Dimov and others v. Bulgariа (application no 45660/17),8 june 2021
/решение на Комитет/
Делото обединява 14 жалби на 19 жалбоподатели, които са изтърпявали различни присъди по време на изборите за български парламент на 26 март 2017 г. или за членове на Европейския парламент на 26 май 2019 г. и са били лишени от правото да упражнят своя вот. Всички те повдигат оплакване по чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията.
В решението Съдът се позовава на анализа си за приложимото право и практика, разгледани по делото Kulinski and Sabev v. Bulgaria, no. 63849/09, §§ 10 and 15-22, 21 July 2016 .
Съдът отбелязва, че фактите, залегнали в основата на настоящите жалби и аргументите, изложени от правителството, са подобни на тези, които вече са довели до констатацията за нарушение на член 3 от Протокол № 1 към Конвенцията по делото Кулински и Събев. (В него Съдът, въз основа на анализ на добре установената си практика, посочва, че когато отнемането на това право става автоматично, единствено на основание на наложеното наказание лишаване от свобода, без оглед на продължителността на наказанието, вида и тежестта на извършеното престъпление и индивидуалните обстоятелства на всеки случай, това няма да е съвместимо с чл. 3 на Протокол 1.). В настоящия случай той не установява нищо ново, което да го убеди да стигне до различно заключение – нито националното законодателство, нито съдебната практика са били променени след решението му по делото Кулински и Събев. Конституционният съд също не е тълкувал съответната конституционна разпоредба в съответствие с изискването на Конвенцията да няма общо, автоматично и безразборно ограничение на правото на глас на затворниците, изтърпяващи ефективно присъдите си. Поради това Съдът достига до извода че е налице нарушение на член 3 от Протокол № 1 към Конвенцията по отношение на жалбоподателите.
