Архив

Архив за ‘Учебни материали’ категория

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

25 април, 2009 27 коментари

            Уважаеми колеги, бих желала да информирам тези от вас, които отворят този файл, че за ваше улеснение и успокоение съм подготвила примерни въпроси, които ще фигурират в теста на изпита. Те не обхващат цялата материя, но преди 1 май ще кача на страницата си и други въпроси, които ще подготвя.

Отговорите  можете да намерите в монографиите на Росен Ташев  и Жана Шаранкова.                    

 

           

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

 

Какво означава латинската максима interpretatio caesat in claris

 

Правните принципи представляват :

а) правни норми;

б)юридически правила за поведение;

в) правила за юридическо обосноваване.

 

Наказващата отговорност може да бъде обосновавана по пътя на:

а)ограничителното тълкуване;

б) по пътя на разширителното тълкуване.

 

Как се нарича правният институт, закрепен в чл. 46, ал. 2 от ЗНА: “Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят за подобни случаи…”.

 

Идеята за “пълнотата и затвореността” на писаното право е характерна за:

а)школата на екзегезата;

б) за модерната тълкувателна теория.

 

На коя тълкувателна теория са присъщи формализмът,  буквалността и придържането към първоначалния текст на закона.

 

За коя тълкувателна доктрина е типична техниката на интерпретация на текстове.

 

Посочете кои са начините за тълкуване:

а) от  първа степен: ……………………………………….

…………………………………………………………………………………………………………………………………..

б) от втора степен

………………………………………………………………………………………………………

 

Според коя теория целта на тълкуването е да се разкрие истинската воля на законодателя от времето на приемането на закона.

 

Коя  теория на тълкуването е намерила въплъщение в нормата на чл. 20 ЗЗД: При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните”.

 

Как следва да бъде тълкувана правна норма, която има: неизчерпателно или примерно изброяване?

 

Посочете основния метод на тълкуване, изпалзван от школата на глосаторите.

 

Какво е било характерно за школския диспут, практикуван в средновековието

 

Посочете проявните форми на неяснотата в правната норма.

 

При тълкуването на индивидуалните договори превес имат:

а) юридическата сигурност;

б)истинските намерения по време на постигане на съгласие

 

При тълкуване на международните договори превес има:

а) юридическата сигурност;

б)истинските намерения по време на постигане на съгласие

 

При тълкуване на международните договори на изясняване подлежи:

а) текстът на договора;

б) намерението на страните

 

Избройте основните етапи на процеса на тълкуване

……………………………………………………………………………………………………

 

Твърдението, че тълкувателят е длъжен в рамките на един тълкувателен акт да приложи всички начини на тълкуване е:

а) вярно  

б) невярно

 

Съществува ли задължение тълкувателят да приложи начините на тълкуване в определена последователност –

а) да 

б) не.

Ако отговорът е да, посочете каква е тази последователност.       

 

Коя е необходимата предпоставка, за да започне тълкуването?

 

В кои случаи се прилага разширителното тълкуване (interpretatio extensivа) и в кои  – ограничителното  (interpretatio  restrictivа)

 

Посочете кой е логическият субект и правният субект на долупосочения текст (чл. 32, ал. 1 от Конституцията) и го покажете, като преобразувате изречението:

“Личният живот на гражданите е неприкосновен”

 

На кой вид аргумент е форма правилото “който не може по-голямото, не може и по-малкото”.

 

Чл. 135 ЗЗД “Кредиторът може  да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.”. Какъв аргумент е използвал законодаткеилят в тази презумпция:

а) аргумент чрез аналогия;

б) аргумент за противното

в) аргумент за по-силното основание

 

Израз на кой правен принцип в гражданския процес е нормата на чл. 4, предл.2 от ГПК “При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта”

 

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРЕВЕНЦИЯТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

АНОТАЦИЯ

Дисциплината се преподава на студенти от юридическия факултет на Варненския свободен университет, професионално направление „Национална сигурност”, в специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.”Дисциплината се преподава на студентите от ІV курс. Неин титуляр е проф. Боян Станков.От учебната 2007/2008 г. лектор е Светла Маргаритова-Вучкова.
Тя е насочена към задълбочаване познанията на студентите, получени след изучения курс по „Криминология. Теоретични основи” и „Криминология. Видове престъпност”, както и по „Организирана престъпност”. Вниманието е акцентирано върху превенцията на престъпността, разгледана като процес. Курсът дава познания за прилаганите подходи, модели и политики – в миналото и настоящето, както в България, така и в другите държави (в Европа, САЩ, Латинска Америка и Япония), запознава студентите с международните актове на ООН, Съвета на Европра и Европейския съюз, свързани с различните аспекти на борбата с престъпността в съвременното общество. Дисциплината цели да даде познания относно методологията за разработване на програми и планове за превенция на престъпността – както такива с комплексен характер, така и по отделен проблем.В хода на обучението се анализират в критичен план националните стратегии за борба с престъпността или отделни нейни аспекти, приемани в България през 1975, 1994, 1998 и 2002 г. Проверката на знанията се осъществява чрез представяне и защита на разработен проект на програма за превенция по тема, избрана от самите студенти, които се насърчават да я подготвят в екипи от 2-3 души. Презентацията й се извършва в присъствието на останалите студенти от курса, които имат право да задават въпроси по програмата и това участие се взема под внимание при офорлмяне на крайната оценка.

Юридическо мислене

24 февруари, 2009 Няма коментари

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2011/2012 ГОДИНА

    АНОТАЦИЯ

Дисциплината представя една от най-типичните форми на юридическото мислене – интерпретацията на юридическите текстове, т.е. тълкуването, в което намират синтез характерните за правото инструменти (юридически институти, юридически понятия и категории, юридически език) и традиционните логически операции: анализ, сравнение, синтез. Тя се занимава с процедурата и начините на тълкуване от гледна точка на догматичната юриспруденция. Наред с това значително място е отредено и на една от най-съвременните доктрини в тълкуването – теорията за юридическата интерпретация (херменевтичната юриспруденция). Дисциплината дава основни знания за разбирането на правните норми, за съдебните дискусии и подпомага студентите за предстоящото изучаване в по-горните курсове на материалното и процесуалното право.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Основните цели на дисциплината са насочени към формиране на знания у студентите относно :
– процедурата на тълкуване, етапите, правилата и начините на тълкуване;
– същността на юридическото мислене, произхода и развитието му с натрупването на юридически опит;
– разбирането (интерпретацията) на правните норми и правнорелевантните факти (ситуацията) като централен момент на всеки процес по прилагане на правото;
– методологията на юридическото мислене и неговото значение за реализацията на правото.

ПРЕДПОСТАВКИ

Дисциплината представлява допълнение на общата теория на правото, чийто предмет е реализацията на правото. Тя е въвеждаща по отношение на такива материално-правни дисциплини като конституционно, наказателно, гражданско право, както и процесуалните правни дисциплини – граждански, наказателен и административен процес. Теоретичните знания се съпътстват с анализ на действащото законодателство и практиката на Конституционния съд, както и на ВКС и ВАС. Наред с това дисциплината дава полезни знания на студентите и в бъдещото им изучаване на науките с международно-правен елемент, доколкото стъпва и на практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности.Необходимо е студентите да имат знания по обща теория на правото и би било полезно да са получили основни знания по реторика и правна логика.

СТАТУТ И СТРУКТУРА

Задължителна дисциплина. Редовно обучение общо 70 ч. / лекции – 30, упражнения – 40 /. Задочно обучение 40ч. /лекции/

СЪДЪРЖАНИЕ НА КУРСА

/това не е изпитен конспект/

Тема 1. Понятие за юридически език. Знакът в правото. Юридическа терминология, функции на юридическия речник, особености на юридическия речник, юридическа фразеология.
Тема 2. Значението на езика, значението на тълкуването в науката и в правото – в частност. Възникване на юридическото тълкуване.
Тема 3. Възникване и развитие на модерната теория на тълкуването. Континентална тълкувателна теория, прецедентна тълкувателна теория, тълкуването в теориите на Х.Келзен и Х.Харт; херменевтичната тълкувателна теория.
Тема 4. Понятие за тълкуването. Тълкуване и интерпретация. Смисълът при тълкуването. Тълкуване в правото. Теория на тълкуването.
Тема 5. Начини на тълкуване – понятие и видове.
Тема 6. Процедура на тълкуването. Модели. Установяване на неяснотата. Избор на тълкувателен резултат. Тълкувателно съдебно решение и тълкувателна съдебна практика.
Тема 7. Езиков начин на тълкуване. Език на закона и тълкуването му. Семантични, синтактични и прагматични правила. Езиково тълкуване на международните договори.
Тема 8. Логически начин на тълкуване. Правилата на формалната и деонтичната логика, неформалните правила, житейската логика, специализираната юридическа логика.
Тема 9. Системен начин на тълкуване. Правила.
Тема 10. Исторически и функционален начин на тълкуване.
Тема 11. Херменевтика на юридическото мислене – понятието. Предмет на правната херменевтика. Произход, първи процедури за решаване на правни конфликти. Съвременни теории за разбирането.
Тема 12. Право и мислене. Структура и механизъм на правните проявления. Правната норма и нейният механизъм. Принцип на универсализирането.
Тема 13. Механизъм на юридическото мислене
Тема14. Метод на юридическото мислене. Реализация на метода. Интерпретация, аргументация, комуникация.
Тема 15. Действие на юридическото мислене . Сфери на приложение. Насочващи знаци за разбирането, понятието за „мяра”
Тема 16. Ситуации на спорове за съответствие. Херменевтичната ситуация на съдията.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

Работата на всеки студент през семестъра се оценява с текуща оценка, включваща участието в упражненията чрез разработване на индивидуални практически задачи и тестово изпитване в края на семестъра. При формирането на оценката се взема предвид и активността на студентите по време на лекциите и упражненията .

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Росен Ташев. Теория на тълкуването. С., Сиби, 2001 г.(340.Т 42),2007 г. – II издание
Ж. Шаранкова. Херменевтика на юридическото мислене. В: сб. Философия, социология, обща теория. С., Сиела, 1998, с. 51-104.(340.12)
Жан Луи Бержел. Обща теория на правото. С, КА «Л-КА» ООД, 1993

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Ж. Сталев. Нормативната сила на фактическото.С., 1997 г.
Ж. Шаранкова. Юридическо мислене. Проект за интерпретативна теория. С., Унив.изд. «Св.Климент Охридски», 2001, (340/ Ш 33)
Ж. Шаранкова.Проблеми на правната херменевтика.В: Правна мисъл,1998, № 1
Ив. Апостолов Еволюция на континенталната тълкувателна доктрина. С., 1946
Росен Ташев. Обща теория на правото. С., Сиби, 2005 (340/Т 42)
Росен Ташев. Формалната логика в правото. – Държава и право, 1990, № 5
Нено Неновски. Приемствеността в правото. С.,1975
Ю. Хабермас. Морал, право, демокрация.С., 1999.
Х.Г. Гадамер. Истина и метод. Плевен, 1997. 

Цеко Торбов. История и теория на правото.С.,изд. на БАН, 1992 

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Конституция на Република България
Закон за нормативните актове
Указ за приложението на закона за нормативните актове
Закон за задълженията и договорите
Виенска конвенция за правото на договорите
Европейска конвенция за правата на човека.

Разработил програмата:

Светла Маргаритова-Вучкова, доктор по право

Допълнителна информация за дисциплината  и моите наблюдения  за това – как студентите я усвояват

Дисциплината е част от “Общата теория на правото”. В този смисъл тя е насочена  към това да подпомогне студентите как да четат и разбират закона и как да решават казуси – все проблеми, с които ще се сблъскат през следващите курсове на обучение. Тъй като се преподава в първи курс, чрез нея се усвояват и много правни термини, включително и на латински език. Основната цел, която си поставям, е да внуша на студентите, че правото е такъв отрасъл на науката, в който е нужно преди всичко разбиране, а не зубрене. Затова искам да провокирам именно тяхното мислене. Вероятно понеже правната лексика като цяло е непонятна за тях, в началото се чувстват доста стъписани от материята и тя им се струва трудна. Препоръчвам преди да започнат да слушат курса от лекции (а задължително преди провеждането на самите упражнения ) да са прочели поне веднъж монографията на Росен Ташев “Тълкуването в правото”. Тогава ще им е много по-леко да възприемат лекциите. Те са придружени с много примери от съдебната практика – както българска, така и на Европейския съд по правата на човека и Съда на европейския Съюз  в Люксембург.

Контактите ми със студентите  по време на упражненията показват, че тези, които са били редовни, са успявали да разберат първоначално сложната за тях материя и са се справяли много успешно на изпита. Това са и техните споделени впечатления. Изпитът е твърде труден и непосилен само за тези студенти, които са решили, че ще го вземат без да са присъствали на  лекции и упражнения и разчитат да им се подскаже. Но юрист се става с труд, много четене и вникване в законите.  В тази професия няма място за хора, които да разчитат, че някой ще свърши вместо тях работата им. От нас зависят в буквалния смисъл съдбите на хората и ние сме  длъжни да се проявяваме като професионалисти, за да им предоставим най-добрата правна помощ. Тази дисциплина е и своеобразен тест за студентите, които трябва да си дадат сметка дали са направили правилния избор своевременно. Определено мога да кажа, че в нашия факултет няма място за хора, които са свикнали да „зубрят”, да наизустяват текста без да се опитват да вникват в смисъла му и да разберат прочетеното. Част от задачите на упражненията, а и в теста, са свързани със съставяне на нова редакция на законов текст без да се загуби смисъла му или анализ на отделна правна норма в този аспект. От отговорите веднага става ясно дали студентът може да мисли и да разсъждава (дори и ако не е прочел материала), или не . Случва се да се натъкна както на студенти, които умеят да мислят логично, умни са, но са решили да се „пробват” без да са учили, както и на обратната ситуация – когато студентът очевидно не влага никаква мисъл в отговорите си, а „играе на тото”. За тези вторите имам основателни съмнения, че са направили правилния избор. Затова съм на мнение, че тази дисциплина може да ги ориентира своевременно и те честно да си отговорят – имат ли място в юридическия факултет `не в нашия непременно, а в който и да било друг). 

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2011/2012 ГОДИНА

    АНОТАЦИЯ

Дисциплината представя една от най-типичните форми на юридическото мислене – интерпретацията на юридическите текстове, т.е. тълкуването, в което намират синтез характерните за правото инструменти (юридически институти, юридически понятия и категории, юридически език) и традиционните логически операции: анализ, сравнение, синтез. Тя се занимава с процедурата и начините на тълкуване от гледна точка на догматичната юриспруденция. Наред с това значително място е отредено и на една от най-съвременните доктрини в тълкуването – теорията за юридическата интерпретация (херменевтичната юриспруденция). Дисциплината дава основни знания за разбирането на правните норми, за съдебните дискусии и подпомага студентите за предстоящото изучаване в по-горните курсове на материалното и процесуалното право.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Основните цели на дисциплината са насочени към формиране на знания у студентите относно :
– процедурата на тълкуване, етапите, правилата и начините на тълкуване;
– същността на юридическото мислене, произхода и развитието му с натрупването на юридически опит;
– разбирането (интерпретацията) на правните норми и правнорелевантните факти (ситуацията) като централен момент на всеки процес по прилагане на правото;
– методологията на юридическото мислене и неговото значение за реализацията на правото.

ПРЕДПОСТАВКИ

Дисциплината представлява допълнение на общата теория на правото, чийто предмет е реализацията на правото. Тя е въвеждаща по отношение на такива материално-правни дисциплини като конституционно, наказателно, гражданско право, както и процесуалните правни дисциплини – граждански, наказателен и административен процес. Теоретичните знания се съпътстват с анализ на действащото законодателство и практиката на Конституционния съд, както и на ВКС и ВАС. Наред с това дисциплината дава полезни знания на студентите и в бъдещото им изучаване на науките с международно-правен елемент, доколкото стъпва и на практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности.Необходимо е студентите да имат знания по обща теория на правото и би било полезно да са получили основни знания по реторика и правна логика.

СТАТУТ И СТРУКТУРА

Задължителна дисциплина. Редовно обучение общо 70 ч. / лекции – 30, упражнения – 40 /. Задочно обучение 40ч. /лекции/

СЪДЪРЖАНИЕ НА КУРСА

/това не е изпитен конспект/

Тема 1. Понятие за юридически език. Знакът в правото. Юридическа терминология, функции на юридическия речник, особености на юридическия речник, юридическа фразеология.
Тема 2. Значението на езика, значението на тълкуването в науката и в правото – в частност. Възникване на юридическото тълкуване.
Тема 3. Възникване и развитие на модерната теория на тълкуването. Континентална тълкувателна теория, прецедентна тълкувателна теория, тълкуването в теориите на Х.Келзен и Х.Харт; херменевтичната тълкувателна теория.
Тема 4. Понятие за тълкуването. Тълкуване и интерпретация. Смисълът при тълкуването. Тълкуване в правото. Теория на тълкуването.
Тема 5. Начини на тълкуване – понятие и видове.
Тема 6. Процедура на тълкуването. Модели. Установяване на неяснотата. Избор на тълкувателен резултат. Тълкувателно съдебно решение и тълкувателна съдебна практика.
Тема 7. Езиков начин на тълкуване. Език на закона и тълкуването му. Семантични, синтактични и прагматични правила. Езиково тълкуване на международните договори.
Тема 8. Логически начин на тълкуване. Правилата на формалната и деонтичната логика, неформалните правила, житейската логика, специализираната юридическа логика.
Тема 9. Системен начин на тълкуване. Правила.
Тема 10. Исторически и функционален начин на тълкуване.
Тема 11. Херменевтика на юридическото мислене – понятието. Предмет на правната херменевтика. Произход, първи процедури за решаване на правни конфликти. Съвременни теории за разбирането.
Тема 12. Право и мислене. Структура и механизъм на правните проявления. Правната норма и нейният механизъм. Принцип на универсализирането.
Тема 13. Механизъм на юридическото мислене
Тема14. Метод на юридическото мислене. Реализация на метода. Интерпретация, аргументация, комуникация.
Тема 15. Действие на юридическото мислене . Сфери на приложение. Насочващи знаци за разбирането, понятието за „мяра”
Тема 16. Ситуации на спорове за съответствие. Херменевтичната ситуация на съдията.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

Работата на всеки студент през семестъра се оценява с текуща оценка, включваща участието в упражненията чрез разработване на индивидуални практически задачи и тестово изпитване в края на семестъра. При формирането на оценката се взема предвид и активността на студентите по време на лекциите и упражненията .

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Росен Ташев. Теория на тълкуването. С., Сиби, 2001 г.(340.Т 42),2007 г. – II издание
Ж. Шаранкова. Херменевтика на юридическото мислене. В: сб. Философия, социология, обща теория. С., Сиела, 1998, с. 51-104.(340.12)
Жан Луи Бержел. Обща теория на правото. С, КА «Л-КА» ООД, 1993

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Ж. Сталев. Нормативната сила на фактическото.С., 1997 г.
Ж. Шаранкова. Юридическо мислене. Проект за интерпретативна теория. С., Унив.изд. «Св.Климент Охридски», 2001, (340/ Ш 33)
Ж. Шаранкова.Проблеми на правната херменевтика.В: Правна мисъл,1998, № 1
Ив. Апостолов Еволюция на континенталната тълкувателна доктрина. С., 1946
Росен Ташев. Обща теория на правото. С., Сиби, 2005 (340/Т 42)
Росен Ташев. Формалната логика в правото. – Държава и право, 1990, № 5
Нено Неновски. Приемствеността в правото. С.,1975
Ю. Хабермас. Морал, право, демокрация.С., 1999.
Х.Г. Гадамер. Истина и метод. Плевен, 1997.

Цеко Торбов. История и теория на правото.С.,изд. на БАН, 1992

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Конституция на Република България
Закон за нормативните актове
Указ за приложението на закона за нормативните актове
Закон за задълженията и договорите
Виенска конвенция за правото на договорите
Европейска конвенция за правата на човека.

Разработил програмата:

Светла Маргаритова-Вучкова, доктор по право

Допълнителна информация за дисциплината  и моите наблюдения  за това – как студентите я усвояват

Дисциплината е част от “Общата теория на правото”. В този смисъл тя е насочена  към това да подпомогне студентите как да четат и разбират закона и как да решават казуси – все проблеми, с които ще се сблъскат през следващите курсове на обучение. Тъй като се преподава в първи курс, чрез нея се усвояват и много правни термини, включително и на латински език. Основната цел, която си поставям, е да внуша на студентите, че правото е такъв отрасъл на науката, в който е нужно преди всичко разбиране, а не зубрене. Затова искам да провокирам именно тяхното мислене. Вероятно понеже правната лексика като цяло е непонятна за тях, в началото се чувстват доста стъписани от материята и тя им се струва трудна. Препоръчвам преди да започнат да слушат курса от лекции (а задължително преди провеждането на самите упражнения ) да са прочели поне веднъж монографията на Росен Ташев “Тълкуването в правото”. Тогава ще им е много по-леко да възприемат лекциите. Те са придружени с много примери от съдебната практика – както българска, така и на Европейския съд по правата на човека и Съда на европейския Съюз  в Люксембург.

Контактите ми със студентите  по време на упражненията показват, че тези, които са били редовни, са успявали да разберат първоначално сложната за тях материя и са се справяли много успешно на изпита. Това са и техните споделени впечатления. Изпитът е твърде труден и непосилен само за тези студенти, които са решили, че ще го вземат без да са присъствали на  лекции и упражнения и разчитат да им се подскаже. Но юрист се става с труд, много четене и вникване в законите.  В тази професия няма място за хора, които да разчитат, че някой ще свърши вместо тях работата им. От нас зависят в буквалния смисъл съдбите на хората и ние сме  длъжни да се проявяваме като професионалисти, за да им предоставим най-добрата правна помощ. Тази дисциплина е и своеобразен тест за студентите, които трябва да си дадат сметка дали са направили правилния избор своевременно. Определено мога да кажа, че в нашия факултет няма място за хора, които са свикнали да „зубрят”, да наизустяват текста без да се опитват да вникват в смисъла му и да разберат прочетеното. Част от задачите на упражненията, а и в теста, са свързани със съставяне на нова редакция на законов текст без да се загуби смисъла му или анализ на отделна правна норма в този аспект. От отговорите веднага става ясно дали студентът може да мисли и да разсъждава (дори и ако не е прочел материала), или не . Случва се да се натъкна както на студенти, които умеят да мислят логично, умни са, но са решили да се „пробват” без да са учили, както и на обратната ситуация – когато студентът очевидно не влага никаква мисъл в отговорите си, а „играе на тото”. За тези вторите имам основателни съмнения, че са направили правилния избор. Затова съм на мнение, че тази дисциплина може да ги ориентира своевременно и те честно да си отговорят – имат ли място в юридическия факултет (не в нашия непременно, а в който и да било друг).

ПРИМЕРНИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ ПО КРИМИНОЛОГИЯ

23 февруари, 2009 Няма коментари

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2010/2011 ГОДИНА

ПРИМЕРНИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ – ТЕСТ № 1

1. Какво измерваме, когато съотнасяме:

а) броя на извършените престъпления на 100 хил. души от населението

б) броя на извършителите на 100 хил. от наказателноотговорните лица

2. Какъв е най-големият принос на Чезаре Ломброзо за развитието на криминологията?

3. Кои са основните групи признаци при изучаване личността на престъпника, от които се интересува криминологията?

4. В какво се състои същността на корпоративната престъпност?

5. Пояснете израза «дифузна виктимизация»

6. Какви методи за прогнозиране развитието на престъпността използва криминологията?

7. Престъпното замърсяване на водите към кой вид престъпност се отнася

8. Кои са типичните особености на груповата престъпност

9. По кои белези си приличат и по кои се различават груповата и организираната престъпност

10. С името на кой криминолог свързваме основните принципи на съвременната наказателна политика?

11. Кои са най-характерните престъпления, извършвани от младежите

12. Дайте характеристика на икономическата престъпност

13. Какви са основните техники за «пране на пари»

14. Каква е същността на теорията на стигматизацията?

15. Какво разбираме под израза „престъпност на белите яки”?

16. Кои са основните етапи на процеса на превенция?

16. Каква е същността на „Новата социална защита”?

17. По повод кои аспекти в криминологията се използва терминът „партньорство”?

18. Какво означава понятието „виктимност”?

19. Какви са типичните източници за придобиване на доходи от организираната престъпност

20. Какво означава понятието  „пенитенциарен рецидив” ?

21. Кои са най-радикалните форми на наказателната политика, използвани за противодействие на престъпността?

22. Кои са новите подходи в наказателната политика в съвременното общество?

23. Посочете трите основни раздела на криминологията

24. Каква е приликата и разликата между рецидивна и професионална престъпност?

25. От кои форми на социална патология се интересува криминологията и защо?

26. Към кой вид  престъпност се отнася незаконната сеч ?

ПРИМЕРНИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ – ТЕСТ № 2

1.С името на кой българин свързваме първата самостоятелна научна публикация, посветена на проблемите на престъпността?

2. Посочете основните елементи на механизма на престъпно поведение (повече от един отговор): а) личност на престъпника;

б) време на денонощието

в) мотивация

г) атмосферни условия

д) жертва

е) конкретна жизнена ситуация

3. Латентната престъпност е: (повече от един отговор)

а) заявената престъпност;

б) регистрината престъпност;

в) фактическата престъпност;

г) необявената (естествено) скрита престъпност;

д) изкуствено скритата престъпност ;

е) користната престъпност

4. Криминологията изучава:

а) тактиката и методиката за разкриване на престъпленията

б) наказанията за извършените престъпления;

в) детерминантите на престъпността;

г) видовете общественоопасни деяния, въздигнати в престъпления;

д) личността на престъпника

5. Социално или правно явление е корупцията?

6. Разположете в хронологичен ред (от най-старите до най-новите) направленията в развитието на криминологията, като номерирате от 1 до 6:

а) позитивистична школа

б) марксическа школа

в) антична школа;

г) класическа школа

д) критична криминология

е) клинична криминология

7. На какви нива /равнища/ може да се изучи престъпността (повече от 1 отговор):

а) на правно ниво

б) на индивидуално ниво

в) на политическо ниво

г) на групово ниво

д) на демократично ниво

е) на общокоциално ниво

8. Какво изучава виктимологията? (повече от 1 отговор):

а) поведението на лицата, извършили престъпление

б) общосоциалната превенция

в) отношенията между престъпника и жертвата

г) общосоциалната превенция

д) групите с повишен риск да станат жертва на престъпление

е) политиките за подпомагане на жертвите на престъпни посегателства

ж) поведението на жертвите на престъпни посегателства

9. С показателя ниво /обем/ на престъпността получаваме информация за:

а) динамиката на престъпността;

б) броя на регистрираните престъпления

в) териториалното разпределение на престъпността

г) криминалната виктимизация на населението

10. Посочете основните видове мотиви за извършване на престъпни посегателства

11. Посочете социалните последици от престъпността /социалната цена/

12. Има ли разлика в криминологичното и наказателно-правното  разбиране за престъпния рецидив?

а) в двете науки понятието има еднакво съдържание

б) в наказателното право понятието „рецидив” е по-широко, отколкото в криминологията

в) криминологичното понятие е по-широко от наказателно-правното

13. Маргиналните явления представляват:

а) социално-полезни явления, характеризиращи се с поправянето на личността на престъпника

б) явления, свързани с особени емоционални сътресения;

в) отслабване или пълно отсъствие на способност за приспособяване към услвията на обкръжаващата среда.

14. По какво професионалната престъпност се различава от организираната?

15. Към кой вид престъпност принадлежи злоупотребата с обществени фондове?

16. Към кой вид престъпност можем да отнесем разпространението на пазара на опасни за здравето стоки?

17. С името на кой учен свързваме първата научна типология на личността на престъпниците?

18. Избройте видовете криминогенни ситуация според източника за тяхното възникване

19. Какво означава „ситуационна превенция”?

20. Какво имаме предвид, когато говорим за институционализация на превенцията?

21. Посочете количествените показатели за измерване на престъпността

22. Кои са факторите, които влияят върху страха от престъпността

23. Освен от личността на престъпника от кои други групи лица се интересува криминологията.

КОНСПЕКТ ПО КРИМИНОЛОГИЯ

23 февруари, 2009 1 коментар

                                                                                                             2011/2012 г.           

КОНСПЕКТ ПО КРИМИНОЛОГИЯ

                                                                       ОБЩА ЧАСТ

1. Криминологията като наука. Предмет, характер и задачи. Криминологията в системата на науките.Методология и методика на криминологията.

2. Възникване и развитие на криминологичната мисъл. Криминологията в България. Криминологични школи: класическа школа; позитивистична школа; марскистка школа; клинична криминология; критична криминология.

3. Основни теории в криминологията. Биологично направление в криминологията. Биосоциално и психологично направление.

4. Социологически теории за престъпността: теория за аномията; теория за диференциалната асоциация; теория за социалната дезинтеграция; теория за диференциалните възможности, теория за конфликта; теория за субкултурите; теория за дрейфа. теория за икономическия детерминизъм; теория за стигматизацията; теория за изобилието; неокласическа икономическа теория.

5. Учение за престъпността – понятие за престъпността като социално явление.   Количествени и качествени признаци  на престъпността. Методи за измерването им.

6. Цената на престъпността. География на престъпността.

7. Латентна   престъпност. Признаци за измерване

8. Детерминираност на престъпността . Социални противоречия и престъпност.

9. Страхът от престъпността – детерминанти и последици.

10. Възраст и престъпност.

11. Личността в криминологията. Методи за изследване на личността. Личност на престъпника. Основни характеристики  .

12. Механизъм на престъпното поведение, фактори за формиране личността на престъпника.Съотношението между биологичното и социалното при изучаване личността на престъпника. Типология на престъпниците.

13. Виктимология. Развитие на виктимологията. Жертва. Определение. Виктимност.

14.Типология на жертвите. Виктимизация. Видове. Антивиктимогенна политика.

15. Организация и методика на криминологичните изследвания.

16. Криминологично прогнозиране –    понятие, цели, предпоставки, видове. Методи на прогнозиране – екстраполация, експертна оценка, моделиране.

17. Криминология и наказателна политика. Развитие на формите на контрол над престъпността – стеризилизация, кастрация, нова социална защита, освобождаване от наказателна отговорност, медиация; декриминализация и депенализация.

18. Превенция на престъпността – същност, задачи, видове, класификация на мерките.

19.  Институционализиране на превенцията и контрола над престъпността -система за управление на превенцията и контрола над престъпността и нейните субекти. Основни принципи. Етапи на процеса на превенция.

20.Съвременни подходи и стратегии за превенция и контрол над престъпността

ОСОБЕНА ЧАСТ

1. Престъпността в съвременния свят. Проблемът за глобализацията. Регионални особености.

2. Престъпността в България – социални промени и престъпност.

3. Конвенционална престъпност. Характеристики. Тенденции.

4. Престъпност срещу собствеността.

5. Престъпност, засягаща живота и здравето на човека и неговата личност.

6. Икономическа престъпност.

7. Престъпност на „белите яки”.

8. Корпоративна престъпност.

9. Корупция и престъпност . Антикорупционни стратегии.

10. Квазиконвенционална престъпност. Характеристика. Тенденции.

11. Компютърна престъпност.

12.Непредпазлива престъпност – обща характеристика.Престъпност по транспорта.

13. Екологична престъпност

14. Организирана престъпност – история, съвременни проблеми.Организирана и групова престъпност . Стратегии за борба с оганизираната престъпност.

15. Младежка престъпност.

16. Престъпност на непълнолетните.

17. Престъпност на жените.

18. Рецидивна престъпност.

19. Професионална престъпност

20.Маргиналност и престъпност. Социална патология и престъпност – самоубийства, наркомании, алкохолизъм, проституция.

21. Проблемът за смъртното наказание и доживотния затвор – криминологични аспекти.

22. Престъпност, застрашаваща   политическия строй на държавите. Тероризъм и престъпност.

23. Престъпност, застрашаваща международните икономически отношения.

24. Международното сътрудничество в борбата с престъпността – правна и организационна рамка.

 ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА

1. Айдаров,Й. Криминология. София, 2010

2. Станков Б. Криминология. Теоретични основи. Варна, 2005.

3. Станков Б. Видове престъпност. Варна, 2006 (2 изд.)

4. Я. И. Гилинский. Девиантность, преступность, социальный контроль 2004Р. Асланова322 с. 36/Д46

  5.   В. Н. Кудрявцев Стратегии борьбы с преступностью 2005 Наука, 343/Л58 

6. Яковлев А.М. Социология преступности (криминология): Основы общей теории. – М.: Содействие новый век, 2001. – 239 с.         http://crimestudy.ru

7. Криминология ХХ век Коллектив авторов, 2000 © С.-Петербургский гос. университет МВД РФ, 2000  http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Pravo/burlak/index.php

ІІ. ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

ІІ.1. Обща част

Бекариа Ч. За престъпленията и наказанията. София, 1993.

Бояджиева Ю. Методика за анализ на статистическата информация за престъпността. София, 1982.

Емил МаджаровПсихологическо портретиране на правонарушителите 2006 Сиела, 344 с. 36/Н26

 Рональд БлэкборнПсихология криминального поведения 2004, Питер 496 с.343/Б64 
      Раковски  Кр. Престъпността, нейните причини и средствата за изкореняването й. София, 1993.

Станков Б. Личност и престъпно поведение. София, 1990.

Станков Б. Престъпността в България и нейните жертви. София, 1999.

ІІ.2.Особена част

Робърт Клитгард, Роналд Маклейн-Абароа, Х. Линдзи Парис Корумпирани градове, 2006 Сиела,168 с. ,343/К85
Китан Китанов, Красимир Йотов Наркопрестъпността – разпространение и превенция, 1999, МВР, 245 с. 343/К41
Китан Китанов, Нина Белова Насилствената престъпност срещу жени и деца – същност и виктимологична превенция 2000, Научноизсл.инст.по криминология, 264 с. 343/К61
Китан Китанов, Нина БеловаПартньорство между полиция и медии за превенция на престъпността2002НИКК – МВР223 с. 343/К61
Китан Китанов Грабежите 2005 Министерство на вътрешните работи 220 с. ,343/К66
 Корупционни практики и превенция на корупцията 2004 Център за изследване на демокрацията,146 с. ,343/К85
Корупция и контрабанда : мониторинг и превенция 2000,Център за изследване на демокрацията,76 с. ,343/К90
Книга за престъпността в България (авт. колектив). София, 1992.

Константин Паликарски Превенция и противодействие на корупцията  2006 Институт по публична администрация и европейска интеграция 32 с. 36/П72
Антикорупционните реформи в България.Основни резултати и рискове. София, Център за изследване на демокрацията,  2007 – www.csd.bg

Мониторинг на антикорупционните реформи в България. София, Център за изследване на демокрацията, 2006 www.csd.bg

Тенденции на престъпността в България 2000-2005. София, Център за изследване на демокрацията, 2006 www.csd.bg

Опасностите на киберпрестъпността – документ за дискусия на конференцията от 1-2 април 2008 г. – www.coe.int/cybercrime

Бояджиева Ю.Компютърна престъпност  2004,НИИ по криминалистика и криминология412 с. 343/Б73
Петров  Г. Детската престъпност, 1998 Абагар

      Ann Buchanan Cycles of Child Maltreatment 1996 John Wiley & Sons 305,        76/P93  Protecting Children 1997Arena263 p. 343/А37
Нина Белова Женска престъпност и превантивна дейност на полицията. 2004,НИИ по криминалистика и криминология182 с. 343/Б43
Панчо Бешков Crimina feminarum1998Фенея100 с. 159.9/Б48
      Китан Китанов, Нина Белова Насилствената престъпност срещу жени и деца – същност и виктимологична превенция.2000, Научноизсл.инст.по криминология 343/К61
Питер Лилли. Грязные сделки2005Феникс400 с. 32/Л86

ТЕМИ ЗА ДОКЛАДИ

Криминологични аспекти на домашното насилие

  1. Жените – жертва на престъпни посегателства
  2. Защита на жертвите на домашно насилие
  3. Криминологични аспекти на насилието срещу жени
  4. За и против смъртното наказание
  5. „Прането на пари” и организираната престъпност
  6. Източници на доходи на организираната престъпност
  7. Транснационалната организирана престъпност и заплахите й за държавата
  8. Стратегии за борба с организираната престъпност
  9. Младежите в огледалото на криминологията
  10. Непълнолетните в огледалото на криминологията
  11. За и против легализиране на проституцията
  12. За и против легализиране на употребата на марихуана
  13. „Престъпленията” без жертви (проституция, порнография, наркомании,  хазартни игри, алкохолизъм) – за и против криминализирането им.
  14. Характеристика на „привилегированата” престъпност (престъпността на „белите яки”)
  15. За и против облегчаване достъпа до огнестрелно оръжие
  16. Рецидивистите и контролът над престъпността
  17. Порнография и престъпност
  18. Киберпрестъпността – основни характеристики
  19.  Криминологични аспекти на порнографията (интернет-пространството и порнографията)
  20. Криминологична характеристика на убийствата
  21. Криминологична характеристика на личността на извършителите на убийства
  22. Криминологична характеристика на сексуалното насилие
  23. Криминологична характеристика на личността на извършителите на сексуални престъпления
  24.  Криминологична характеристика на грабежите
  25. Криминологична характеристика на извършителите на грабежи
  26. Криминологична характеристика на кражбите
  27. Криминологична характеристика на извършителите на кражби
  28. Криминологична характеристика на измамите и на техните извършители
  29. Криминологична характеристика на икономическата престъпност
  30. Криминологична характеристика на корпоративната (организационната) престъпност
  31. За и против наказателната отговорност на юридическите лица
  32. Компютърната престъпност – основни форми и видове
  33. Типични престъпления, извършвани от жени
  34. Характеристика на жените-извършителки на престъпни посегателства
  35. Типични престъпления на непълнолетните
  36. Основни характеристики на личността на непълнолетния правонарушител
  37. Основни характеристики на организираната престъпност
  38. Социални сфери на корупцията
  39. „Престъплението – бизнес с други средства” (Майкъл Хофман – kriminologia/biznes I prestapnost)
  40. Опасностите на киберпрестъпността
  41. Проституция и престъпност
  42. Проституция и трафик на хора
  43. Влияние на масмедиите върху  страха от престъпността
  44. Страхът от престъпността и неговите криминологични последици
  45. Основни характеристики на груповата престъпност;
  46. Прилики и различия между груповата и организираната престъпност

ПОЯСНЕНИЯ ЗА ДИСЦИПЛИНАТА, ИЗПИТА И ФОРМИРАНЕТО НА ОЦЕНКАТА

Криминологията е наука, която , макар че у нас се преподава само на студентите от юридическите факултети, обхваща проблематика, отиваща отвъд формално-догматическите правила на другите науки. Тя включва в себе си разнообразна тематика, която я родее със социологията, политологията и икономиката, макар че основните й понятия са преди всичко свързани с наказателното право. Затова си мисля, че тя сама по себе си е интересна дисциплина, която дава една широка култура на студентите и насочва мисленето им не върху конкретен правен акт, а към размисъл за това – как обществено-икономическите   (и политическите)  условия  влияят на обществото и предизвикват „бум” или спад в престъпността; опитва се да даде отговор защо определени групи лица извършват престъпления и какви подходи да се предприемат, за да се ограничи в приемливи граници престъпността. Всъщност може би най-привлекателното е, че това не е наука сама за себе си, а има действително прагматична насоченост, защото резултатите от изследванията на криминолозите помагат на обществото не само да получи картина за един или друг вид престъпност, но и далеч по-важното – как  да направим системата за превенция по-ефективна, как да накараме обществото да не се чувства толкова несигурно и уязвимо.

Като не забравям, че дисциплината е все пак избираема, а не задължителна, предпочитам да поставя акцент  в изискванията си към студентите да покажат познаване на основните, същностни проблеми и затова се ориентирах към тестовата форма на изпитване. Практиката от първата година, в която въведох този вид изпит показа, че студентите подцениха дисциплината и като че ли разчитаха  на своята обща култура и без особена подготовка да се справят. Може би и затова слабите оценки бяха между 40 и 80 %. Това, което забелязвам, е, че студентите не умеят да четат поставения им въпрос, а бързат да отговорят това, което по принцип знаят по темата или дори не по нея. Другата слабост е неумението да се изразяват точно, твърде често дори стилът им е съвсем разговорен и неясен. Затова, ако на повече от един въпрос се даде абсолютно погрешен, глупав, абсурден отговор (т.н. „бисер”), отнемам точки.

Освен от теста оценката от изпита при редовните студенти се формира и от резултатите от участието им в организираните дискусии по предварително зададени теми, които носят от 1 до 6 точки (това се равнява на една единица   от общата оценка), ако обаче точките им от теста са достатъчни поне за оценката „среден“ . Но всъщност накрая се оказва, че болшинството от тези, които проявяват  най-голяма активност в дискусиите, нямат нужда да им се добавят точки, тъй като и без тези „бонуси”  са се  справили отлично.

Самите дискусии създават допълнителни умения у студентите как да водят и да участват  в подобни форуми, да се изслушват, да излагат аргументи по тезата, която трябва да защитят (ролята им се определя не според техния избор – дали да са „за” или „против”, а от мен). Практиката показа, че най-съдържателна е дискусията, когато студентите са се подготвили предварително, търсили са информация от  различни източници и тогава самата аудитория проявява интерес и толерантност. Но имаше и групи, които  дискусията се превърна в махленско говорене и размяна на мнения като на хора от улицата, а не на студенти-юристи.