Delina v. Bulgaria (Application no. 66742/11), 18 January 2018
/Решение на Комитет/
През декември 2005 г. Столичният общински съвет /СОС/ одобрява замяна на общински апартамент за по-малък апартамент, който е собственост на жалбоподателката. Въпреки това кметът на София не издава необходимата заповед и не подписва договор за замяна, както е предвидено в действащото законодателство. Жалбоподателката сезира съда по повод мълчаливия отказ на кмета. С решение от 1 април 2010 г. Административният съд на София град отменя мълчаливия отказ и разпорежда на кмета да издаде заповед за замяната на апартаментите. Тази част от решението влиза в сила на 19 май 2010 г.
С решение от 25 март 2010 г. СОС отменя решението си от декември 2005 г. за замяната на двата имота. Жалбоподателката обжалва това решение.С окончателно решение от 7 март 2011 г. Върховният административен съд обявява решението на СОС от 25 март 2010 г. за нищожно. На 18 април 2011 г. кметът е издава заповед, с която отказва изрично да издаде заповед за замяна на двата апартамента. Тази заповед е обявена за нищожна с решение на ВАС на 30 март 2012 г. Съдът разпорежда на кмета да издаде заповед за сключване на договора. Такава е издадена на 6 март 2013 г., а договорът за замяна е подписан на 25 юни 2013 г.
Съдът многократно е постановявал, че правото на достъп до съд включва правото съдебното решение да бъде изпълнено без неоснователно забавяне. Забавянето на изпълнението може да бъде оправдано само при изключителни обстоятелства, които включват само периодите, които са абсолютно необходими, за да могат органите да намерят задоволително решение (вж. Dimitar Yanakiev v. Bulgaria (no. 2), no. 50346/07, § 70, 31 March 2016).
Съдът отбелязва, че решението на Софийски административен съд от 1 април 2010 г., разпореждащо на кмета да извърши конкретно действие, влиза в сила на 19 май 2010 г. Като изрично е отказал да издаде необходимата заповед , кметът в крайна сметка я издава на 6 март 2013 г., т.е. три години по-късно. Властите не са предоставили обяснения, които да оправдаят това закъснение. Това е достатъчно, за да позволи на Съда да заключи, че в настоящия случай е налице нарушение на правото на жалбоподателката да бъде изпълнено постановеното в нейна полза окончателно решение. Поради това той установява нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията.