Halil v. Bulgaria, (Application no. 40029/19), ), 6 December 2022
Решение на Комитет
Казус, подобен на Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98 and 3 others, 9 June 2005)
Жалбата е свързана със забавеното предоставяне на обезщетение на жалбоподателя за имот, който е бил отчужден за градоустройствени мероприятия през 1983 г. от общинските власти на Добрич. Той е трябвало да бъде обезщетен с апартамент в сграда, която властите са възнамерявали да построят. Строителните работи започват през 2010 г., но през 2014 г. са спрени поради финансови затруднения, изпитвани от общината. Те са възобновени през ноември 2019 г. и според информация, предоставена от правителството, сградата се очаква да бъде завършена до 30 ноември 2022 г. Жалбоподателят не е получил апартамента си или някаква алтернативна компенсация до момента, в който страните са подали последна информация до Съда през септември 2022 г.
На 31 август 2020 г. жалбоподателят завежда иск за вреди по ЗОДОВ, претендирайки обезщетение за забавянето на предоставянето на апартамента, който му се полага за периода от 1 септември 2015 г. до 1 септември 2020 г. В окончателно решение от 20 декември 2021 г. ВАС приема, че общината е отговорна за непредаването на апартамента в разумен срок, и присъжда на жалбоподателя 18 280 лева имуществени вреди и 3000 лв за неимуществени вреди. Сумите са изплатени му през януари 2022 г.
Съдът констатира, че правото на жалбоподателя да получи апартамент като компенсация за отчуждената собственост възниква през 1983 г. и той все още не е получил апартамента си или каквато и да е алтернативна компенсация. Така закъснението е тридесет години (от влизането в сила на Протокол № 1 към Конвенцията за България през 1992 г. ).Съдът не приема възраженията на Правителството, че жалбоподателят сам е виновен за част от забавянията, защото е можел да поиска алтернативен апартамент или финансова компенсация вместо отчуждения имот.
Той посочва, че община Добрич никога не се е отказала от плановете си да построи сградата, в която се намира апартаментът на жалбоподателя, и активно е търсила финансиране, за да завърши строителството. Следователно той не трябва да бъде критикуван за решението си да изчака това строителство и да не търси алтернативни решения като финансова компенсация или компенсация чрез друга собственост. Що се отнася до властите, в настоящия случай не изглежда, че те са проявили нежелание да помогнат на жалбоподателя, нито че са се противопоставили активно на опита му да получи дължимия апартамент. Въпреки това забавянето, причинено по тяхна вина, не е надлежно обосновано, тъй като липсата на достатъчно финансови ресурси на община Добрич само по себе си не може да оправдае толкова дълго забавяне. В този аспект Съдът се позовава на аргументите си, изложени в § 122 от решението по делото Kirilova and Others.
Освен това, дори да се приеме, че жалбоподателят ще получи апартамента, който му се полага през ноември 2022 г., остава фактът, че в продължение на много години той е бил изправен пред несигурност и е трябвало да понесе прекомерна тежест. По този начин, дори след възможното предаване на апартамента, справедливият баланс, изискван съгласно член 1 от Протокол № 1, няма да бъде постигнат (виж Kirilova and Others,§123). Поради това е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и на жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
