Dimitrov and Ribov v. Bulgaria(Application no. 34846/08), 17 November 2015
Жалбоподателите са задържани през 2001 г. по обвинение в убийство и са осъдени на доживотен затвор без право на замяна с присъда, постановена от Бургаския окръжен съд през декември 2004 г., която е потвърдена от Апелативния съд и влиза в сила с решение на ВКС от януари 2008 г. Те изтърпяват наказанието си в Бургаския затвор при специален режим в килия с размери 1,5 на 3 метра без санитарен възел, с право на разходка извън килията по 1 час на ден. Те повдигат оплаквания във връзка с лошите материални условия в затвора – оскъдна дневна светлина, липса на санитарен възел в килията и използване на общите такива три пъти дневно, лоша хигиена не само в килията, но и в столовата и кухнята, незадоволително медицинско обслужване, в резултат на което първият жалбоподател се разболява от псориазис и състоянието му се влошава.
Европейският съд се позовава на докладите на Комитета за предотвратяване на изтезанията /СРТ/ във връзка с посещенията му в Бургаския затвор през 2012 и 2014 г. и неговите констатации за незадоволителните материални условия, които по никакъв начин не са се подобрили и не показват стремеж на властите за позитивна промяна. Нещо повече, Съдът специално отбелязва автоматичното прилагане на правилата за изолация по отношение на осъдените на доживотен затвор без каквато и да е преценка за необходимостта от прилагането им . Той се позовава на скорошното си решение по делото Harakchiev and Tolumov(§§203-209), в което е констатирал, че подобна практика е несъвместима с чл. 3 от Конвенцията.Съдът констатира, че двата аспекта, взети заедно – условията на тяхното задържане и строгостта на режима, при който са изтърпявали наказанието си жалбоподателите, са довели до нарушаване на чл. 3.
Поради липсата не ефективно вътрешноправно средство за защита, което би могло да доведе до промяна на ситуацията или да ги компенсира за причинените им страдания, Съдът установява нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 3.
