Dzhabarov and Others v. Bulgaria (nos 6095/11, 74091/11, and75583/11,)31 March 2016
Трите жалби са обединени за общо разглеждане поради това, че повдигат еднотипни оплаквания за незаконно задържане на жалбоподателите от органите на МВР. Първите двама жалбоподатели са задържани от полицейски патрул, докато са пътували със свой приятел в автомобил в ранните часове на 20 декември. Около обяд са им връчени заповеди за 24 часово задържане на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (в сила към 2007 г.), поради подозрение, че са участвали в извършването на кражби. На 21 декември на обяд двамата са освободени. В началото на 2008 г. те депозират жалби срещу заповедите за задържане. В последвалите производства пред административните съдилища срещу незаконосъобразността на полицейските заповеди за задържане жалбите на двамата са уважени. Постановено е, че не е имало никакви основания, за да бъдат заподозрени двамата в извършването на кражбите. Решенията влизат в сила ( едното поради пропуснат срок за обжалване), а другото е потвърдено от ВАС. В последвалите производства по ЗОДОВ националните инстанции намират, че жалбоподателите не са доказали вредите, които са им били причинени от незаконното задържане.
Третата жалбоподателка е работила като Директор на дирекция по приходите в Благоевград. Сутринта на 9 септември 2006 г., когато влиза в офиса на клона в гр. Сандански, е задействана алармата. Пристигналият полицейски патрул я заварва до нейното бюро в присъствието на още едно лице, с включен компютър. Тя е отведена в съответното управление, където е задържана до 15.40 часа.Там тя е разпитана без да й се даде обяснение какво е основанието, нито да й бъде връчена заповед за задържане.Малко по-късно срещу нея е образувано досъдебно производство за това, че е разкрила конфиденциална информация, до която тя има достъп по силата на позицията си като данъчен служител. Впоследствие досъдебното производство е прекратено. В последвалото производство по ЗОДОВ съдилищата отхвърлят жалбата й срещу незаконосъобразните действия на полицията, намирайки, че те се основават на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и не вземат никакво отношение по повдигнатото от нея оплакване за нарушение на чл. 5§1 от Конвенцията.
Съдът констатира, че de facto тримата жалбоподатели са били лишени от свобода, тъй като са били задържани в поличейските управления за определен брой часове. Затова той подлага на анализ законността на задържането им в светлината на приложимото национално законодателство – чл. 63, ал. 1 от ЗМВР(отм.)Той по-конкретно изследва въпроса дали в тези три случая е била налице хипотезата за „обосновано подозрение в извършването на престъпление“. Съдът отбелязва, че в случаите на първите двама жалбоподатели самите национални съдилища констатират, че задържането им не е било законосъобразно. Той добавя наред с това, че дори и по националното законодателство, съгласно чл. 64 от ЗМВР това задържане не може да бъде повече от 24 часа, докато двамата са останали в ареста значително по-дълго. Съдът достига до извода, че чл.5§1с е бил нарушен.
Що се отнася до третата жалбоподателка съдът отбелязва, че полицията би могла да има основателно подозрение, че е извършено престъпление от нейна страна, така че задържането й да е било обосновано.Въпреки това обаче такава заповед не е била издадена, макар че самият закон изисква това. Поради неспазване вътрешното законодателство и в този случай е установено нарушение на член 5 § 1 от Конвенцията.
Съдът отбелязва, че по отношение на първите двама жалбоподатели националните съдилища са установили нарушение във връзка с тяхното задържане. Той посочва, че неимуществените вреди под формата на психическо страдание при констатирано нарушение на чл. 5§1 съдържа известни специфики. Макар и презумпцията и да е оборима, такова страдание да не е задължително непременно да предизвика психическа травма и да има външни симптоми, за да се поддава на установяване чрез психиатрични или медицински експертизи и да може да бъде съпроводено с представянето на такива доказателства. Поради това автоматичният отказ да се присъди обезщетение на лице, което е било незаконно задържано, защото не е представило такива доказателства е твърде формалистичен и е в нарушение на чл. 5§5. Съдът се позовава на решенията си по делото Danev v. Bulgaria, no. 9411/05, §§ 34-35, 2 September 2010, както и на Ananyev and Others v. Russia, nos. 42525/07 and 60800/08, § 229, 10 January 2012, и Neshkov and Others v. Bulgaria, nos. 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 and 9717/13, §§ 190, 198 and 204, 27 January 2015. Той отбелязва, че в случаите на тримата жалбоподатели националните съдилища са приели, че твърденията им трябва да бъдат доказани отвъд всякакво съмнение, което влиза в противоречие със случаи, в които други съдебни състави са приемали, че самият факт на незаконно задържане трябва да се разглежда като пораждащ неимуществени вреди, а именно такъв подход е павилният с оглед чл. 5§5 от Конвенцията.
Съдът установява нарушение на чл. 5§5 във връзка с констатираното нарушение на чл. 5§1.
