Gechevi v. Bulgariа (application no 54909/14), 22 june 2021
/решение на комитет/
Наследодателят на жалбоподателите е притежавал земеделска земя в покрайнините на Пловдив, която е била колективизирана през 50-те години. Част от нея впоследствие е предоставена за ползване на частни лица, които през 90-те години я закупуват от общината. След приемането на ЗСПЗЗ през 1992 г. жалбоподателите подават заявление за реституция на земята на наследодателя им. През 2000 г. поземлената комисия им признава правото на възстановяване на парцел с площ от 7600 кв.м., като в решението е посочено, че процедурата ще продължи съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. През 2001 г. след приемането на плана за новосъздадените парцели на жалбоподателите в натура са възстановени 2240 кв.м. За останалите 3 100 кв.м., като придобити от трети лица, както и 2250 кв.м. , отчуждени за пътища, е постановено на жалбоподателите да бъде изплатено обезщетение съгласно съответните разпоредби на националното законодателство. Въпреки предприетите от тях действия – депозирането на молба до общината за получаване на дължимото обезщетение, заповедта на кмета не удовлетворява искането им, поради което тя е обжалвана в съда. С окончателно решение на ВАС от февруари 2012 г. последният задължава кмета да се произнесе относно дължимото обезщетение. До датата на последната комуникация все още не е било постановено такова решение.
Те повдигат оплакване за прекомерната продължителност на процедурата по изплащане на обезщетение вместо реституция, която все още не е приключила.
Съдът констатира, че за жалбоподателите „легитимното очакване“ да получат реституция или обезщетение е възникнало на 17 февруари 2000 г. , когато поземлената комисия признава това тяхно право, което до последната комуникация на жалбоподателите със Съда през септември 2020 г. все още не е реализирано – т.е. в продължение на 20 години.
Той отбелязва, че съгласно националното законодателство кметът на общината трябва да вземе решение, определящо размера на обезщетението във връзка с частта от земята, придобита от трети лица и такова решение подлежи на съдебен контрол. Съдът изразява своето недоумение, че макар ВАС да е разпоредил на кмета да вземе ново решение, последният не е предприел никакви действия.
Що се отнася до частта, отчуждена за пътища, както се оказва от представените документи, такава процедура въобще не е инициирана, защото според Министерството на земеделието на жалбоподателите била възстановена земята изцяло в реални граници. Европейският съд констатира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 в много български дела, по които жалбоподателите се оплакват от прекомерната продължителност на производството относно реституцията на земеделска земя или предоставянето на обезщетение вместо това (вж. Naydenov v. Bulgaria, no. 17353/03, 26 November 2009; Lyubomir Popov v. Bulgaria, no. 69855/01, 7 January 2010; Zikatanova and Other Others v. Bulgaria (no. 45806/11, 12 December 2019), както и от продължителни периоди на бездействие и липсата на усърдие и решителност от страна на съответните органи да разрешат проблемите и да завършат процедурата. Съдът признава сложността на реституционния процес, на който се позовава правителството като фактор за забавяне на цялата процедура по възстановяване на собствеността, но в случая според него не това е била причината за цялостното забавяне. С оглед изложените аргументи Европейският съд достига до извода, че производството по делото във връзка с изплащането на обезщетение е било прекалено продължително и правителството не е успяло да представи убедителни аргументи за това, поради което е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
