Genchev c. Bulgarie (Requête no 57868/16), 5 juillet 2022

/решение на Комитет/

На 12 май 2005 г. жалбоподателят постъпва на лечение в психиатричната болница в гр. Раднево доброволно.На 3 юни с.г. директорът на болницата издава заповед по повод предстоящите парламентарни избори, че в тях могат да участват само тези пациенти, които не са поставени под запрещение, имат психична пригодност и притежават лична карта. Определени са комисии, които да извършат преценка на психичната пригодност на всяко едно лице, намиращо се в болницата. Заповедта се основава на Закона за избиране нанародни представители от 2001 г. /отм./ На 15 юни медицинска комисия оценява здравословното състояние на жалбоподателя и достига до извода, че той не е годен  да участва в избори. На 22 юни жалбоподателят оттегля желанието си за доброволно лечение. Същия ден директорът депозира искане до районния съд с предложение последният да бъде настанен принудително за задължително лечение и разпорежда незабавното му временно настаняване. На 24 юни българският Хелзинкски комитет сезира прокуратурата по повод разпореждането на директора на клиниката, основавайки се на нарушаването на правото на настанените в клиниката  пациенти, които не са поставени под запрещение, да участват в избори. На 25 юни прокуратурата изпраща отговор, съгласно който решението на директора е  било оправдано с оглед здравословното състояние на някои пациенти, които биха представлявали риск както за самите себе си, така и за останалите, ако напуснат клиниката. Все пак прокуратурата обръща внимание на директора, че правото за участие в избори на пациентите не трябва да бъде ограничавано и препоръчва за в бъдеще да бъде открито бюро за гласуване в клиниката.

През април 2007 г. жалбоподателят депозира искова молба срещу болницата, Министерството на здравеопазването и прокуратурата на основание Закона за защита от дискриминация, претендирайки обезщетение. С решение от декември 2014 г. Административният съд в Стара Загора установява наличието на дискриминация от страна на болницата, но отхвърля иска срещу останалите двама ответници. Обезщетение не е присъдено поради липса на вреди. Това решение е оставено в сила от Върховния административен съд.

Европейският съд отхвърля всички  възражения на Правителството за недопустимост на жалбата                        (неизчерпване на вътрешните средства за защита, неспазване на шестмесечния срок,) поради ненавременното им  депозиране. По съществото на спора той отбелязва, че  Българската конституция и Законът за избори на народни представители  регламентират предпоставките за упражняване на активното избирателно право. То се предоставя на всички навършили 18-годишна възраст лица, които не са поставени под запрещение, какъвто е случаят на жалбоподателя. По повод организацията на изборите  директорът на клиниката е бил длъжен да състави избирателен списък на лицата, намиращи се в болницата. Но вместо това той е инициирал съставянето на медицинска комисия, която да извърши преценка на психичната годност на жалбоподателя да гласува. Той не е бил включен в избирателните списъци както на болницата, така и по своето местоживеене и не е могъл да упражни правото си на глас на 25 юни 2005 г. Ето защо Съдът установява намеса в неговото право за участие в изборите по смисъла на чл. 3 от Протокол 1. Както става ясно от действащото към онзи момент законодателство и от решенията на съдилищата, липсва правна норма, която да предоставя правомощие на директора да назначи извършването на медицинска експертиза за оценка на психическата пригодност за гласуване на пациентите. Ето защо  заповедта на директора не е била в съответствие със закона.  Тази констатация е достатъчна за Съда, за да достигне до извода, че намесата не е била „предвидена в закона“, поради което не се налага да се извършва преценка дали е преследвала легитимна цел и била ли е тя пропорционална на тази цел. Оттук следва, че начинът, по който действащото национално законодателство е било приложено в конкретния случай, е ограничил правото на жалбоподателя да участва в изборите за народни представители и така се е стигнало да нарушение на самото естество на чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията.

На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Author

Write A Comment