Dimitrovi v. Bulgaria (Application no. 12655/09), 21 July 2016
В своето решение по съществото на спора, постановено на 3 март 2015 г., Европейският съд установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Той подчерта,че всяка намеса в правото на собственост трябва да преследва легитимна цел, тъй като принципът за „справедлив баланс“ предполага намирането на равновесие между интересите на общността и на отделния индивид и в този аспект държавите разполагат с широка свобода на преценка. В настоящия случай обаче той не открива такава цел и не възприема аргументите на Правителството, че разпоредбите на ЗСГ били насочени да защитят справедливостта и равенството и да гарантират справедливи условия за стопанска дейност, тъй като за него тези цели са твърде общи и неясни. Дори и ако към момента на приемането му през 1973 г. той е преследвал цел като социалния егалитаризъм, това трудно би могло да бъде оправдано след 1989 г., когато е сменена политическата система. Твърденията на правителството, че глава трета на ЗСГ е предназначена да позволи отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност или чрез заобикаляне на разпоредбите на данъчното законодателство са несъстоятелни, доколкото самият закон изключва изрично това в своите разпоредби (чл. 31, ал. 2 и чл. 42, ал. 4) . Наред с това в нито един момент в хода на производстовто по ЗСГ властите не са предприели никакви действия, за да докажат, че имуществото е придобито в резултат на престъпна дейност. Що се отнася до твърденията, че глава трета на ЗСГ била насочена към превенцията на укриването на данъци, Съдът отбелязва, че данъчните власти са предприели съответните действия срещу жалбоподателката и нейния съпруг и с две решения – от 23 юни и 26 ноември 2004 г. са установили размера на дължимите от тях данъци. Това още веднъж доказва, че процедурата по ЗСГ не е била насочена към подобна превенция. Правителството не е изтъкнало друга легитимна цел, преследвана със ЗСГ, поради което Европейският съд достига до извода, че в конкретния случай изискванията на чл. 1 от Протокол 1 не са били изпълнени, поради което е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Съдът отложи въпроса по повод размера на претенциите за имуществени вреди и даде възможност на страните с негово съдействие да се споразумеят. Доколкото не се постигна такова споразумение, в решението си той осъди държавата да заплати на жалбоподателите сумата от 429 310 евро – стойността на отнетото от държавата имущество, съгласно решенията на националните съдилища.
Това е най-голямата по размер сума, присъждана до настоящия момент по българско дело.
