Chavdarov c. Bulgarie (requêtе no 3465/03), решение от 21 decembre 2010
През 1989 г. жалбоподателят заживява с Д. И. По това време тя е омъжена за друг мъж, с когото са разделени, но нито един от тях двамата не предприема действия за развод. През периода на съжителството си с жалбоподателя Д. И. ражда три деца. Законният съпруг на майка им е записан като техен баща в трите акта за раждане и те носят неговото фамилно име. Към края на 2002 г. Д. И. напуска жалбоподателя и трите си деца и заживява с друг партньор. От момента на тяхната раздяла жалбоподателят живее с тях. На 15 януари 2003 г. той установява контакт с адвоката С. Атанасов с цел да бъде признато неговото бащинство. Адвокатът го уведомява, че вътрешното право не дава никаква възможност за установяване на бащинството на трите деца, защото по презумпция не може да се оспори бащинството на законния съпруг на Д. И. На 20 януари 2003 г. жалбоподателят подава жалба в Съда поради невъзможността за установяване на законни отношения, основани на родство между него като родител и трите му деца, чийто биологичен баща той претендира да бъде.
Съдът счита, че дългото съжителство на двамата партньори и раждането на трите деца през този период са достатъчни, за да се установи наличието на семейство de facto, в което жалбоподателят е имал възможност да изгради отношения на привързаност с децата на своята приятелка. С оглед на гореизложените доводи Съдът счита, че отношенията между жалбоподателя и трите деца, за които претендира, че е техен биологичен баща, са „семейни” по смисъла на член 8 от Конвенцията. Остава да се определи дали ответната държава изпълнява позитивното си задължение, по силата на което трябва да осигури възможност за законното признаване и съществуване на тези семейни отношения.
Съдът приема, че при липсата на документ, удостоверяващ родствените връзки между жалбоподателя и И., В. и Т., при административните действия, свързани с образованието и издръжката на децата, той е имал затруднения. При все това Съдът отбелязва, че вътрешното право предоставя възможност на жалбоподателя да преодолее тези пречки. Съдът отбелязва, че жалбоподателят е имал възможност да поиска социалните служби да му поверят временно децата за отглеждане като на близък роднина на малолетни деца, изоставени от техните законни родители, че е могъл да поиска от социалните служби и от прокуратурата започването на процедура за временно настаняване по административен ред при близки. От друга страна, Съдът констатира,че жалбоподателят не се е възползвал и от откритата пред него възможност да предприеме процедура по осиновяване на децата и не е показал по никакъв начин, че би предприел действия в тази посока.
Съдът констатира, че дори и жалбоподателят да няма възможност да предприеме действия за оспорване на бащинството на трите деца, вътрешното право не го лишава от всякаква възможност за установяване на бащинство или за преодоляване на затрудненията, предизвикани от отсъствието на такава връзка. Тъй като жалбоподателят не се е възползвал от тези възможности, Съдът не може да държи държавните органи отговорни за бездействието му. Вътрешното законодателство осигурява също така защитата на законните интереси на децата. Ето защо е налице справедлив баланс между интересите на обществото и на засегнатите лица. Следователно няма нарушение на член 8 от Конвенцията.
Съдът намира жалбата за допустима, но неоснователна
