Georgieva et Mukareva c. Bulgarie (requêtе no 3413/05), 2 septembre 2010
Жлбоподателките са майка и дъщеря. През 1985 г. първата от тях и съпругът й закупуват от Община Варна апартамент от 54 кв. м в центъра на града, който е бил одържавен в процеса на национализация. На 8 юли 1992 г. един от наследниците на собственика на апартамента отпреди национализацията завежда дело срещу жалбоподателките на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. С окончателно решение на Върховния касационен съд от 7 юли 1997 г. жалбата е уважена частично, като националните съдилища постановяват, че ищецът има право на претенции само върху половината от имота. Основанието за нищожност на договора за придобиване на собствеността е поради това, че общината не била утвърдила архитектурен проект за разделяне на съществувалото и национализирано жилище на две по-малки, които впоследствие тя продава на нуждаещи се граждани. След влизане на решението в сила жалбоподателките получават компенсаторни записи за равностойността на ½ от апартамента в размер на 10 500 лв, които успяват да продадат за 5 145 лв през 2004 г.
На 8 декември 1997 г., след изменения с преходните разпоредби на ЗОСОИ, с които се подновява срокът за завеждане на иск в съответствие с чл. 7 от ЗВСОНИ, останалите наследници на собственика на апартамента отпреди национализацията завеждат иск срещу жалбоподателките за втората половина от апартамента. Жалбата е уважена с окончателно решение на Върховния касационен съд от 14 юли 2004 г.
По повод възражението на Правителството, че оплакването относно първата половина на апартамента е повдигнато извън 6-месечния срок от постановяване решението на ВКС Съдът приема, че става въпрос за продължаващо нарушение. „Когато разглежданите събития се отнасят не само до лишаването от собственост, а засягат и по-нататъшните развития, свързани с правото на обезщетение, те следва да се приемат като ситуация, която продължава до разрешаването на всички въпроси, свързани с обезщетението (вж. Shoilekovi and Others v. Bulgaria (dec.), nos. 61330/00, 66840/01 and 69155/01, 18 September 2007, Kayriakovi v. Bulgaria, no. 30945/04, § 24‑29, 7 January 2010, andGeorgievi v. Bulgaria, no. 10913/04, §§ 26‑27, 7 January 2010).“(§23)
Съдът намира за уместно да разгледа поотделно обстоятелствата, свързани с първата и втората половина от апартамента на жалбоподателките. По повод първата половина от апартамента Съдът заключава, че държавната администрация носи отговорност за нередностите, довели до нищожността на титула за собственост на жалбоподателките върху първата половина от имота. Ето защо Съдът смята, че що се отнася до тази част от апартамента, настоящото дело е сходно с тези на Bogdanovi and Tzilevi, examined in Velikovi and Others (цитирано §§ 220 и 224), както и че справедливият баланс, който се изисква по чл. 1 от Протокол № 1, не може да бъде постигнат без достатъчно обезщетение. Затова той изследва и въпроса относно размера на обезщетението. Съдът намира, че по отношение на първата половина от апартамента на жалбоподателките властите не са успели да постигнат справедлив баланс между обществения интерес и необходимостта от защита на индивидуалните права, тъй като жалбоподателките успяват да реализират своите ЖКЗ едва на 50 % от тяхната стойност.
Относно делото за втората половина на апартамента Съдът се позовава на решението си по делото Tsonkovi v. Bulgaria (no. 27213/04, §§ 24-27, 2 July 2009) , при което, подобно на настоящия случай, искът по чл. 7 от ЗВСОНИ е заведен след изтичане на първоначалния едногодишен срок през 1993 г. и подновяването му през 1997 г., Съдът намира, че намесата в правото на собственост на жалбоподателите не би следвало да попада в рамките на легитимната цел, която реституционните закони си поставят като цяло и накърнява принципа на правна сигурност. Съдът поддържа тезата, че никакво обезщетение не би било достатъчно, за да се осъществи необходимият справедлив баланс по чл. 1 от Протокол № 1, ако то не е разумно обвързано с пазарната стойност на изгубения апартамент. Съдът не вижда причина да възприеме различен подход по настоящото дело, когато става дума за втората половина от апартамента на жалбоподателките. За тази част от апартамента жалбоподателките не са били обезщетени според пазарната стойност и Правителството не е показало с достатъчна яснота и убедителност, че им е гарантирано обезщетение, разумно обвързано с пазарната стойност на втората половина от апартамента. Съдът достига до извода, че отнемането на собствеността на жалбоподателките не удовлетворява изискванията на чл. 1 от Протокол № 1, поради което е налице нарушение на тази разпоредба.
