Chobanov and Koyrushki v. Bulgaria (Applications nos. 53942/16 and 47398/17),4 june 2020
Жалбоподателите са изтърпявали наказания лишаване от свобода в Пазарджишкия и Варненския затвор. Те повдигат оплаквания за лоши материални условия в тези пенитенциарни заведения – пренаселеност, лошо качество на храната, наличие на насекоми и гризачи в килиите, недостатъчно отопление през зимата, ограрничен достъп до душове, липса на тоялетни принадлежности и др.
Съдът констатира, че жалбоподателите са били задържани в лоши условияТой се позовава на принципите, установени в неговата съдебна практика по отношение на неадекватните условия на задържане (виж например (Muršić v. Croatia [GC], no. 7334/13, §§ 96-101, ECHR 2016 and Ananyev and Others v. Russia, nos. 42525/07 and 60800/08, §§ 149-59, 10 January 2012).. По-конкретно той отново подчертава, че сериозната липса на място в килията в затвора тежи като фактор, който трябва да се вземе предвид, за да се установи дали описаните условия на задържане са „унизителни“ от гледна точка на член 3 и може да разкрие нарушение, самостоятелно или взето заедно с други недостатъци (вж. Muršić, цитиран по-горе, §§ 122-41, и Ananyev и др. срещу Русия, §§ 149-59 ).
Той припомня и постановеното пилотно решение по делото Neshkov and Others v. Bulgaria (nos. 36925/10 and 5 others, 27 January 2015), в което вече е установил нарушение във връзка с подобни оплаквания като изложените в настоящите жалби. Той подчертава, че не намира основания да се отклони от направените изводи.
Съдът освен това отбелязва, че и двамата жалбоподатели са предявили исковепо чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с лошите условия на тяхното задържане. Вътрешните съдилища не само са отхвърлили исковете им, но са ги осъдили да заплатят съдебни разноски – г-н Чобанов, е осъден да заплати около 3,567 български лева , включващи разходите за законно представителство на ответника и разноските по производството (256 EUR), а вторият жалбоподател е осъден да заплати 1650 лева .
Съдът припомня, че чл. 13 изисква правилата, регулиращи разходите за производството, да не обременяват затворника с прекомерна тежест, когато твърдението му за условията на задържане е оправдано (вж. Нешков и други, цитирани по-горе, § 184). Позовавайки се на констатацията си, че жалбоподателите са държани в лоши условия на задържанеи вземайки предвид, че към съответния момент те не са разполагали с ефективно средство за защита по отношение на техните оплаквания по член 3 от Конвенцията, Съдът установява нарушения на членове 3 и 13 от Конвенцията и им присъжда обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
