Dimovi c. Bulgarie (requête n° 52744/07),6 novembre 2012
През ноември 1989 г. сградата на Общинския съвет на профсъюзите в Разград, в която работела майката на жалбоподателите, избухнал пожар. Макар че била спасена от дошлите пожарникари, 6 дни по-късно майката починала в резулбтат на получената бронхопневмония от вдишаните отровни газове. Досъдебното производство било образувано няколко дни по-късно срещу лицето Х. То било прекратено с постановление на окръжния прокурор, което било оставено в сила от апелативния, но впоследствие било отменено от главния прокурор и делото било върнато за ново разследване. Следват двукратни прекратявания на производството, които са отменени с постановление на главния прокурор и задължителни указания като обвиняем да бъде привлечено друго лице.Делото е внесено в районния съд с обвинителен акт през 1997 г.На първото съдебно заседание жалбоподателите са конституирани като частни обвинители и граждански ищци. Между февруари 1998 и юни 2002 г. са проведени 12 съдебни заседания, от които поне 6 са отложени поради неявяването на свидетелри, вещи лица или подсъдимия. През 2003 г. делото е върнато за доразследване, на 20.09.2006 г. е постановена оправдателна присъда срещу подсъдимчия Т.Гражданските искове на жалбоподателите са отхвърлени. Присъдата е оставена в сила от окръжния съд.
Европейският съд констатира, че разследването е продължило повече от 17 години, 15 от които – след като конвенцията е била ратифицирана от България. Самата продължителност на разследването за такъв дълъг период от време е показател за неговата неефективност, поради което установява нарушение на чл. 2 .
На жалбоподателите е присъдено обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
