На 4 юни 2010 г. Европейският съд постанови решение по делото Avendi OOD v. Bulgaria , в което установи, че правото на собственост на дружеството е било нарушено, тъй като   е било задържано голямо количество алкохол, принадлежащ на жалбоподателя, без да е налице законово основание за това и въпреки окончателно разпореждане  на национален съд стоката да бъде върната, данъчните власти във Варна и Добрич отказват да изпълнят решението на съда. В резултат на това голямо количество алкохол става негодно за консумация поради изтекъл срок на годност.

Фактите

Дружеството жалбоподател е с основен предмет на дейност търговия със спиртни напитки. На 6 и 7 януари 2005 г. РДВР Варна извършва операция по претърсване и изземване в склад, в който се е съхранявала стока на дружеството и изземва 53 857 бутилки алкохолни напитки от различен вид, 26 748 от които са крем ликьор Baileys и принадлежат на жалбоподателя. Тези мерки са предприети в хода на производство срещу трети лица – М.М. и S.S., заподозрени в държане на акцизни стоки без бандерол. С присъда от 07.11.2005 г. районен съд-Варна оправдава подсъдимите. Присъдата е оставена в сила от окръожния съд на 17.04.2006 г. и влиза в сила на 5 май 2006. Междувременно дружеството жалбоподател отправя искане до районния съд да разпореди да му бъде върната иззетата стока, тъй като има опасност на част от напитките да изтече срокът на годност.  Съдът констатира, че е пропуснал в диспозитива на присъдата и в мотивите да се произнесе по този въпрос и с определение от 21.11.2005 г. разпорежда алкохолът да бъде върнат на дружеството, тъй като подсъдимите са оправдани. Неговият акт влиза в сила на 07.12.2005 г. Това разпореждане на съда не е изпълнено и бутилките остават в склад на данъчната служба в Добрич, тъй като междувременно започва административно-наказателно производство срещу дружеството жалбоподател. Това производство приключва с решение, в което дружеството е изцяло оневинено и административните актове на данъчните власти са отменени. След множество отправени искания до данъчните власти в Добрич и Варна и разменени писма  в периода 28-30 март 2007 г. бутилките са върнати на дружеството жалбоподател. То възлага извършването на две частин експертизи, които да определят годността на алкохолните напитки за търговски цели. Заключенията на експертите са че срокът на годност на 26 743 бутилки ликьор Baileys е изтекъл през септември и октомври 2006 г. За останалите бутилки те не могат да определят, тъй като е липсвала маркировка върху бутилките.

На 17.03.2007 г. дружеството предявява иск срещу НАП на осн. чл. 1 от ЗОДОВ с искане съдът да обяви нищожността на решението на данъчните власти да изземат стоката и да откажат да я върнат, както и да им бъде присъдено обезщетение на причинени вреди и пропуснати ползи. С определение от 28.07.2008 г. АССГ приема, че производството трябва да бъде разделено в три самостоятелни такива – първите две се отнасят до прогласяването на нищожността на административните актове на НАП-Добрич и НАП-Варна преди и след 1 януари 2006 г., а третото – по присъждането на обезщетение за вреди. По делото за прогласяване нищожността на решението на данъчните власти в Добрич да не изпълнят решението на съда в периода преди 1 януари 2006 г. ВАС приема, че установените факти по делото не се отнасяли до неизпълнението на действия (както изисква нормата на чл. 1 от ЗОДОВ), а по-скоро до неизпълнение на съдебно решение – т.е. задължението на данъчните власти в Добрич не произтичало пряко от чл. 1, ал. 1, поради което не може да се ангажира тяхната отговорност. Второто производство по повод отказите на НАП-Варна да върне иззетите бутилки също приключва с отхвърлянето на исковете, защото Варненският администартивен съд приема, че ако се оспорват писмата от май и август 2006 г., то исковете на дружеството са предявени извън законноустановените срокове. ВАС оставя в сила това решение.

В третото дело по повод претенцията за присъждане на обезщетение за причинените вреди  ипропуснатите ползи АССГ отхвърля иска на дружеството, приемайки, че чл. 1 от ЗОДОВ не намира приложение, тъй като с приемането на АПК било стеснено приложното поле на ЗОДОВ и в случая приложим бил ЗАНН. Но основният , решаващ аргумент е, че предполагаемата вреда не е пряк резултат от решението от 23.12.2005 г., а постановлението за претърсване и изземване от 6-7 януари 2005 г., издадено от полицейските органи в рамките на наказателно производство срещу трети лица. ВАС в своето окончателно решение от 27.04.2011 г. оставя в сила решението на долната инстанция и добавя, че в случая задължението за връщане на бутилките, иззети като доказателство, произтича от съдебно решение, а не от действащото законодателство. Касационната инстанция добавя наред с това, че съществувало друго вътрешноправно средство за защита (без да уточни какво е то). В този смисъл не било необходимо да се издава друг съдебен акт или административен документ , за да бъдат върнати бутилките на дружеството-жалбоподател.

Оплакванията

Дружеството жалбоподател се оплаква, че в резултат на неизпълнение на окончателно решение на вътрешния съд, постановено  в негова полза и след поредица от незаконосъобразни действия от страна на данъчните власти и прокуратурата то е било лишено от имуществото си и е претърпяло имуществени вреди. Дружеството се позовава на член 6 от Конвенцията, както и на член 1 от Протокол № 1. Правителството оспорва оплакванията. Съдът намира, че в случая е подходящо да разгледа оплакванията в светлината на чл. 1 от Протокол 1.

Преценката на Съда

Съдът подчертава, че основните принципи за спазването на чл. 1 от Протокол 1 са установени в неговата практика, напр. в делото  Hutten-Czapska v. Poland ([GC], no. 35014/97, §§ 163-65 and 167-68, ECHR 2006‑VIII).

Според Европейския съд намесата в правото на собственост на дружеството може да се разглежда като упражняване правомощията на разследващите органи и на данъчните власти за контрол върху използването на стоки, подлежащи на облагане с акциз(в този смисъл със съответните промени  AGOSI v. the United Kingdom, 24 October 1986, § 51, Series A no. 108, and Bowler International Unit v. France, no. 1946/06, § 41, 23 July 2009), като мярка, осигуряваща плащането на данъци и глоби (Gasus Dosier- und Fördertechnik GmbH v. the Netherlands, 23 February 1995, § 59, Series A no. 306‑B),а така също и като мярка за обезпечаване на веществени доказателства при започнали административни и наказателни производства(Atanasov and Ovcharov v. Bulgaria, no. 61596/00, § 72, 17 January 2008). Съдът подчертава, че първото и най-важно изискване на член 1 от Протокол № 1 е, че всяка намеса на публичен орган в мирното ползване на притежанията трябва да бъде законна. Изискването за законосъобразност по смисъла на Конвенцията изисква спазване на съответните разпоредби на вътрешното право и съвместимост с принципа на правовата държава, което изключва всякакъв произвол.            (Patrikova v. Bulgaria, no. 71835/01, § 82, 4 March 2010)

Той отбелязва, че след изземването на стоката дружеството е имало възможност да обжалва и да поиска връщането й, което то успява да направи с полученото окончателно решение, влязло в сила на 7 декември 2005 г. Правителството обаче твърди, че дори и след тази дата властите са имали законово основание да задържат стоката(поради започналото паралелно административно-наказателно производство срещу дружеството). Поради това Съдът посочва, че трябва да установи доколко възражението на правителството има основание в закона. Той констатира, че въпреки многобройните съдебни производства по настоящото дело, вътрешните съдилища не се произнасят изрично по съществото на въпроса дали задържането на стоката след 7 декември 2005 г. е законно според вътрешното законодателство. Доколкото има съдебно заключение на местните съдилища в това отношение, най-релевантна е констатацията им, че задържането след 7 декември 2005 г. не е било въз основа на решение на данъчните власти. Той констатира, че в съставения протокол за административно нарушение не е записано, че бутилките, иззети на 6 -7 януари 2005 г., трябва да бъдат задържани за целите на административното производство. Според поясненията на правителството това било възможно и без изрично писмено изявление в съответния административен акт. Тези твърдения не се подкрепят от нормите на ЗАНН. Съдът отбелязва, че не е представен нито един документ, който показва, че стоките, принадлежащи на дружеството жалбоподател, са прехвърлени на данъчните власти като част от доказателствата в административното производство. Подобно позоваване (че това са доказателства по административното производство срещу дружеството) е направено за пръв път на 31.05.2006 г. , когато данъчната дирекция на НАП във Варна оставя без уважение искането на дружеството да върне стоката. Съдът обръща внимание на обстоятелството, че в своето окончателно решение от 18 декември 2006 г., с което актът  на данъчния орган от 23 декември 2005 г. е отменен изцяло, Варненският окръжен съд отново се позовава само на протокола за претърсване и изземване от 6 и 7 януари 2005 г. като доказателство, приложено към преписката. Не се споменава стоката като веществено доказателство и Окръжният съд не постановява решение за връщане на иззетите бутилки,   принадлежащи на дружеството жалбоподател. Освен това този съд изрично подчертава несъответствието в документалните доказателства, приложени към делото по отношение на точния брой бутилки, като една от причините за отмяна на решението за изземването им (в наказателното производство става въпрос за 53 887 бутилки, а в административното – за 54 181).

Последното възражение на Правителството, по което се произнася  Съдът, е свързано с твърдението, че дружеството неправилно е насочило исканията си за връщането на иззетите бутилки. Той обаче го отхвърля като неоснователно, отбелязвайки, че е липсвало ясно правно основание за задържането на стоката след 7 декември 2005 г., поради което не намира, че средствата, използвани от жалбоподателя са недостатъчни. Той се е обърнал към административния орган, който е съхранявал бутилките, а след това е сезирал и ТД на НАП- Варна  със същото искане. Що се отнася до втората серия наказателни дела срещу други трети лица, Съдът обръща внимание, че по това производство липсва каквото и да било решение относно бутилките (за прилагането им като веществено доказателство).

Изложените съображения са достатъчни, за да позволят на Съда да заключи, че забавеното връщане на отнетата  стока след окончателното решение на съда от 7 декември 2005 г. представлява незаконна намеса в правата на дружеството жалбоподател съгласно член 1 от Протокол 1.

Съдът намира, че въпросът за присъждането на имуществени вреди не е готов за решаване и отправя покана до страните в срок от три месеца от влизането наа решението в сила да представят писмено своите аргументи или споразумение.

Послеслов

Някои административни съдии, особено от ВАС,   са се научили да прилагат какви ли не словесни еквилибристики и така да жонглират с правни аргументи, че на всяка цена  да защитят „интереса“ на държавата. Дори и когато нейните нституции и длъжностни лица действат в грубо нарушение на закона. Като в онова стихотворение на Христо Радевски за партията, че тя е права „когато съгреши дори!“ Нищо, че после всички ние плащаме от собствения си джоб за тази жертвоготовност да се брани криворазбрано уж държавния интерес. Този „етатистки“ подход може да бъде проследен като червена нишка в политиката на ВАС по много категории дела – когато се повдигат въпроси за експулсирането на чужденци; когато се обсъжда финансиране по САПАРД, когато данъчните власти са действали в нарушение на собственото си законодателство. Понякога това се прави с цели, които нямат нищо общо с легитимността, а за да се защитят  определени икономически интереси, които повеляват  да се съсипе определен бизнес, даден играч „ да бъде изваден от играта“.

Това руши обаче доверието на гражданите в съда и подкопава върховенството на правото. То не е белег на демократичната и правовата държава, а ни отдалечава от нея все повече и повече.

Author

Write A Comment