Dimov v. Bulgaria(Application no. 14642/15), 3 May 2022
/решение на Комитет/
Бащата на наследодателя е бил един от наследниците на г-н К.Й. С влязло в сила решение на ВКС от септември 2002 г. на неговите наследници е признато правото да си възстановят всички претендирани от тях земеделски имоти с изключение на два. Независимо от това в продължение на дълги години ОСЗГ в гр. Сливен отказва да изпълни решението с мотива, че не можело да се идентифицират тези два парцела, изключени от реституция, тъй като техните граници преди кооперирането са различни от съществуващите към настоящия момент. Според общинската служба наследниците трябвало да постигнат споразумение относно земята, която следва да бъде изключена от процеса на реституция. Едва на 24 октомври 2016 г. Министерството на земеделието взема решение, с което признава, че всички наследници на К.Й. имат право на реституция, но то не може да бъде изпълнени докато наследниците не уредят вземанията си за съответните им дялове в реституираната земя. След жалба от страна на жалбоподателя тази втора част на решението е прогласена за нищожна от съда. Решението му влиза в сила на 18 юли 2017 г. Няма достатъчно данни от страните дали процесът на реституция е приключил по отношение на всички парцели. Има индикации, че за някои от тях не са съставени още кадастрални планове.
Съдът отхвърля всички възражения на Правителството за недопустимост на жалбата.
По същество той достига до извода, че с решението на ВКС от 2002 г. безспорно е признато правото на бащата на жалбоподателя на реституция и на жалбоподателя като негов наследник. Съдът приема, че това решение окончателно е изпълнено и процедурата по реституция е приключила на 18 юли 2017 г., а именно петнадесет години по-късно.
Твърдението на Правителството, че ОСЗГ правилно е отказала да изпълни решението на ВКС, защото наследниците са отказали да постигнат споразумение помежду си е оборено от Съда, който отбелязва, че този отказ двукратно е бил обявяван за нищожен от страна на съдилищата – веднъж по жалба на бащата на жалбоподателя през 2009 г. и втори път по жалба на жалбоподателя – неговия син.
Европейският съд достига до извода, че с оглед на констатациите на националните съдилища, че многократните откази на Министерството на земеделието да изпълни решението от 27 септември 2002 г. са незаконосъобразни и факта, че тези откази забавят изпълнението на решението за период от петнадесет години, те са били в нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията.
Съдът установява нарушение и на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1.
