Deyanov v. Bulgaria (requêtе no 2930/04), решение от 30 september 2010
Следобеда на 6 май 1997 г. деветгодишният син на жалбоподателя – Съвестин, излиза да играе с друго момче – Б., но вечерта не се прибира. Жалбоподателят се обажда в полицията и след това отива в полицейското управление, за да обяви сина си за изчезнал.
По повод изчезването на сина си жалбоподателят завежда поредица от граждански дела срещу различни държавни институции, срещу Правителството и Министерството на финансите. На 25 януари 2002 г. жалбоподателят предявява искове пред Софийски градски съд за претърпени вреди по вина на разследващите органи, полицията и Министерството на вътрешните работи, тъй като не са успели да реагират своевременно и ефективно на изчезването на сина му. Между 2002 и 2006 г. Софийски градски съд провежда десет съдебни заседания, насрочени през периоди от три до девет месеца. Съдът разпитва няколко свидетели и допуска писмени доказателства. На 24 март 2006 г. Софийски градски съд се произнася, че не е компетентен да гледа делото и то е прехвърлено на Софийски районен съд. В Софийския районен съд делото се разделя и са образувани две самостоятелни дела – №№ 7150/06 и 11664/06.
Първото, заведено срещу Софийската следствена служба и Главната прокуратура, приключва окончателно на 23 февруари 2009 г. с определение по допустимост на ВКС. Исковата претенция на жалбоподателя е уважена в пълен размер от СРС, а решението е оставено в сила от въззивнаат инстанция.
По второто производство искът на жалбоподателя е насочен срещу Главна дирекция “Национална полиция”, Столична дирекция на вътрешните работи и Министерството на вътрешните работи. Тези искове са отхвърлени от СРС, решението му е оставено в сила от СГС, но жалбата на жалбоподателя е допусната до касация и към датата на разглеждане на делото пред ЕСПЧ ВКС все още не се е произнесъл.
Съдът посочва, че производството е образувано на 25 януари 2002 г., когато жалбоподателят завежда дело за вреди. Ето защо периодът, който следва да се вземе под внимание, започва да тече от тази дата. Той отбелязва, че макар и разглеждането на някои от исковете на жалбоподателя да приключва през 2009 г. , останалите искове, а именно тези, насочени срещу полицията и Министерството на вътрешните работи, все още се гледат от ВКС. Съдът посочва, че въпросният период може да се счита за приключил едва след като по всеки от исковете на жалбоподателя е налице окончателно произнасяне. Ето защо периодът, който следва да се вземе под внимание, все още не е приключил. Неговата продължителност е повече от осем години пред три съдебни инстанции, считано от началото на 2002 г. до настоящия момент.
„Съдът приема, че исковете на жалбоподателя са сложни, тъй като са свързани със сложна фактическа обстановка, за разследването на която е необходимо събирането на множество доказателства. При все това Съдът отбелязва, че същественото забавяне на производството е в периода между 2002 и 2006 г., докато делото първоначално е заведено пред Софийски градски съд. Това забавяне не се дължи на сложността на делото, а на неспособността на Софийски градски съд да организира гледането му по подходящ начин“.(§74)
Съдът констатира нарушения на чл. 6§1 и чл. 13 поради прекалената продължителност на гражданското производство.
Оплакването по чл. 2 в неговите процедурни аспекти е обявено за недопустимо.
