Dimcho Dimov c. Bulgarie(Requête no 57123/08),16 décembre 2014

От 2003 г. жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода във Варненския затвор. До 2008 г. той неколкократно се самонаранява, като блъска главата си в стените на килията или в решетките на вратата.  Подложен е на медикаментозно лечение в психиатричната болница към Ловешкия затвор. На 29 април 2008 г. той обявява гладна стачка, но след среща в окръжния прокурор подписва писмена декларация, че се отказва от нея, обаче потвърждава, че е готов да се самонарани. Във връзка с това негово изявление по заповед на  директора на затвора няколко надзиратели обездвижват  жалбоподателя, като го поставят на легло в медицинския център към затвора с ръце и крака с белезници под формата на кръст. На 30 април той се оплаква от силни  болки в дясната ръка, гърба и десния крак и моли надзирателите да отключат белезниците, като подписва декларация, че няма да се самонарани. Молбата е оставена без последствие. Надзирателите му обясняват, че лицата, компетентни да отменят заповедта, са в почивка по време на празниците до началото на месец май. На 1 май жалбоподателят е прегледан от лекар, който му предписва медикаментозно лечение с инжекции. Белезниците са свалени само по време на прегледа.  До 7 май 2008 г. – първия работен ден, когато окончателно е освободен от положението на обездвижване, белезниците са сваляни само по време на ядене и три пъти на ден  за посещаване на тоалетната.

На 17 май 2008 г., жалбоподателят е поискал от администрацията на затвора да изпрати негово писмо до Европейския съд по правата на човека, в което   изразява намерението си да подаде жалба на основание член 34 от Конвенцията. Той получава отказ с обяснението, че става въпрос за лична кореспонденция, поради което трябва да заплати пощенските разходи за изпращане на писмото. На 20 май 2008 г. жалбоподателят се обръща към Българския хелзинкски комитет  за съвет и помощ, оплаквайки се от държането му обездвижен с белезници в продължение на повече от седмица. В периода 19 май 2008 – 12 февруари 2009 г. той изпраща четири писма до тази неправителствена организация. На първата страница на всяко от тях е поставен печат на  затвора, а две от тях са придружени от допълнителни документи от самата администрация.

Във връзка с това жалбоподателят повдига оплакване за нарушаване на правото му на неприкосновеност на кореспонденцията, защото националното законодателство, позволяващо тази намеса, не създава достатъчно гаранцииза произволна намеса.

Съдът отбелязва, че вече е установявал нарушение на чл. 8 поради липсата на достатъчни гаранции за разрешения систематичен контрол върху кореспонденцията на затворници според общата разпоредба на чл. 33, ал. 1, б. „с“ от ЗИН независимо до кого е адресирана тя, вкл. и когато писмата са адресирани до адвокатите на затворници(Petrov c. Bulgarie, no 15197/02, §§ 43 et 44, 22 mai 2008). Той констатира, че ситуацията в конкретния случай по нищо не се различава от вече установеното нарушение в цитираното по-горе решение, поради което не намира, че следва да се отклони от извода си и в настоящия случай. Поради това Съдът достига до извода, че е налице нарушение на чл. 8.

Установени са и две нарушения на чл. 3 – в неговите материални и процесуални аспекти.

Author

Write A Comment