Chengelyan and Others v. Bulgaria (Application no. 47405/07),23 November 2017

Решение по чл. 41 – за справедливо обезщетение (реституционно производство по благоустройствените закони)

Наследодателите на седемте жалбоподатели са притежавали недвижим имот с двуетажна къща в историческата част на гр. Пловдив. През 1966 г. тя е отчуждена по ЗПИНМ и на собствениците е заплатено обезщетение. След приемането на реституционния закон във връзка с възстановяване на имоти по градоустройствените закони през 1992 г. част от наследниците депозират молба до кмета на града да им бъде възстановен имотът. Молбата им е оставена без уважение, след което заповедта на кмета е обжалвана пред окръжния съд, който я оставя в сила. По жалба на жалбоподателите Върховният административен съд отменя решението на долната инстанция. В своето решение от октомври 1998 г. той приема, че  както отчуждаването, така и последващото ползване на имота, е било незаконосъобразно. Жалбоподателите възстановяват на общината полученото парично обезщетение, за да изпълнят и другото изискване на реституционния закон. През 2001 г. те се снабдяват с нотариален акт за собственост.

След многократни опити да влязат в преговори с общината и да бъдат въведени във владение, които се оказват безуспешни, през  декември 2003 г. жалбоподателите предявяват ревандикационен иск срещу община Пловдив и наемателя на имота – „Фонд 13 века България“. Националните съдилища приемат, че са компетентни не само да разгледат този иск, но и да осъществят косвен съдебен контрол върху решението на ВАС, тъй като в хода на това първо съдебно производство нито общината, нито фондът, са взели участие.   ВКС намира, че не са били налице предпоставките за възстановяването на имота, тъй като той е бил културно-исторически паметник, а наред с това били извършени толкова съществени реконструкции и преустройства, че това по смисъла на закона означавало, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден, е било изпълнено.

В своето решение по същество от 21 април 2016г.  Европейският съд по правата на човека установява нарушение на чл. 6§1(поради нарушаване принципа на правна сигурност и непризнаването от ВКС на влязлото в сила решение на ВАС от 1998 г.) и на чл. 1 от Протокол 1(поради невъзможността на жалбоподателите да влязат във владение на техния имот ). Наред с това Съдът приема, че не е готов да се произнесе по претенциите за справедливо обезщетение и дава на страните срок от 4 месеца, за да се споразумеят. Тъй като в този срок те не постигат  съгласие относно размера на обезщетението, с решението си от 23 ноември Съдът се произнася по този въпрос.

Той припомня своята практика, съгласно която, при установяване на нарушение на чл. 1 от Протокол 1 в случаи, подобни на настоящия, следва да се пристъпи към restitutio in integrum, а ако държавата не стори това, тогава тя дължи парично обезщетение на същата стойност (Papamichalopoulos and Others v. Greece (Article 50), 31 October 1995, § 34, Series A no. 330‑B;  Kehaya and Others v. Bulgaria (just satisfaction), nos. 47797/99 and 68698/01, §§ 20-22, 14 June 2007).

Съдът взема предвид представените експертни становища от двете страни и констатира, че различията са съществени при оценяване на земята, не и на сградата, като намира за по-аргументирана оценката на Правителството. Той взема под внимание и направеното възражение, че след отчуждаването на сградата в нея са били извършени съществени подобрения (което не се отрича от жалбоподателите), както и практиката на ВКС, че когато става дума за имоти, отчуждени по силата на благоустройствените закони, лицата, на които тези имоти са възстановени, са длъжни да компенсират властите за всички направени подобрения преди реституцията. Европейският съд  не вижда причина да счита това тълкуване на националното право за произволно. Освен това той отбелязва, че жалбоподателите не оспорват доказателствата, които показват, че подобренията в тяхната къща са били съществени. Затова Съдът приспада от текущата пазарна стойност на имота стойността на извършените подобрения и присъжда на жалбоподателите сумата от  462 000 EUR, съобразно наследствените им дялове.

Author

Write A Comment