Georgievi c. Bulgarie (n° 10913/04) 7 janvier 2010
Двамата жалбоподатели са били съпрузи. През 1966 г. те закупуват от Столична община апартамент от 81 кв. м в центъра на града, който е бил одържавен в процеса на национализация. След приемането на ЗВСОНИ срещу тях е предявен иск по чл. 7 от закона. С решения от 24 септември 1996 г. и 10 юли 1998 г. Софийски районен съд и Софийски градски съд уважават иска. Съдилищата намират, че правото на собственост на жалбоподателите е недействително на две основания: 1) в преписката не е намерено решение на кмета за сключване на договора за продажба, а и жалбоподателите не са установили, че такова решение е съществувало, но е било загубено или унищожено; 2) продажбата не е била одобрена от министъра на финансите, както се е изисквало по закон, а от един от неговите заместници. На неустановена дата през 1998 г. те освобождават апартамента. През м. май 1999 г. им се предоставя за ползване общински апартамент от 51 кв. м. След постановяване на решението от 10 юли 1998 г. жалбоподателите кандидатстват за обезщетение чрез компенсаторни записи . През м. декември 2000 г. те получават записи на стойност 62 400 български лева. На 9 юли 2003 г. жалбоподателката продава своята половина от получените записи за сумата от 7 434,01 лева или равностойността на 3 810 евро. На 17 февруари 2004 г. жалбоподателят продава своята половина от записите за сумата от 7 387,68 лева или равностойността на 3 780 евро. Съдът установява, че разглежданите събития следва да се приемат като продължаваща ситуация, тъй като се отнасят не само до лишаването от собственост, а и до породилото се в тази връзка право на обезщетение, което е предмет на законодателни развития и промени в практиката поне до 2007 г. При все това възниква въпрос относно крайната дата на тази продължаваща ситуация. Съдът е на мнение, че тя приключва с окончателното осъществяване на правото на жалбоподателите на обезщетение. Това настъпва при продажбата съответно на дяловете им от записите, получени като компенсация; след което те вече не попадат в приложното поле на законодателните развития и промени в практиката, свързани с обезщетението. Съдът отбелязва, че жалбоподателят продава своята половина от записите на 17 февруари 2004 г. Тъй като настоящата жалба е подадена на 12 март 2004 г., по-малко от шест месеца след това, то следва, че е бил спазен шестмесечният срок, предвиден в чл. 35, ал. 1, но само за частта на жалбоподателя. По отношение на тази на жалбоподателката, тъй като тя е продала своите ЖКЗ през 2003 г., и са изминали повече от 6 месеца, то жалбата е обявена за недопустима.
Като се придържа към критериите, изложени по делото Великови и други (§§ 183 – 192), Съдът отбелязва, че правото на собственост на жалбоподателя е обявено за недействително и той е лишени от своята собственост поради нередности, допуснати по вина на компетентните власти, а не на потърпевшите лица В своята преценка дали жалбоподателите са разполагали с адекватно обезщетение Съдът следва да вземе под внимание конкретните обстоятелства по делото, включително получените суми и понесените загуби и, според случая, наличието на обезщетение и действителното положение, в което са се оказали жалбоподателите .
Съдът отбелязва, че скоро след освобождаването на апартамента на жалбоподателя е предоставено за ползване общинско жилище. При все това Съдът счита, че това само по себе си не може да освободи държавата от задължението й да предостави адекватно обезщетение. Жалбоподателят предприема всички необходими стъпки по действащата към момента схема с компенсаторни записи, но се сдобива с левовата равностойност на едва 3 780 евро, което е по-малко от 23% от цената на неговата половина от апартамента към 2000 г. според становище на експерт-оценител. Освен това в периода между 2000 г., когато е изготвена оценката, и 2004 г., когато жалбоподателят получава въпросната сума, цените на недвижимите имоти значително се повишават. Съдът е на мнение, че не са налице обстоятелства, които да обосноват това недостатъчно обезщетение. От това следва, че властите не са успели да постигнат справедлив баланс между правата на жалбоподателя и обществения интерес. Ето защо Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.
