Georgieva c. Bulgarie (Requête no 16085/02)), 3 July 2008
Жалбоподателката е била задържана за притежаване на хероин и арестувана на 12 август 2001 г.Тя била освободена на 4 март 2002 г. – т.е. шест месеца и двадесет дни по-късно. Съдът приема, че мотивите на решението за задържане под стража на жалбоподателката не са били лишени от основание. Въпреки това, той отбелязва, че вътрешното право не е предвиждало наказателни санкции за притежаване или придобиване на наркотици от зависимо лице, ако количеството е предназначено за еднократна лична консумация. Като се има предвид това, че зависимостта на жалбоподателката от хероин е била установена на другия ден след ареста й, Съдът подчертава, че задължението на властите да водят наказателното разследване с особено усърдие, е включвало необходимостта да се установи във възможно най-кратък срок, дали количеството на иззетата дрога е могло да бъде консумирано от жалбоподателката еднократно. Експертизата, която е трябвало да отговори на този въпрос, е била разпоредена на 15 август 2001 г. , а на 31 януари 2002 г., или пет месеца и шестнадесет дни по-късно, тя все още не е била извършена. Поради това, Съдът заключава, че органите, отговорни за наказателното разследване, не са го водили с „особено усърдие”, което се изисква от член 5§3 на Конвенцията.
Освен това, Съдът констатира, че дори след изменението на мярката за неотклонение на 31 януари 2002 г., жалбоподателката е останала задържана, поради невъзможност да плати определената й парична гаранция от 1500 лв, тъй като не е имала никакви доходи. Съдът отбелязва, че районния съд не е изложил аргументи, за да оправдае своя избор за размера на гаранцията. По този начин държавните органи не са показали, че са определили размера на гаранцията въз основа на доходите и особеното положение на жалбоподателката. Съдът счита, че продължителността на задържане на жалбоподателката не е била разумна, особено поради факта, че наказателното разследване не е било водено с необходимата бързина и поради отсъствие на аргументи, оправдаващи размера на наложената гаранция. С оглед на това е установено нарушение на член 5§3 от Конвенцията.
Съдът констатира, че жалбоподателката изтъква пред вътрешните съдилища своята зависимост от хероин, както и че поради малкото количество заловено в нея, съдът има право, съгласно разпоредбите от вътрешното законодателство, да не я подвежда под наказателна отговорност. По силата на член 354а, алинея 3 от НК, Съдът счита, че това е било достатъчен аргумент за преценка на необходимостта жалбоподателката да остане задържана. Вътрешните съдилища обаче са отказали да се произнесат по тази точка с мотива, че става дума за въпрос по съществото на делото. Подобно тълкуване на закона е критикувано вече в предходни решения на Европейския съд (Илийков с/у България, № 33977/96, §§ 97 и 98, 26 юли 2001 г.).
Съдът счита, че фактът че един от аргументите на заинтересованата, в полза на нейното освобождаване, се отнася също и до съществото на делото, не може да оправдае отказа на съдилищата да го разгледат, доколкото този аргумент се е оказал подходящ за оценка на законосъобразността на задържането. Задължение на държавата-ответник е да организира съдебната си система и да приеме подходящи мерки така, че да позволи на съдилищата да вземат предвид подобни аргументи в рамките на съдебния надзор относно законосъобразността на задържането. Освен това, когато едно задържано лице се оплаква от прекалената продължителност на своето задържане и от липсата на експедитивност на разследването, съдилищата трябва, в такъв случай да могат да посочат на разследващите органи необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети за ефикасното провеждане на разследването .Поради това е установено нарушение и на чл. 5§4.
