Georgi Atanasov c. Bulgarie (requêtе no 5359/04), 7 octobre 2010
Неоправдано дълго задържане на автомобила на жалбоподателя, иззет поради това, че е обявен за издирване като като откраднат, но преди да бъде придобит от жалбоподателя – от 1997 до 2008 г.
На 21 януари 1995 г. в Шумен е откраднат автомобил. В началото на 1995 г. е образувано предварително производство за кражба срещу неизвестен извършител. На 23 август 1995 г. жалбоподателят закупува лек автомобил за лична употреба. На 26 ноември 1997 г. този лек автомобил е иззет от полицията като доказателство в рамките на наказателното производство, образувано през 1995 г. Съгласно изготвена на 16 януари 1998 г. експертиза номерът на шасито е бил фалшифициран и продаденият на жалбоподателя автомобил е същият, който е бил откраднат на 21 януари 1995 г. След тази дата жалбоподателят многократно отправя молби до прокуратурата и следствието да му бъде върнат автомобилът, на които получава откази с различни мотиви – или че следствието още не е приключило, или че не е изяснена собствеността на автомобила. На 21 октомври 2003 г. следователят се обръща към застрахователната компания с искане да му бъде предоставено копие от акта за собственост на автомобила по отношение на лицето, от което е бил откраднат през 1995 г. С писмо от 5 януари 2004 г. застрахователната компания отговаря, че застрахователното досие е закрито през 1997 г. Независимо от това следователят изпраща повторно писмо до компанията през септември 2004 г. със същото искане и получава отговор от нея, че застрахователното досие е закрито и че следователно тя не би могла да предостави исканите документи. През 2006 г. жалбоподателят отправя поредното си искане да му бъде върнат автомобилът, като наред с това отправя молба производството да бъде прекратено поради изтичане на абсолютната давност. На 1 август 2008 г. районният прокурор е констатира, че давността е изтекла още на 21 януари 2005 г., прекратява производството и разпорежда връщането на автомобила на жалбоподателя. Същият влиза във владение на автомобила си на 9 октомври 2008 г.
На 26 септември 1998 г. радиото на автомобила е откраднато чрез взлом – счупване на стъкло в конкретния случай –, докато автомобилът е съхраняван на паркинга на полицейското управление. На 3 август 2001 г., предвид това, че полицията не е взела предпазни мерки против нанасяне на щети на неговия автомобил, че наказателното производство, свързано с предходната кражба на същия автомобил, не напредва и че в резултат на това е ограничено правото му на ползване над негово имущество, жалбоподателят внася в районния съд иск за обезщетение за вреди в размер на 2 000 лв. С решение от 7 януари 2003 г. Бургаският районен съд уважава частично иска само за стойността на откраднотото радио, а в останалата му част го намира за неоснователен като преждевременно заведен. Окръжният съд отменя това решение и отхвърля иска в осъдителната му част като недоказан (не са били представени доказателства за стойността на радиото).
Жалбоподателят се оплаква, че автомобилът му е бил задържан прекалено дълго без никакво основание. Съдът приема, че чл. 1 от Протокол 1 намира приложение в конкретния случай и отбелязва, че задържането на автомобила има своето правно основание в националното законодателство (чл. 108-110 НПК от 1974 г.), както и че че въпросната мярка е преследвала легитимната цел да се гарантира доброто функциониране на правосъдието и следователно е била в съответствие с общия интерес (защото няма спор, че този автомобил е бил издирван като откраднат преди да бъде придобит от жалбоподателя). Затова Съдът подлага на преценка въпроса дали е спазен справедливия баланс между правото на жалбоподателя да ползва автомобила си и общия интерес. Той отбелязва, че, за да се определи съразмерността на една такава мярка на изземване, е целесъобразно да се вземе под внимание нейното времетраене, необходимостта от нея с оглед на наказателното преследване, последиците от прилагането ѝ за заинтересованото лице и решенията, взети от властите в тази връзка по време на наказателния процес и след приключването му Съдът констатира, че превозното средство на жалбоподателя е било иззето между 26 ноември 1997 г. и 9 октомври 2008 г., тоест в период с времетраене около десет години и десет месеца, което изглежда е прекомерно. Освен това, експертизата за разпознаване на автомобила е била извършена на 16 януари 1998 г., тоест в началото на периода, обект на спора, като нито едно друго следствено действие не е извършено след тази дата. Съдът отбелязва, че властите са положили усилия да оправдаят задържането със съществуването на спора за собствеността между жалбоподателя и трети лица, въпреки че не е бил заведен граждански иск пред съда и че застрахователната компания, която е предявила интерес относно автомобила на 3 декември 1997 г., а именно в началото на наказателното производство, е оттеглила претенциите си посредством две писмени уведомления до следователя с дата 5 януари 2004 г. и 27 септември 2004 г. При тези обстоятелства Съдът счита, че задържането на автомобила на жалбоподателя след приключването на необходимите за следствието действия в началото на наказателното производство не е било оправдано. В конкретния случай, задържането на автомобила за период от около десет години и десет месеца не е съразмерно с преследваната цел, поради което установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Съдът заключава, че жалбоподателят не е разполагал със средство за защита, с което да предотврати нанесената му вреда, обект на неговото оплакване, поради което установява нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 1 от Протпокол 1.
.