Dimitar Yanakiev v. Bulgaria (No. 2)(50346/07), 13 March 2016
/реституционно производство по ЗОСОИ/
След влизането в сила на ЗОСОИ жалбоподателят подава молба до областния управител на София град през 1997 г. с искане да бъде обезщетен за национализирания през 1949 г. апартамент, който е принадлежал на неговия наследодател. Поради липсата на отговор той обжалвал мълчаливия отказ пред Софийски градски съд, който с решение от 19.07.2005 г. отменил мълчаливия отказ и присъдил жалбоподателят и брат му да бъдат обезщетени с 23 604 жилищно-компенсаторни записа. В следващите години жалбоподателят напразно се опитвал да накара областния управител да изпълни това съдебно решение, макар че се снабдил с изпълнителен лист, образувал изпълнително производство, в хода на което областният управител неколкократно би канен доброволно да изпълни съдебното решение. До април 2014 г. съдебното решение все още не било изпълнено.
Правителството изложило три групи доводи за недопустимост на жалбата. Първият бил свързан с това, че жалбоподателят е пропуснал да направи оплакване пред съда за недостатъчната активност на съдебния изпълнител. Съдът отбелязва, че такъв нов вид превантивно средство за принудително изпълнение на съдебни решения от административни органи е въведен едва с приемането на новия АПК през 2007 г.- чл. 294-298. Той отбелязва, че това средство е било успешно използвано по много български дела, особено след 2012 г. и изискването да бъде използвано в аналогични случаи не е прекомерно тежко, така че то изглежда ефективно. Но през 2007 г., когато жалбоподателят е депозирал жалбата си пред Европейския съд, това средство все още не е съществувало, поради което той не е бил длъжен да го изчерпи. Вторият аргумент за недопустимост е свързан с неизчерпването на всички вътрешноправни средства за защита, тъй като не е бил предявен иск по ЗОДОВ. Това възражение е отхвърлено поради недостатъчната „консолидирана“ практика на националните съдилища и наличието на противоречиви решения в сходни ситуации.(§63). Не е прието и третото възражение на правителството – че жалбоподателят е трябвало да поиска допълване на решението, за да се конкретизира неговата част от дължимото му обезщетение в левове и в ЖКЗ.
Европейският съд припомня възприетият от него стандарт, че правото на справедлив процес би било илюзорно, ако едно влязло в сила съдебно решение не може да бъде изпълнено, позовавайки се на делото Hornsby v. Greece, 19 March 1997. Той намира, че неизвършването от страна на областния управител на дължимите от него действия по процедурата за издаване на ЖКЗ в един значителен период от време – от юни 2006 г. поне до април 2014 г. (когато жалбоподателят е представил становището си в отговор на това на правителството)е довело до нарушаване на правото му на справедлив процес, гарантирано от чл. 6§1 .
Нарушението на чл. 6§1 е довело и до нарушение на чл. 1 от Протокол 1, тъй като жалбоподател е имал легитимното очакване да получи собственост под формата на ЖКЗ на основание на влязлото в сила съдебно решение.
