На 19 октомври 2021 г. Европейският съд за правата на човека постанови своето решение по делото Miroslava Todorova c. Bulgarie (requête no 40072/13). В него той установи нарушение на свободата на изразяване на жалбоподателката, която е била подложена на дисциплинарни санкции не толкова поради констатираните забавяния в изготвянето на мотиви по постановените от нея съдебни актове, колкото поради активната й гражданска позиция в качеството си на председател на Съюза на съдиите в България. Съдът счита, че позициите на жалбоподателката очевидно са били част от дебат по въпроси от общ интерес, в който тя участва в качеството си на председател на основното професионално сдружение на съдиите в страната. От това следва, че нейната свобода на изразяване трябва да се ползва с високо ниво на защита и че всяка намеса в упражняването на тази свобода трябва да бъде обект на строг контрол, който върви ръка за ръка с ограничена преценка от властите на ответната държава. Освен това в настоящия случай по делото няма нищо, което да индикира, че твърденията на жалбоподателката са били напълно лишени от фактическа основа или са излезли извън обхвата на приемливата строго професионална критика.(§175) Колкото до тежестта на наложените дисциплинарни мерки и особено – уволнението на жалбоподателката, Европейският съд намира, че те са имали един „възпиращ ефект както върху жалбоподателката, така и върху другите съдии, и ги е обезкуражило да изразяват критични мнения за действията на ВСС или по -общо по въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт“(§176)В заключение Съдът намира, че националните органи не са посочили в решенията си достатъчно релевантни аргуметти, които да обосноват ,че дисциплинарното производство и наложените санкции са били необходими и пропорционални на преследваните цели. Затова е установено нарушение на чл. 10.
За първи път по дело срещу България той установява нарушение на чл. 18 от Конвенцията, който постулира, че ограниченията на някои от правата, предвидени в нея, не трябва да бъдат използвани за цели, различни от предвидените в конкретните текстове. Това само по себе си е показателно, тъй като този текст много рядко е прилаган на практика и той цели да не се злоупотребява от страна на Високодоговарящите държави с възможносттта да се ограничават някои относителни права, което по принцип е уредено в чл. 2, 5, 8-11 и др.
За първи път от приемането на Конвенцията и до настоящия момент в своята практика Европейският съд установява нарушение на чл. 18 във връзка със свободата на изразяване.Подлагайки на обстоен анализ хронологията на събитията и поведението на властите, Европейският съд достига до извода, че пробладаващата цел на образуваното дисциплинарно производство срещу жалбоподателката не е била да гарантира спазването на сроковете за приключване на делата, а за да я накаже и сплаши поради критичната й позиция по отношение на ВСС и изпълнителната власт.
„Принос“ за постановяването на това осъдително решение имат Висшият съдебен съвет, Върховният административен съд, както и министърът на вътрешните работи и други представители на изпълнителната власт.
Неслучайно Съдът класифицира делото във второ ниво поради неговата значимост.
