D.K. c. Bulgarie ((Requête no 76336/16), 8 décembre 2020
Жалбата е свързана със законността на задържането на непълнолетно момиче в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни. На 7 юни 2006 г. Отделът за закрила на детето към Дирекцията за социално подпомагане в Търговище сезира прокуратурата с искане жалбоподателката (която към онзи момент е на 15 г.) да бъде настанена в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни /ДВНМН/. Основанието е, че момичето проституира, не посещава училище, бяга от дома си и скита в околностите без родителите да вземат каквито и да било мерки. С прокурорско постановление от 8 юни 2006 г. жалбоподателката е настанена в ДВНМН в гр. Горна Оряховица за срок от 15 дни. Впоследствие по искане на дирекцията този срок е удължен до 22 юли.
Междувременно Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни образува възпитателно дело и предлага на районния съд момичето да бъде настанено във възпитателно училище интернат. В проведеното съдебно заседание жалбоподателката и майка й са изслушани от съда. Те се противопоставят на предложението на комисията. На 22 юни Съдът постановява решение, по силата на което настанява жалбоподателката във ВУИ с. Подем, считано от началото на следващата учебна година. Той констатира, че нито по отношение на момичето, нито по отношение на неговата майка не са били предприемани никакви възпитателни мерки до този момент. Наред с това съдът установява от събраните по делото материали, че жалбоподателката преди да бъде настанена в ДВНМН е извършила кражба на 1500 евро и на 80 британски лири, занимавала се е с проституция, съжителствала е с по-възрастни мъже, била е изключена от училище за отсъствия, срещала се е с криминално проявени лица, била е жертва на принуда към проституиране, заради което е било образувано досъдебно производство. Съдът излага подробни мотиви относно това, че в най-добрия интерес на момичето е да бъде настанено във ВУИ, тъй като така би се ограничил контакта й с обкръжение, което е рисково за нея.
Междувременно на 20 юли службата за закрила на детето изготвя доклад с предложение да се предприеме нова мярка за защита по отношение на жалбоподателката до настаняването й във ВУИ Подем, тъй като средата, в която пребивава, й оказва негативно въздействие и я поставя в риск както да извърши, така и да стане жертва на различни посегателства. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за настаняване на момичето в Кризисен център за деца в с. Балван до преместването й във ВУИ с. Подем. Тази заповед, издадена на основание АПК, не еобжалвана. На 20 юли момичето е настанено в кризисния център, където незабавно е изготвен план за действие, съдържащ целите, които се поставят за времето на пребиваване в центъра. През август дирекцията за социално подпомагане сезира районния съд на основание Закона за закрила на детето с искане да се постанови решение за продължаване на срока на пребиваване на жалбоподателката в крисния център до настаняването й във ВУИ. В съдебното заседание момичето заявява пред съда, че то се чувства много добре в кризисния център и че не желае да бъде изпращано във ВУИ. Съдът постановява решение, в което продължава срока на пребиваване на жалбоподателката в кризисния център в с. Балван до настаняването й във ВУИ. Това решение е обжалвано пред окръжния съд, който прекратява производството, защото установява, че междувременно момичето вече е било настанено във ВУИ и не е имало необходимост да се разгледа дали тази мярка е необходима или не.
Пред Европейския съд са повдигнати редица оплаквания във връзка със законността на настаняването в ДВНМН и в кризисен център по чл. 5§4, чл. 5§1d и чл. 6§1 .
Първото от тях е за това, че жалбоподателката е била лишена от ефективно вътрешноправно средство за защита срещу настаняването й в ДВНМН, което по своя характер представлява лишаване от свобода.
Европейският съд намира, че оплакването попада в обхвата на чл. 5, позвавайки се на своите решения по сходни български дела – A. et autres c. Bulgarie (no 51776/08, 29 novembre 2011, § 103)и I.P. c. Bulgarie (no 72936/14, §§ 34-35, 19 janvier 2017). Колкото до направените възражения от страна на Правителството, че жалбоподателката не е изчерпала вътрешните средства за защита, защото след решението на Конституционния съд от октомври 2016 г. тя не е сезирала ВАС, за да обжалва прокурорския акт за настаняване в ДВНМН, нито се е позовала директно на приложимостта на чл. 5§4 от Конвенцията, Съдът подчертава, че тези възражения засягат сърцевината на жалбата, поради което ще бъдат обединени с неговите мотиви по същество.
По повод спазването на чл. 5§4 във връзка с настаняването в ДВНМН Съдът припомня, че вече е констатирал, че българското законодателство не предвижда като принцип допустимостта на жалба от типа habeas corpus , както и че в цитираните по-горе решения – A. et autres c. Bulgarie ( § 107) и I.P. c. Bulgarie (§ 55), е установил, че липсва специфичен юрисдикционен контрол на настаняването на непълнолетни в ДВНМН. Той констатира, че в хода на процедурите по настаняване във ВУИ и на предприемането на мерки по Закона за закрила на детето за настаняване в кризисен център съдът не е компетентен и не анализира законността на задържането в ДВНМН. Съдът се спира и на решението на Конституционния съд от 4 октомври 2016 г.(№ 11 по к.д. № 7/2016, съгласно което чл. 37 от ЗБППМН не противоречи на Конституцията),свързано с невъзможността за обжалване на прокурорските актове за настаняване в ДВНМН. Той изразява своето задоволство, че българският КС е изяснил същността на тези прокурорски актове и възможността те да бъдат обжалвани пред административните съдилища, поради техния административен характер, както и загрижеността на КС да бъде спазена разпоредбата на чл. 5§4 от Конвенцията. Същевременно обаче ЕСПЧ отбелязва, че възможността за депозиране на жалба към онзи момент не е представлявала ефективно вътрешноправно средство за защита, защото образуването на конституционното дело е било по инициатива на най-висшия администпартивен съд – ВАС. Ако административните съдилища бяха компетентни да проверяват законосъобразността на тези прокурорски актове, те не биха сезирали КС. Нито Конституционият съд, нито заинтересованите институции, взели участие в производството, не са дали примери от съдебната практика за приложимостта на общата клауза на чл. 120 от Конституцията към този вид прокурорски актове. Извън горното Европейският съд отбелязва, че към момента на постановяване на решението на КС всякакви срокове за сезиране на администартивните съдилища от жалбоподателката и нейните адвокати са изтекли. (§§53-54). Без да дава оценка относно приложимостта на общата клауза на обжалване за в бъдеще и нейната ефективност ЕСПЧ достига до извода, че в конкретния случай това средство не е отговаряло на изискванията на чл. 5§4 и чл. 35, §1 от Конвенцията. Поради това е установено нарушение на чл. 5§4.
Другите повдигнати оплаквания във връзка с настаняването в Кризисния център в с. Балван – по чл. 5§1d и чл. 5§5 са обявени от Съда за недопустими поради тяхната необоснованост.
На жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
