Govedarski c. Bulgarie ((Requête no 34957/12), 16 février 2016
Жалбоподатели са четирима български граждани – съпрузи и двете им деца, които към датата на събитията са на 4 и 8 години. През юли 2011 г. полицията в Пловдив получава сигнали, че първият жалбоподател се занимава с лихварство и срещу дадените от него заеми взема като залог движими и недвижими вещи и записва всички свои длъжници в специална тетрадка. За да бъде открита тя и други доказателства, свързани с тази незаконна дейност, е планирана полицейска операция, която на 18 ноември е одобрена от прокуратурата. В ранната сутрин на 21 ноември 2011 г. няколко тежко въоръжени и маскирани полицаи нахлуват в жилището на жалбоподателите, които още спят. В една от стаите те намират първия жалбоподател, когото заобикалят и го държат разсъблечен по бельо в продължение на час преди да му бъдат поставени белезници. Съпругата и двете деца са събудени от силния шум . Децата започват да плачат, а в първия момент втората жалбоподателка изпада в безсъзнание, след което се свестява, но получава силно главоболие и хипертонична криза.
В продължение на около два часа е извършено претърсване и изземване в дома на жалбоподателите, след което първият от тях е отведен с белезници пред погледите на насъбрали се съседи пред дома му в гр. Раковски. По-късно същия ден протоколът за претърсване и изземване е одобрен от съдия. Жалбоподателят остава задържан под стража до 24 ноември 2011 г., когато мярката му за неотклонение е изменена в парична гаранция. Производството е прекратено от прокуратурата на 22 март 2012 г.
Жалбоподателите повдигат оплаквания по чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията.
Съдът отхвърля всички възражения на Правителсвото за недопустимост на жалбата.
Той намира, че е била налице намеса в правото на жалбоподателите за неприкосновеност на тяхното жилище поради това, че къщата им е била претърсена и отговорните лица са иззели редица документи, намерени там. Ето защо той подлага на преценка дали тази намеса е била оправдана в светлината на чл. 8§2 от Конвенцията – т.е. дали е била предвидена от закона и оправдана в едно демократично общество.
Съдът констатира, че претърсването е било извършено без разрешението на съдия, макар че чл. 161, ал. 2 от НПК предвижда това само в случаите на бързи и неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Редакцията на нормата на практика оставя твърде голяма свобода на действие на властите както относно преценката за необходимостта, така и до обема на претърсването и изземването. Съдът специално отбелязва, че макар и върху протокола да не е било отбелязано само „разрешавам“, както това е било направено по делото Gutsanovi c. Bulgarie (no 34529/10, решение от 15 oктомври 2013), в настоящия случай съдът не е изложил никакви аргументи относно необходимостта от извършването на подобни действия и не е осъществил ефективен съдебен контрол върху законността и необходимостта от тези следствени действия. А този контрол е бил още повече необходим, тъй като жалбоподателите въобще не са били уведомени относно предмета на воденото разследване и какво точно е предмет на претърсването и изземването. Европейският съд взема под внимание, че досъдебното производство е започнало още през юли 2011 г., докато конкретните действия са били одобрени на 18 ноември 2011 г., поради което се поставя въпросът дали не е могло да се поиска предварително разрешение от съд.
Въз основа на извършения анализ Съдът достига до заключението, че макар и съответните действия да са имали законово основание във вътрешното право, националното законодателство не е предоставило на жалбоподателите достатъчни гаранции срещу произвол както преди, така и след претърсването. Поради това те са били лишени от защита срещу произволното отнасяне, гарантирано им от принципа на върховенството на закона в едно демократично общество. Ето защо Съдът установява нарушение на чл. 8§2 от Конвенцията, както и на чл. 13 във вр. с чл. 8.
Съдът установява наред с това нарушени и на чл. 3 , като и на чл. 13 във вр. с чл. 3.
На жалбоподателите е присъдено обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
