На 31 май 2018 г. Европейският съд обяви своето решение по горепосоченото дело, което е от серията дела, свързани с т.н. операция „Медузите“, шумно оповестена и рекламирана с помощта на не една услужлива медия, лично от Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи, от самия премиер и от окръжния прокурор на Варна в периода март 2010 г.
В това решение за пореден път са установени нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Този път „само“ две, а не както при Gutsanovi c. Bulgarie (no 34529/10, 15 octobre 2013) седем и при Slavov et autres c. Bulgarie(no 58500/10, 10 novembre 2015 – пет.
Фактите по случая
Жалбоподателите са съпрузи. По време на събитията, станали предмет на настоящата жалба, жалбоподателката е била главен счетоводител на общинската фирма „Градски транспорт“АД в гр. Варна. Между 31 октомври 2009 и 31 март 2010 г. започва разследване срещу неизвестен извършител за злоупотреба с власт и разхищение на публични средства, причинили вреди в особено големи размери на общинската транспортна фирма в гр. Варна.
В хода на това разследване, на 31 март 2010 г. рано сутринта екип от полицаи извършва претърсване в жилището на жалбоподателите. В протокола е отразено, че то се осъществява при условията на чл. 161(2) НПК (т.е. без да се вземе предварително разрешението на съдия, в условията на неотложност). В края на същия ден върху протокола за претърсване и изземване съдия записва като резолюция „одобрявам“. След като приключва претърсването в жилището на жалбоподателите полицията отвежда жалбоподателката в нейния служебен офис, откъдето са иззети документи, лаптоп и едно CD – всички, свързани със служебните й задължения.
Същевременно на жалбоподателката й е наложена първоначално мярка за задържане от 24 часа, а впоследствие – мярка за неотклонение „задържане под стража“, която продължава до 13 април.
По повод проведената полицейска операция и задържането на жалбоподателката и на още три лица са дадени интервюта от страна на министъра на вътрешните работи и тя е шумно отразена в медиите.
Пред Европейския съд е депозирана жалба с оплаквания за нарушаване на презумпцията за невинност, което рефлектира върху правото на справедлив процес (чл. 6§2), по чл. 8§1 поради неправомерно извършеното претърсване на жилището „не при условията, предвидени в закона“ и по чл. 13 във връзка с чл. 8, тъй като липсва ефективно вътрешноправно средство за защита.
Преценката на Съда
Във връзка с оплакването по чл. 6§2 Съдът намира, че то е необосновано и не установява нарушиение на чл. 6§2, тъй като направените публични изявления не визирали пряко жалбоподателката. Този негов извод не кореспондира с извадките от двете публикации, възпроизведени в мотивите на решението (едната в Интернет сайта www.news.bg,а другата – във вестник „Стандарт“- §§18-19 от решението на Съда, които се позовават на изявления на министъра на вътрешните работи и окръжния прокурор на Варна ). От тях се установява, че името на жалбоподателката е посочено в цялост като част от група, замесена в злоупотреби, свързани със закупуването на автобуси за градския транспорт на стойност, два пъти по-висока от реалната. При това тези изявления са направени в деня на нейното задържане от полицията – т.е. преди още да й е определена мярката за неотклонение и да са й повдигнати официално обвиненията, което би могло да окаже влияние както върху общественото мнение, така и върху съда, когато той се произнася по мярката. Именно с такива мотиви Европейският съд установи нарушение на чл. 6§2 по делото Gutsanovi c. Bulgarie . В настоящия случай обаче той промени своята позиция и се отклони от своето становище, при това в състав от трима съдии.
Второто оплакване на жалбоподателите е по чл. 8. Те твърдят, че извършеното претърсване на апартамента им представлява неоправдана намеса в тяхното право на неприкосновеност на жилището и се позовават на заключенията по делото Gutsanovi c. Bulgarie, §§ 219-226.
Съдът не приема за основателни възраженията на правителството за недопустимост на жалбата в тази й част поради неизчерпване на вътрешните средства за защита чрез иск на осн. чл. 1 от ЗОДОВ. Той отбелязва, че действително е налице постепенна промяна в практиката на ВАС във връзка с уважаване на искове по повод оплаквания за незаконни действия по претърсване и изземване (какъвто аргумент и практика са посочени от Правителството). Европейският съд подчертава, че изчерпването на вътрешните средства за защита се преценява към момента на депозиране на жалбата пред него (Baumann c. France, no 33592/96, § 47, CEDH 2001‑V (extraits)). Практиката, на която се позовава Правителството, е от периода 2012 – 2014 г. (т.е. между две и четири години след датата на събитията, от които се оплакват жалбоподателите и от датата на депозиране на жалбата им пред ЕСПЧ.
По основателността на оплакването Съдът констатира, че претърсването е извършено в хода на т.н. операция „Медузите“ и че не е взето предварително разрешение от страна на съдия, а одобрение a posteriori, и че същите събития са в основата на двете предходни дела, по които той се е произнесъл вече – Gutsanovi (цитирано по-горе) et Slavov et autres (цитирано по-горе), в които е установил нарушение на чл. 8 от Конвенцията, защото е достигнал до извода, че претърсването на жилището представлява намеса, която не е била „предвидена в закона“ по смисъла на чл. 8§2, тъй като в националното законодателство липсват достатъчно гаранции срещу произвол преди или след одобряването на протоколите за претърсване. (Gutsanovi, §§ 219-227, et Slavov et autres, §§ 145-151).
Съдът установява нарушение на чл. 8§1 от Конвенцията, а така също и на чл. 13 във връзка с чл. 8, позовавайки се на своите изводи и констатации по цитираните по-горе български дела – Gutsanovi (§§ 234 et 235) et Slavov et autres (§§ 161 et 162).
