Halil Adem Hasan v. Bulgaria (Application no no 4374/05), 10 March 2015
Жалбоподателят е осъден през октомври 2000 г. на доживотен затвор без право на замяна по повод извършен грабеж, придружен с убийство. Той изтърпява присъдата си последователно в затворите във Варна и в Ловеч.
Докато е в затвора в гр. Варна неговата кореспонденция с адвоката му е подложена на контрол, а някои от писмата на майка му не са му предавани, защото били на турски език. Наред с това той твърди, че неговите телефонни контакти са били ограничени и е могъл да разговаря с близките си , но не и с адвоката си, както и че свижданията му са били провеждани в присъствието на офицер.
Правителството не отрича, че до 15 април 2009 г. (когато влиза в сила Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража) такъв контрол е бил осществяван, но той се е основавал на действалия преди това закон. След като Законът за изпълнение на наказанията е бил отменен, контролът е преустановен, , поради което и не е било налице нарушение на чл. 8.
Европейският съд се позовава на своите заключения по делото Petrov v. Bulgaria, no. 15197/02, § 44, 22 May 2008 и отчелязва , че осъществявания контрол върху кореспонденцията на задържаните лица, особено с техните адвокати, не е било „необходимо в едно демократично общество“, поради което в периода от 2000 г. и до 15 април 2009 г. властите са допуснали нарушение на чл. 8 по отношение на жалбоподателя.