Guseva v. Bulgaria (Application no. 6987/07),17 february 2015
Жалбоподателката представлява Дружеството за защита на животните в гр. Видин.
Между 11 април 2002 и 17 юни 2003 г. тя депозира три искания за достъп до обществена информация до кмета на община Видин, засягаща въпросите относно третирането на бездомните кучета и решаването на проблемите с тях от страна на общината (вкл. за обявена обществена поръчка за ограничаване на техния брой). Всяко нейно искане е отклонявано с мотива, че се касае до информация, която засяга трети лица, свързана е с конфиденциалността на сключени договори, поради което и не е допустимо предоставянето й. Трите отказа са обжалвани пред Окръжния съд във Видин. Отказите са отменяни и въпреки жалбите на кмета Върховният административен съд е оставял в сила тези решения (със свои решения от 25.05.2004 г. и от 20.10.2004 г.). В последното от тях решението на окръжния съд е частично отменено в частта относно фирмата, спечелила обществената поръчка и условията на сключения договор .
На 10.06.2004 г., позовавайки се на двете решения на ВАС от 25.05.2004 г., жалбоподателката адресира искания до кмета да й предостави съответната информация. На 10.12.2004 г. тя отправя подобно искане във връзка с третото решение, постановено на 20.10.2004 г. На 27.12.2004 г. кметът отказва на жалбоподателката да предостави информацията в частта, в която е отменено третото решение на окръжния съд без да изпълни решението на ВАС в останалата част. По повод искането за изпълнение на останалите две решения тя не получава никакъв отговор.
Жалбоподателката повдига оплакване за допуснато нарушение на чл. 10 поради това, че е нарушено правото й да получава и разпространява информация.
Съдът намира, че оплакването е допустимо. Той отбелязва, че чл. 10 не може да се тълкува като гарантиращ общото право на достъп до информация. От друга страна, този текст защитава не само правото да се разпространява информация, но също така и правото на обществеността да получава такава. Във връзка с това се приема, че трябва да бъдат предвидени особено силни основания за всяка мярка за ограничаване на достъпа до информация, която обществото има право да получи (Timpul Info-Magazin and Anghel v. Moldova, no. 42864/05, § 31, 27 November 2007; Węgrzynowski and Smolczewski v. Poland, no. 33846/07, § 57, 16 July 2013). Съдът отбелязва наред с това, че подобно право е гарантирано не само на журналистите. В случаите, когато една неправителствена организация се занимава с въпроси от обществен интерес, е допустимо тя да упражнява своята роля като обществен пазач, подобно на ролята на печата (Animal Defenders International v. the United Kingdom [GC], no. 48876/08, § 103, 22 April 2013; Vides Aizsardzības Klubs v. Latvia, no. 57829/00, § 42, 27 May 2004; Társaság a Szabadságjogokért v. Hungary, no. 37374/05, § 27, 14 April 2009; Youth Initiative for Human Rights v. Serbia, no. 48135/06, § 20, 25 June 2013; Österreichische Vereinigung zur Erhaltung, Stärkung und Schaffung v. Austria, no. 39534/07, § 34, 28 November 2013).
Съдът отбелязва, че жалбоподателката, която е член на сдружение, активно работещо в областта на защитата на животните, е поискала достъп до информация за третирането на животните, за да упражни ролята си за информиране на обществеността по този въпрос и да допринесе за обществено обсъждане на въпроси от общ интерес. Освен това правото на достъп до исканата информация е признато както в националното законодателство, така и в три окончателни решения на ВАС. Съдът също така отбелязва, че правителството не оспорва приложимостта на член 10 към фактите по настоящото дело. С оглед на гореизложеното Съдът намира, че получаването на информация с цел последваща предоставянето на обществото попада в свободата на изразяване на жалбоподателката, гарантирана от член 10 от Конвенцията. Що се отнася до възражението, че не са изчерпани вътрешните средства за защита, Съдът ги отхвърля, тъй като нито възможността за налагане на имуществени санкции за неизпълнение на съдебни решения, нито правото да се предяви иск по чл. 1 от ЗОДОВ, предоставят достатъчно сигурни гаранции за получаване на търсената информация или за обезщетение.
По съществото на оплакването Съдът отбелязва, че целта на поисканата информация от страна на жалбоподателката, действаща от името на една неправителствена организация, е била да информира обществеността в контекста на работата си за сдружението относно третирането на бездомните животни, събирани от улиците на град Видин. Следователно тя е имала законово основание за събирането на информация от обществен интерес с цел допринасяне за обществения дебат по този въпрос. Според жалбоподателката трите окончателните решения в нейна полза остават изцяло неизпълнени и това твърдение не е опровергано от правителството. Затова Съдът намира, че правото на жалбоподателката да разпространява информация е било нарушено.
Той разглежда отговорността на държавата като позитивно задължение да осигури защита за упражняването на правото по чл. 10. В конкретния случай това е обществен орган – кметът на Видин, който не предприема действия, за да се изпълнят окончателните решения в полза на жалбоподателката, въпреки че са задължени да го направят в закона. Следователно, отказът на кмета да действа в съответствие с окончателните решения, представлява пряка намеса в правото на жалбоподателката да получи и в крайна сметка да се разпространи информация.
Що се отнася до това, дали намесата в правото, гарантирано по чл. 10§1, Съдът установява, че намесата не е била „предвидена в закона“. Към момента на събитията решенията на съда са били обект на незабавно изпълнение, макар и в закона да не са предвидени никакви срокове, което предоставя право на съответната администрация по свое усмотрение да прецени кога да го изпълни. Съдът заключава, че провалът на кмета да действа, за да изпълни решенията, е в нарушение на закона. Съдът намира наред с това, че подобна липса на ясна времева рамка за изпълнение на позитивни решения създава непредсказуемост за вероятното време на изпълнение, което, в настоящия случай, никога не се случва. Следователно,в приложимото вътрешно законодателство липсва необходимата предвидимост, способна да отговори на теста на Съда по силата на член 10 § 2 от Конвенцията.
Съдът заключава, че намесата не е била „предвидена в закона“ по смисъла на член 10 § 2 от Конвенцията и установява нарушение на чл. 10 от Конвенцията.
Решението е подписано с две особени мнения на съдиите Махони (който намира, че в случая жалбата е следвало да бъде разгледана в светлината на чл. 6§1 относно достъпа до съд, но не и по чл. 10) и Войтишек (който е на мнение, че установяването на нарушение на чл. 10 просто защото става въпрос за представител на неправителствена организация, води до прекомерно разширяване приложното поле на този текст).