Gyuleva c. Bulgarie (requête no 38840/08), 9 June 2016
През 1968 г. родителите на жалбоподателката закупуват жилище, което някога е било национализирано. В периода 1992 – 2000 г. срещу нея е предявен иск на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Делото приключва с възстановяване собствеността върху жилището на някогашните собственици. Това производство е предмет на предходната жалба на жарлбоподателката, в която са установени нарушения на чл. 1 от Протокол 1 и чл. 6§1 Gyuleva and Others v. Bulgaria, no. 76963/01, 25 June 2009)
През февруари 2002 г. признатите за собственици лица продават жилището на г-н и г-жа Р., които предявяват срещу жалбоподателската ревандикационен иск на осн. чл. 108 от ЗС. Първоинстанционният съд уважава исковата претенция, но решението е обжалвано. В хода на висящото производство пред Пловдивския окръжен съд, през януари 2003 г. жалбоподателката освобождава жилището и се премества да живее в с. Храбрино, като променя и адресната си регистрация.
През 2005 г. новите собственици започват ново гражданско производство срещу жалбоподателката за неоснователно обогатяване, тъй като без основание е живяла в жилището от февруари 2002 г. до януари 2003 г. Призовката за предявения иск не е връчена на жалбоподателката с отбелязване от кмета, че тя не живее на посочения адрес в Храбрино. Без да бъдат направени други опити за призоваването й съдът приема, че тя е с неизвестен адрес, разпорежда да бъде обнародвано съобщение в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ и й назначава служебен адвокат. Според жалбоподателката той не защитава адекватно нейните интереси, тъй като нито прави някакви опити да се свърже с нея, нито отправя искания или възражения (за погасавяне по давност на част от исковата претенция), нито обжалва решението на съда, по силата на което тя е осъдена да заплати на ищците сумата от 3 573 лева в едно със законната лихва. Решението е постановено на 6 април 2006 г. и като необжалвано влиза в сила. С допълнително решение съдът я осъжда да заплати на ищците и още 1006 лв. Жалбоподателката узнава за приключилото съдебно производство едва от получената призовка за доброволно изпълнение, в която дължимата сума възлиза вече на 8 677 лв, които тя се принуждава да заплати, за да запази имота си в Храбрино. Към онзи момент редакцията на чл. 231 ГПК (отм.), както и на първоначалната редакция на чл. 305, т. 5 ГПК гласи, че в случаи на ненадлежно призваване отмяна може да се иска в тримесечен срок от узнаването но не по-късно от една година от влизане на решението в сила.Този текст е изменен през май 2008 г. и единственото условие според сега действащата разпоредба е да не са изтекли три месеца от узнаване на решението, което е влязло в сила. Нормата действа занапред, поради което жалбоподателката не е могла да се възползва от нея.
В периода на висящото производство жалбоподателката е избрана за съдебен заседател в същия Пловдивски районен съд и получава съобщения за участието си в различни производства на адреса на брат си в Пловдив. На същия този адвес тя получава призовки и по друго дело, заведено срещу нея от същите ищци. Жалбоподателката е известна пианистка, която работи в Академията за музикално и танцово изкуство в града.
Съдът отхвърля възраженията на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита – иск по ЗОДОВ срещу кмета, който е въвел съда в заблуждение, тъй като той е участвал само в един етап от призоваването, а отговорността и преценката е на районния съд.
Съдът специално обръща внимание на факта, че жалбоподателката узнава за воденото срещу нея дело едва на 22.02.2008 г., когато получава съобщение от съдебния изпълнител. Като подчертава, че възможността за страните да вземат участие в съдебния процес е една от целите на чл. 6§1, той се позовава на различни аспекти, включени в неговите решения по наказателни и граждански дела, във връзка с процедурата по призоваване. В две негови скорошни решения (Dilipak and Karakaya v. Turkey, nos. 7942/05 and 24838/05, § 77, 4 March 2014 и Aždajić v. Slovenia, no. 71872/12, § 48, 8 October 2015) Съдът приема, че в случаи като този на жалбоподателката, когато процесът е протекъл без страната да е била въобще информирана за него, той трябва да провери: а) дали властите са проявили усърдие, за да уведомят страните за процеса и б) дали националното право предоставя на засегнатото лице подходящо средство за преразглеждане на делото(§38).
В настоящия случай Съдът отбелязва, че РС, след като получава съобщението от кмета, който неправилно го информира, че такова лице не е регистрирано в Храбрино, а от полицията посочват, че именно в това населено място е последната регистрация на жалбоподателката, решава да обнародва съобщение в „Държавен вестник“ вместо да призове жалбоподателката по нейната месторабота. ЕСПЧ не е удовлетворен от предприетите от районния съд действия и отбелязва, че дори и според националното законодателство са предвидени и други способи за призоваване, още повече, че жалбоподателката е предоставила на съда адреса на брат си и именно на този адрес тя е получавала съобщения за участието й като съдебен заседател по дела и са й били изпращани призовки по друго дело със същите ищци. На второ място Съдът отбелязва неефективността на защитата, осигурена й от служебен адвокат и че жалбите й не са били ефективни, което не се оспорва от Правителството. На последно място Съдът обръща внимание, че публикациите в „Държавен вестник“ при определени обстоятелства могат да имат негативни последици за своите адресати (Dilipak,§83) Той изтъква, че властите е трябвало да използват другите способи, предвидени в ГПК, преди да прибягнат до този способ на уведомяване.
Вторият аспект на анализ е по повод възможността, която предоставя националното законодателство за възобновяване на производството. Съдът отбелязва, че при наличието на ограничителна граница от 1 година от влизане на решението в сила и три месеца от узнаването му по същество жалбоподателката не е могла да се възползва от процедурата за отмяна на влязлото в сила решение и делото да бъде преразгледано в нов състезателен процес, който да бъде достъпен за нея. Поради това съдът достига до извода, че е било допуснато нарушение на чл. 6§1.
Съдът не намира основание самостоятелно да разгледа оплакването на жалбоподателката по чл. 1 от Протокол 1, още повече че осъждането й да заплати сумата по воденото дело произтича директно от решението на районния съд. Той изрично отбелязва, че най-добрата компенсация за нея би била тя да поиска делото й да бъде преразгледано (§50).