Dodov c. Bulgarie (жалба no 59548/00), 17 janvier 2008
През май 1994 г. майката на жалбоподателя г-жа Стоянова, страдаща от болестта на Алцхаймер, била приета в софийския Дом за стари хора. Според становището на лекарите относно здравословното й състояние, към този момент нейната памет и другите й умствени способности прогресивно са се влошавали, тя се нуждаела от постоянно наблюдение, поради което персоналът на дома бил инструктиран да не я оставя без такова. През следващите месеци жалбоподателят посещавал майка си редовно и понякога я придружавал на прегледи извън дома.
На 4 декември 1995 г. жалбоподателят посетил дома около 18.30 часа, но го информирали, че майка му не е там. По-рано през деня тя е била изпратена на преглед при дерматолог извън дома, придружена от санитарка. Според обясненията, дадени на жалбоподателя, след като са се върнали към 11.30 часа, санитарката я оставила сама на двора и няколко минути по-късно не я е намерила. Персоналът на дома я търсил в района, но усилията им са били напразни.Тя била обявена за издирване, но до датата на постановяване решението на Съда не била открита.
През 1998 г. районният съд постановява решение, в което обявява г-жа С. за отсъстваща и назначава жалбоподателя за неин представител.
През юли 1996 г. жалбоподателят подава жалба в Софийската районна прокуратура, в която твърди, че административният и медицинският персонал на дома е отговорен за изчезването на майка му. През декември 1997 г. районната прокуратура образува предварително производство по жалбата. Жалбоподателят взема активно участвие в производството. Той представя молби за събиране на конкретни доказателства във връзка със събитията от 4 декември 1995 г. и твърдяната небрежност от страна на персонала на дома. Прокуратурата двукратно прекратява производството поради липса на престъпление, но Софийска градска прокуратура и двата пъти отменя постановленията. Третото постановление на районната прокуратура в същия смисъл е отменено от районният съд. След като разпитва нови свидетели, на 15 август 2003 г. Софийската районна прокуратура прекратява разследването. Съдът оставя в сила прокурорския акт поради настъпването на абсолютната давност за наказателно преследване на евентуалните извършители.
Съдът припомня, че първото изречение на чл. 2 повелява държавите не само да се въздържат от “умишлено” лишаване от живот, но и да предприемат съответни стъпки да защитят живота на лицата под тяхна юрисдикция , позовавайки се на решението си по делото Calvelli and Ciglio v. Italy [GC], no. 32967/96, ECHR 2002‑I Calvelli and Ciglio v. Italy [GC], no. 32967/96, ECHR 2002‑I. Той отбелязва, че ако нарушението на правото на живот и на личен интегритет не е извършено умишлено, позитивното задължение по чл. 2 за създаване на ефективна съдебна система не изисква наказателноправно средство за защита за всеки отделен случай. В специфичната област на медицинската небрежност задължението би могло да бъде изпълнено, например, ако правната система осигурява на пострадалите средство за защита в гражданските съдилища, или самостоятелно, или във връзка със защитата в наказателните съдилища, позволяващо установяване на отговорността на съответния медицински персонал и получаване на подходящо гражданскоправно обезщетение, например разпореждане за обезщетяване на вреди или за публикуване на решението. Могат да се предвидят и дисциплинарни мерки, ако нарушението на правото на живот и на личен интегритет не е извършено умишлено. Позитивното задължение по чл. 2 за създаване на ефективна съдебна система не изисква наказателноправно средство за защита за всеки отделен случай.(§87)
Съдът отбелязва, че в националното законодателство са били приложими наказателни, граждански и дисциплинарни мерки и анализира дали и как те са били приложени. Той отчита, че наличните наказателноправни средства за защита не са осигурили търсенето на отговорност от виновните лица за изчезването на майката на жалбоподателя. Съдът посочва, че „срещу персонала на дома не са предприети дисциплинарни мерки въпреки заключенията на прокуратурата, че служителите – санитарката и портиерката – са действали в нарушение на задълженията си (вж. пар. 23 по-горе). Нещо повече, изглежда, че съответните власти – Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на народното здраве и Столична община – в нито един момент не са търсили грешки в управлението, обучението или контрола спрямо дома, които биха могли да са благоприятствали обсъжданите нарушения.»(§92)
Съдът отбелязва, че и гражданското производство не е донесло резултата, предвиден в чл. 2 от Конвенцията – установяване на фактите около изчезването и предполагаемата смърт на г-жа Стоянова и търсене на отговорност от виновните лица по ефективен и навременен начин.
Съдът заключава, че, въпреки че българското право предоставя три начина за обезщетение – наказателноправен, дисциплинарен и гражданскоправен, по случаи като настоящия на практика властите не осигуряват ефективна възможност за установяване на фактите около изчезването на майката на жалбоподателя и за търсене на отговорност от лицата и институциите, които са нарушили задълженията си.
Съдът достига до извода, че „правната система като цяло, поставена пред защитимо твърдение за актове на небрежност, застрашаващи човешки живот, не успява да реагира адекватно и своевременно, както повеляват процесуалните задължения на държавата по чл. 2. Ето защо в това отношение е налице нарушение на чл. 2 § 1. Липса на ефективно средство за защита за установяване на обстоятелствата по изчезване майката на жалбоподателя от старчески дом и за привличане под отговорност тези, които са поставили в опасност живота й.“(§98).
Поради това Съдът установява нарушение на процесуалните аспекти на чл. 2.