Ganchevi v. Bulgaria,(Application no. 40026/19),6 December 2022

Решение на Комитет

Казус, подобен на Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98 and 3 others, 9 June 2005)

Жалбата  е по повод забавено предоставяне на обезщетение на жалбоподателите за имоти на техните предшественици, които са били отчуждени за градоустройствени цели през 1983 г. от общинските власти на Добрич. Жалбоподателите е трябвало да получат апартамент в сграда, която властите възнамерявали да построят. Строителните работи започват през 2010 г., но през 2014 г.   поради финансови затруднения, изпитвани от общината, строителството е спряно.

През 2015 г. жалбоподателите отправят искане до кмета на общината да получат  апартамент в друга сграда, но направеното им предложение намират за неприемливо и отказват да го приемат. Вместо това искат финансова компенсация. На това тяхно искане отговор на получават. През ноември 2019 г. строителните работи са възобновени и по информация на правителството се очаква сградата, в която се намира апартаментът на жалбоподателите, щяла  да бъде окончателно завършена до края на ноември 2022 г. До датата на последната комуникация със Съда през септември 2022 г. жалбоподателите  все още не са получили апартамента си или някаква алтернативна компенсация.

Съдът не приема възраженията на Правителството за неизчерпване на вътрешните средства за защита и заключава, че жалбата е допустима. Той отбелязва, че правото на жалбоподателите да получат апартамент като компенсация за отчуждената собственост на техните предшественици възниква през 1983 г. и те все още не са получили апартамента си или някаква алтернативна компенсация. Така в настоящия случай забавянето е тридесет години (от влизането в сила на Протокол № 1 към Конвенцията за България през 1992 г. нататък).

Съдът посочва, че община Добрич никога не се е отказала от плановете си да построи сградата, в която се намира апартаментът на жалбоподателите, и активно е търсила финансиране, за да завърши строителството. Ето защо, въпреки че не са приели предложения им друг апартамент, намирайки го за неподходящ, и не са продължили искането за получаване на финансова компенсация, те не трябва да бъдат критикувани за решението си да направят това и да изчакат изграждането на тази сграда. Следователно те не са виновни за част от забавянето на процедурата по компенсация.

Що се отнася до властите, в настоящия случай не изглежда, че те са проявили нежелание да помогнат на жалбоподателите, нито че са се противопоставили активно на опита на последните да получат дължимия им апартамент. Въпреки това забавянето, причинено по тяхна вина, не е надлежно обосновано, тъй като липсата на достатъчно финансови ресурси на община Добрич  това само по себе си не може да оправдае толкова дълго забавяне.  Освен това, дори да се приеме, че жалбоподателите ще получат дължимия им апартамент през втората половина на 2022 г., остава фактът, че в продължение на много години  те са били изправени пред несигурност и е трябвало да понесат прекомерно бреме. По този начин, дори след евентуалното  предоставяне на апартамента, справедливият баланс, изискван съгласно член 1 от Протокол № 1, няма да бъде постигнат. Ето защо е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и на жалбоподателите е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Author

Write A Comment