаквано и изненадващо няма в нейните действия, след като членовете на този колегиален орган „се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на министър-председателя“(чл. 6 от Закона за защита на класифициранаат информация /ЗЗКИ/). Както в стотици случаи, така и в настоящия, решението е без мотиви, защото законът не поставя такова изискване. Но, тъй като през миналата година Европейският съд констатира нарушение на правото на справедлив процес  по делото Миряна Петрова срещу България[1] – казус, доста наподобяващ този на г-н Гатев (то бе разисквано в предходната ми публикация), няколко месеца по-късно ЗЗКИ бе променен, като в чл. 68, ал. 1 и чл. 69 бе регламентирано, че решенията на ДКСИ подлежат на съдебен контрол пред тричленен състав на Върховния администартивен съд, чийто акт е окончателен.

В  т.н. „План за действие“ по изпълнение решението на Европейския съд по делото на Миряна Петрова, който Правителството е изпратило на 27 април 2017 г. в секретариата на Комитета на Министрите на Съвета на Европа по повод предстоящато му 1288-мо заседание  на 6-7  юни 2017 г.[2] , са цитирани извършените промени в ЗЗКИ. Като заключение е отбелязано, че така е преодоляна законовата пречка за осъществяване на пълен съдебен контрол върху актовете по отнемане на разрешенията за достъп до класифицирана информация. Продължи към пълния текст »

Решението на Европейския съд по делото Nikolay Genov v. Bulgaria

„Въпреки че съдилищата не са задължени да дават подробен отговор на всеки изтъкнат аргумент, от решението следва да е видно, че са разгледани основните въпроси на делото.“

На 13 юли 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по  делото Nikolay Genov v. Bulgaria(Application no. 7202/09), в което намери, че националните съдилища не са взели отношение по един решаващ аргумент, опровергаващ повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение и изложен от него в жалбите му срещу осъдителната присъда както пред Пловдивския апелативен съд, така  и пред ВКС, не са успели да оборят презумпцията за невинност и така са нарушили правото му на справедлив процес. Продължи към пълния текст »

Решението Велкова срещу България

На 13 юли Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Velkova v. Bulgaria (Application no. 1849/08), в което установи нарушения на правото на справедлив процес по чл. 6§1 поради продължителното неизпълнение от страна на общинската администрация на гр. Кърджали на влязло в сила решение на националните съдилища, както и на чл. 1 от Протокол 1 заради продължителната процедура по приватизация по чл. 35, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.). Той установи наред с това нарушения и на чл. 13 във връзка с с тези два текста от Конвенцията. В своя правен анализ на фактите Европейският съд за пореден път констатира твърде формалистичния подход на националните съдилища ( Административния съд на София-град и Върховния административен съд) при преценката им за конкретните имуществени и неимуществени вреди в процедурата по ЗОДОВ. Продължи към пълния текст »

Правото на защита в досъдебната фаза на наказателното производство в светлината на решението на Голямото отделение по делото Симеонови срещу България

GCHОтстъпление в практиката на Съда относно гаранциите на справедливия процес

На 12 май 2017 г. Голямото отделение на Европейския съд по правата на човека постанови своето решение по делото Симеонови срещу България, в което установи, че не е допуснато нарушение на правото на справедлив процес поради недопускането на адвокат в първите три дни след задържането на заподозряното лице.

Голямото отделение направи още една  крачка назад, отказвайки се от отново от стандарта, установен в делото Салдуз и решавайки българския случай в светлината на делото Ибрахим и други без да се аргументира кое налага това. Продължи към пълния текст »