Dimitar Yanakiev v. Bulgaria (No. 2)(50346/07), 13 March 2016
/реституционно производство по ЗОСОИ/
След влизането в сила на ЗОСОИ жалбоподателят подава молба до областния управител на София град през 1997 г. с искане да бъде обезщетен за национализирания през 1949 г. апартамент, който е принадлежал на неговия наследодател. Поради липсата на отговор той обжалвал мълчаливия отказ пред Софийски градски съд, който с решение от 19.07.2005 г. отменил мълчаливия отказ и присъдил жалбоподателят и брат му да бъдат обезщетени с издаването на 23 604 жилищно-компенсаторни записа. В следващите години жалбоподателят напразно се опитвал да накара областния управител да изпълни това съдебно решение, макар че се снабдил с изпълнителен лист, образувал изпълнително производство, в хода на което областният управител неколкократно бил канен доброволно да изпълни съдебното решение. До април 2014 г. съдебното решение все още не било изпълнено.
Правителството изложило три групи доводи за недопустимост на жалбата, които са отхвърлени от Съда.
Той установява нарушение на правото на справедлив процес, поради това, че областният управител е отказал да изпълни едно окончателно съдебно решение, въз основа на което за жалбоподателя е възникнало „легитимното очакване“, че ще придобие определените му от съда жилищно-компенсаторни бонове. Това „легитимно очакване“, съгласно добре установената практика на Съда, е било достатъчно ясно установено и конкретизирано, поради което то представлява „притежание“ по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 (Gerasimovand Others v. Russia, (nos. 29920/05, 3553/06, 18876/10, 61186/10, 21176/11, 36112/11, 36426/11, 40841/11, 45381/11, 55929/11 and 60822/11, § 182, 1 July 2014). Като не е било изпълнено влязлото в сила решение в полза на жалбоподателя, е било нарушено и правото му на мирно ползване на притежанията, гарантирано от чл. 1 от Протокол 1.
