Dimitar Angelov c. Bulgarie (requête no 58400/16), 21 Juillet 2020
Жалбоподателят изтърпява присъда доживотен затвор в Пазарджишкия затвор, където е бил преместен през 2013 г. Той повдига оплаквания за лошите материални условия там поради малкия размер на килията, липсата на санитарен възел и течаща вода. Наред с това той се оплаква, че самият специален режим,при който изтърпява присъдата, го изолира практически за 24 часа без той да може да работи или да учи. След проведена съдебна процедура по ЗОДОВ националните съдилища му присъждат 500 евро обезщетение за периода ноември 2013 – април 2018 г. През 2019 г. той е преместен в килия с размери от 15 кв.м. с още един затворник, като в останалото пространство е изграден санитарен възел.
Пред Европейския съд жалбоподателят повдига оплаквания по чл. 3 в неговите материални аспекти, твърдейки, че е подложен на нехуманно и унизително отношение, почти изолиран и лишен от мотивационни дейности.
Европейският съд анализира промените в законодателството след неговото пилотно решение по делото Харакчиев и Толумов (Harakchiev and Tolumov v. Bulgaria (nos. 15018/11 and 61199/12) – както специфичните такива по чл. 181 от ЗИНЗС, така така и наличните компенсаторни средства, уредени в чл. 276 и сл. от същия закон.
Анализът на законодателните промени, както и практиката на националните съдилища според него сочи, че специалният режим, предвиден в закона, както и въведените изменения в чл. 181, ал. 3 не дават основание на този етап да се заключи, че е налице основание за констатация, че тази норма нарушава чл. 3. Но начинът, по който се прилага посочената разпоредба от началниците на затворите и съдилищата могат да променят неговото становище за в бъдеще.
Колкото до наличието на компенсаторните средства за защита Съдът отбелязва, че чл. 276 предоставя правото на изтърпяващите наказание доживотен затвор да изискват от съдилищата да задължат администрацията на затвора да промени условията по начин, който да не унижава достойнството им, а при неизпълнение на началника на затвора да му бъдат налагани седмицни глоби до пълното изпълнение на указанията. Това ново средство е достъпно и за затворниците с доживотни присъди.
Съдът констатира, че в проведеното съдебно производство по повод предявените искове от жалбоподателя националните съдилища съвсем бегло са разгледали оплакването относно неговата изолация и липсата на дейности при „специалния режим“. Това обстоятелство и очевидно ниският размер на присъденото му обезщетение по отношение на материалните условия на задържането водят Съда до заключението, че жалбоподателят може да твърди, че е жертва на нарушение на Конвенцията. Като взема предвид кумулативният ефект от условията, при които той е бил държан в затвора в Пазарджик между 4 ноември 2013 г. и 24 януари 2019 г. – датата на постановеното окончателно решение по отношение на искането му за обезщетение), и фактът че не е получил достатъчно по размер обезщетение, Съдът намира, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.