Demebukov v. Bulgaria (Application no. 68020/01), решение от 28 февруари 2008 г.

Съдът не намира нарушения по повдигнатите оплаквания.

Оплакванията са свързани със задочното осъждане на жалбоподателя.

Съдът отбелязва, че жалбоподателят е присъствал и е получил помощ от адвокат, избран от него, на: 15 октомври 1997 г., когато срещу него за пръв път е повдигнато обвинението за кражбата електрическите кабели;  16 януари 1998 г., когато обвиненията срещу него се променят, 30 януари 1998 г., когато резултатите от предварителното следствие са му били предявени. По този начин Съдът приема, че жалбоподателят е бил в достатъчна степен запознат с наказателното преследване срещу него и съучастниците му, че делото се е придвижвало сравнително бързо, тъй като е било предадено на Прокуратурата, както и че е съществувала вероятност да бъде подведен под отговорност и изправен пред съд. Когато на жалбоподателя е повдигнато обвинение на 15 октомври 1997 г., властите са наложили ограничение на правото му на движение. Скоро след предявяване на следствието той напуска населеното место, където е живеел.  Нарушавайки наложената забрана и без да информира властите за новия си адрес, жалбоподателят променя местоживеенето си. Делото срещу жалбоподателя и неговите съучастници е гледано в отсъствието му, но съдът назначава адвокат, който да защитава жалбоподателя и провежда заседанието, в резултат на което го признава за виновен и го осъжда  на три години лишаване от свобода.  Върховният касационен съд  отказва да възобнови наказателното преследване, проведено в отсъствието на жалбоподателя, защото намира, че той е знаел за него и нарушавайки наложеното му ограничение за движение, като е променял адреса си без да уведоми Прокуратурата, съзнателно не е присъствал на съдопроизводството срещу него и поради това е изгубил правото да търси възобновяването му.

Въз основа на направения анализ на действията на българските власти Съдът намира, че  задочното осъждане на жалбоподателя и отказът  за възобновяване на делото, на което той би присъствал, не се равнява на отказ от правосъдие.

Author

Write A Comment