Gavril Gеorgiev c. Bulgarie (Requête no 31211/03) , 2 аvril 2009
През март 2003 г. жалбоподателят, който отслужвал военната си служба, бил задържан от военната полиция за 24 часа на основание тогава действащия Закон за отбраната и въоръжените сили, във връзка с нанесен побой на друг войник. При разпита признал, че той е извършителят. Същия ден командирът на полка му наложил дисциплинарно наказание 4 дни арест (чл. 282, ал. 2 (з) от ЗОВС), което той изтърпял. Веднага след това било образувано наказателно производство и жалбоподателят бил задържан под стража. Впоследствие бил осъден.
Жалбоподателят се оплаква, че четиридневното му задържане в ареста е било в противоречие с чл. 5 § 1от Конвенцията. Страните не спорят, че е налице лишаване от свобода, и Съдът стига до същия извод с оглед на начина на изпълнение на мярката. Спорът е относно нейната цел. Според правителството тя е била да се осигури изправянето на жалбоподателя пред съдилищата, като заподозрян в престъпление, в рамките на образуваното срещу него наказателно производство. Според жалбоподателя мярката не е оправдана по никоя от хипотезите на чл. 5 § 1 от Конвенцията; представлява дисциплинарна санкция за нарушаване на военната дисциплина; не е наложена нито от органите, компетентни да разпореждат задържане на лице, заподозряно в престъпление, нито при спазване на предвидената за това процедура, и следователно не може да квалифицира като задържане по чл. 5 § 1 c).
Съдът констатира, че правителството се позовава само на чл. 5 § 1 c) като оправдание за задържането, т.е. няма спор, че то не попада в никоя от другите хипотези на чл. 5 § 1. Като не вижда основание да приеме нещо различно, Съдът пристъпва към преценка дали задържането е било оправдано от гледна точка на чл. 5 § 1 c). Установява, че е имало основание жалбоподателят да бъде подозиран в извършването на престъпление – той е направил самопризнание, което е било потвърдено и от свидетели. Съдът приема, че задържането на жалбоподателя е било разпоредено не само за да бъде наказан за дисциплинарно нарушение, но и за да бъде изправен пред военния съд. Това задържане е трябвало да бъде постановено „по реда, предвиден в закона“, т.е. съгласно материалните и процедурни норми на националното право. Според приложимите към момента на събитията чл. 40б, ал. 1 (2) от ЗОВС и чл. 152a от НПК от 1974 г. органите, компетентни да постановят задържане на войник, заподозрян в престъпление, са били военната полиция, разследващият орган, прокурорът и първоинстанционният съд, а в случая мярката е била разпоредена от командира. Нещо повече, съгласно националното право процедурите за задържане включват предварителен или последващ съдебен контрол за законосъобразност, докато заповедта на командира не подлежи на обжалване. Следователно задържането не е постановено „по реда, предвиден в закона“, както изисква чл. 5 § 1 c), и разпоредбата е нарушена.
Що се отнася до изискваните от чл. 5 § 4 процедурни гаранции Съдът отбелязва, че задържането е разпоредено от армейски офицер, който няма съдебни функции. Въпреки че законът изисква от него да вземе предвид определени обстоятелства, за да прецени дали да постанови задържане, все пак става въпрос за дискреционно правомощие, което той има по отношение на подчинените си. Предвидената от закона и следвана в случая процедура не е състезателна. Законът не е гарантирал на жалбоподателя право да бъде изслушан от решаващия орган, въпреки възможността процедурата да завърши с лишаването му от неговата свобода, макар и за ограничен срок. Следователно решението за поставяне на жалбоподателя в ареста не е взето при спазване на процедура, осигуряваща изискваните от чл. 5 § 4 гаранции. При това той не е разполагал с никаква възможност да оспори заповедта на командира. По тези съображения Съдът установява нарушение на чл. 5 § 4.
