Hristova and Others v. Bulgaria(Application no. 56681/15) 5 septembre 2023
Решение на Комитет
Дело, подобно на Kostov and Others v. Bulgaria (nos. 66581/12 and 25054/15, 14 May 2020)
През 2013 г. Министерският съвет отчуждава поземлен имот от 987 кв.м. в околностите на София, собственост на жалбоподателите, за изграждане на път. След обжалване пред Върховния административен съд е определено обезщетение в размер на 2112 лева – т.е. 2,14 лв. на кв.м. В съдебното решение е отбелязано, че имотът, макар и в урбанизирана територия, се използва като земеделска земя, поради което размерът на обезщетението за собствениците следва да се определи на базата на цените на подобни парцели земеделска земя, които са били обект на сделки през съответния период, предшестващ отчуждаването. Установени са само две сделки за земя, отговарящи на поставените критерии, като земята е продадена съответно за 2,88 лв. и 0,43 лв. на кв.м. Въз основа на тези стойности Върховният административен съд определя горепосочения размер на обезщетението.
Жалбоподателите повдигат оплакване за нарушение на правото им на мирно ползване на собствеността поради липсата на пропорционалност – твърде нисък размер на определеното им обезщетение, както и за нарушаване на правото им на справедлив процес, тъй като не са били взети под внимание важни доказателства от страна на съда.
За да оправдае присъденото обезщетение, Правителството се позовава на регламентацията в наредбата за изчисляване стойността на земеделските земи и твърди, че оценката е обективна. От своя страна жалбоподателите излагат редица аргументи, за да докажат неадекватността на размера на определеното им обезщетение. Те твърдят, че имотът им няма характеристиките на земеделски, а е урбанизирана територия, предназначена „за друг вид строителство“ и самите местни власти са ги задължили да заплащат данък за земята до отчуждаването му, чиято стойност е 19 лв. на кв.м.. Подобен данък не се дължи за земеделските земи. Жалбоподателите представят и експертен доклад, определящ стойността на земята им на основата на четири сделки с подобна урбанизирана земя, две от които са известни на ВАС, но той ги приема за неотносими. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на земята, изчислена на тази база, възлиза на 413 лв. Според вътрешното законодателство, ако липсват поне две сделки с подобни имоти, властите би следвало да използват друга методика. Така ВАС е процедирал при оценката на имоти, съседни на имота на жалбоподателите и е определил обезщетение на собствениците, вариращо между 44 и 50 лв. Освен това жалбоподателите са оспорили пред ВАС една от двете сделки, на които той се позовава, тъй като тя е била между свързани лица и на това основание други състави на същия съд са я изключвали (за което са представени съответните решения).
Европейският съд констатира, че предоставената от жалбоподателите информация е достатъчна, за да заключи, че реалната пазарна стойност на тяхната отчуждена земя е можела да бъде значително по-висока от обезщетението, присъдено в националната процедура. Изглежда по-специално, че местните власти последователно са третирали земята на жалбоподателите като „урбанизирана“ и че самият съд е присъждал по-висок размер обезщетение за други подобни имоти в сравнение с това, което е определил на тях.
Съдът достига до извода, че обезщетението, присъдено на жалбоподателите за тяхната отчуждена земя, не е доказано, че е разумно свързано със стойността на земята, което означава, че изискванията на член 1 от Протокол № 1 не са били изпълнени, а лишаването на жалбоподателите от притежанията им е непропорционална мярка.
Европейският съд намира, че не се налага отделно да разгледа оплакването по чл. 6§1.
Във връзка с претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди той подчертава, че не може в конкретния случай да определи точно тази стойност, макар че жалбоподателите представят експертна оценка. Съдът не е убеден, че посочената в нея стойност е точната пазарна стойност, макар документът да е важен елемент, който поставя под съмнение определеното от ВАС обезщетение. Както в решението си по делото Kostov and Others (§105) Съдът преценява, че най-подходящото средство за отстраняване на установеното нарушени, би било да се възобнови производството на национално ниво и да се преразгледа делото в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1. Поради това е отхвърлена претенцията за присъждане обезщетение за имуществени вреди и е определено само обезщетение за неимуществените вреди на жалбоподателите.
