Струва ми се, че когато двама души се разделят по не особено цивилизован начин, заслепени от огорчение, обида, а понякога и омраза, те пренебрегват чувствата на децата си и много често ги използват като „оръжие“ срещу другия, забравяйки, че така ги нараняват. Повод за тези думи е поредното решение на Европейския съд по правата на човека от 1 февруари по делото Pavlovi v. Bulgaria . В него той констатира нарушение на правото на неприкосновеност на семейния живот поради невъзможността да се изпълнят съдебните решения на националните съдилища за осъществяване на нормални контакти между родител и дете. По-особеният момент е, че в случая е установено нарушение и поради възпрепятстването на контакта на детето с неговите баба и дядо по бащина линия от страна на майката в продължение на години.
Европейският съд достига до извода, че макар и властите да са били ангажирани с настоящия случай през един продължителен период от време, те не са действали с особено старание и не са успели да предприемат всички мерки, за които е могло разумно да се очаква, че ще бъдат приложени, за да се осигури контакта между всички жалбоподатели и да се гарантира правото им на семеен живот. Пропуски са установени преди всичко в действията на социалните служби, но така също и в работата на съдебния изпълнител, прокуратурата , полицията и съда.
Подобни констатации не са нови. Не случайно това решение е постановено от комитет от трима съдии, тъй като става въпрос за т.н. повтарящи се нарушения. През изминалите години Европейският съд неведнъж е достигал до такива заключения по сходни казуси по български дела: Mihailova v. Bulgaria (Application no. 35978/02), 12 January 2006; Bevacqua et S. c. Bulgarie (no 71127/01), 12 June 2008; Mincheva c. Bulgarie (requêtе no 21558/03), 2 septembre 2010; Lyubenova c. Bulgarie (Requête no 13786/04), 18 octobre 2011; Meirelles c. Bulgarie (requête no 66203/10), 18 décembre 2012; Aneva and Others v. Bulgaria (applications nos 66997/13, 77760/14 et 50240/15), 6 Avril 2017; X and Y v. Bulgaria(Application no. 23763/18) 6 February 2020.
В тези жалби са констатирани едни и същи пропуски от страна на властите и независимо, че първото решение е от 2006 г. вече повече от 15 години няма промяна в техните действия . В повечето случаи става въпрос за злоупотреба от страна на единия родител (независимо дали са му предоставени или не родителските права), който възпрепятства всячески контактите на детето с другия, като пренебрегва съдебните решения за предоставяне на родителски права или за контакти между детето и другия родител. Но социалните служби само изготвят поредния доклад с констатации, не предприемат необходимите действия за нормализиране на отношенията между двамата родители и детето, не сигнализират прокуратурата за неизпълнение на съдебните решения; съдебните изпълнители не са достатъчно активни в налагането на парични санкции на виновния родител; прокуратурата често бездейства и е пасивна, а съдът най-много да констатира, че поради продължителното пребиваване на детето при единия родител (който го настройва срещу другия и е основният виновник за създаденото отчуждение), в негов интерес е да остане да живее с родителя – нарушител на закона или да не се вижда с другия.
Очевидно е крайно време този модел да бъде разчупен и да се предприемат ефективни мерки, за да не бъдат осакатявани детските души от най-ранна възраст заради пуническите войни между техните родители.
