Dimitrova v. Bulgaria(Аpplication no. 15452/07) 10 february 2015
Жалбоподателката членувала в религиозното сдружение „Слово на живот”. През 1994 г. държавата му отказва регистрация като сдружение с идеална цел след жалба, че организацията оказва негативно психологическо въздействие върху своите последователи, повишава риска от извършване на самоубийства, изолира членовете му от семействата и от обществото и др.п.. Властите забраняват на привържениците й да провеждат сбирки и да пропагандират вярванията си, поради което такива срещи и събрания започват да се осъществяват в частни домове. Един от тях е домът на жалбоподателката. През септември 1995 г. тя получава призовка да се яви в полицията, където е разпитана, след което е извършен обиск на дома й. Оттам са иззети редица предмети, измежду които аудиокасети, книги и бележници с религиозно съдържание. През декември 1995 г. жалбоподателката предявява иск на осн. чл. 1 от ЗОДОВ, за да бъде обезщетена за причинените й имуществени вреди от отнемането на вещите, както и за неимуществени вреди поради причиненото й безпокойство. Искът й относно имуществените вреди е уважен, тъй като съдът установява, че извършеният обиск и изземване не са били законни, защото не са послужили на никакъв наказателен процес, тъй като такъв не е имало. Що се отнася до неимуществените вреди производството продължава до 2006 г., когато многократно е връщано от една инстанция на друга, докато с окончателно решение искът е отхвърлен поради това, че действията на полицията са били осъществени по разпореждане на прокуратурата, поради което не попадали в приложното поле на чл. 1 от ЗОДОВ.
Жалбоподателката повдига оплакване за нарушаване на правото й по чл. 9, както и за липсата на всякакво ефективно вътрешно правно средство за защита във връзка с чл. 9.
Съдът подлага на анализ въпроса дали е била упражнена намеса в правото на жалбоподателката свободно да изповядва религията си. В тази връзка той отбелязва, че след като е била призована и разпитвана от полицията, в дома й е извършен обиск на вещи, свързани с нейните вярвания, а наред с това тя е била и предупредена да спре да посещава сбирките на сдружението. При тези обстоятелства акцията на полицията е предприета именно поради демонстрираните от страна на жалбоподателката религиозни вярвания с цел да я обезкуражат да подкрепя това сдружение. Това дава основание на Съда да приеме, че е налице ограничение на правото по чл. 9§2. Следващият въпрос, на който търси отговор Съдът, е дали тази намеса е била предвидена в закона или не. В тази връзка той установява че дори и националните съдилища в своите мотиви са отбелязали, че обискът и изземването, извършени от полицията, не са били предвидени в закона, тъй като не е било налице никакво наказателно производство. В тази връзка Съдът се позовава на аргументите си, изложени в решението Boychev and Others v. Bulgaria (no. 77185/01, §§ 25-26 and 31-38, 27 January2011) и отбелязва, че няма основания да се отклонява от тях в настоящия случай. Той установява нарушение на чл. 9.
Доколкото производството по чл. 1 от ЗОДОВ приключва с отхвърляне на исковата претенция на жалбоподателката за причинените й неимуществени вреди в резултат на извършените незаконни действия от страна на полицията и доколкото в националното законодателство липсва друг правен способ за защита, Съдът установява нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 9.
