Ilieva and Others v. Bulgaria(Аpplication no. 17705/05), 3 February 2015
/не е установено нарушение на чл. 6§1/
След приемането на ЗСПЗЗ жалбоподателите започват процедура по възстановяване на земеделските земи, принадлежали на техния общ наследодател, находящи се в землището на с. Рибарица. С решение от 25 юли 1995 г. поземлената комисия им връща няколко имота, измежду които и ливада от 8290 квадратни метра.На 26 февруари 1996 комисията постановява ново решение за земите на жалбоподателите, с което изменя предходното, но в него не е спомената ливадата от 8290 кв.м. Тъй като това по същество представлява мълчалив отказ да бъде възстановен този имот, решението е обжалвано пред Районния съд в Тетевен. Той заключи, че поземлената комисия не е разполагал с валидни правни основания, за да измени решението си от 25 юли 1995 г.
С окончателно решение от 9 април 1998 г. районният съд в Тетевен отменя решението. Той отбеляза, че през 1985 г. предложението да се експроприира спорния парцел от земеделска кооперация е било отхвърлено от компетентната комисия.
Първоначално възстановеният имот е бил включен в ТКЗС. През 1964 г. общинските власти в Ловеч решават да построят хотел в Рибарица и определят точните граници на имота, върху който той да бъде построен.Строителството е извършено между 1962 и 1968 г., а през 1987 г. е създадено общинско предприятие, на което е възложено оперативното управление върху имота. През ноември 1998 г. министърът на земеделието съставя акт за държавна собственост за хотела и прилежащата земя. В него е отбелязано, че това имущество е включено в капитала на създаденото междувременно еднолично дружество с ограничена отговорност, което е със 100 % държавен капитал.
През август 1998 г. държавното дружество предявява установителен иск срещу жалбоподателите, като твърди, че то е собственик на спорния имот. Жалбоподателите предявяват от своя страна насрещен иск – rei vindicatio, твърдейки, че сградите са незаконно построени, защото земята никога не е сменяла статута си и не е преставала да бъде считана за земеделска. Делото е разгледано на три инстанции и искът на жалбоподателите е отхвърлен. Националните съдилища приемат, че държавното дружество като правоприемник на по-рано създаденото държавно предприятие е станало собственик на целия комплекс, включващ сгради и земя и поради наличието на хипотезата на чл. 10б от ЗСПЗЗ имотът не е подлежал на реституция. Още повече, че този текст не изисква строежите да бъдат законни. Решението на районния съд в Тетевен не е противопоставимо на дружеството, тъй като то не е участвало в предходното съдебно производство и затова гражданският съд има право по реда на косвения съдебен контрол да го преразгледа.
През 2006 г. на жалбоподателите е изплатено обезщетение в ПКБ, които те реализират на пазара на двойно по-малка стойност.
Позовавайки се на член 6 § 1, жалбоподателите се оплакват, че в гражданското производство срещу „Почивно дело“ ЕООД националните съдилища са преразгледали окончателното решение в тяхна полза от април 1998 г. и че този подход е нарушил принципа на правната сигурност.
Съдът отбелязва, че решението на районния съд не е в резултат на първоначален отказ за реституция, а по повод изменение на първоначалното решение на поземлената комисия, което не е било в полза на жалбоподателите. Те обаче още преди да започнат тази процедура по възстановяване на своите имоти са били наясно, че върху ливадата е изградена почивна база, която се стопанисва от държавното дружество и следователно са налице конкуриращи се правни основания за собствеността на имота. Освен това националните съдилища са установили стабилна практика по въпроса, че административните процедури пред поземлените комисии, макар и да подлежат на съдебен контрол, са непротивопоставими на трети лица, неучаствали в тях. Ето защо за жалбоподателите е трябвало да е ясно, че всеки спор между тях и дружеството ще бъде предмет на последващо гражданско дело. Съдът се позовава на своите решения по делата Sivova and Koleva v. Bulgaria (no. 30383/03, §§ 29-49 and 57-60, 15 November 2011) and Karaivanova and Mileva v. Bulgaria (no. 37857/05, §§ 28-35, 17 June 2014). В техния контекст той обсъжда въпроса дали е нарушен принципът на правната сигурност. Съдът приема, че не са налице предпоставките за позоваване на принципа res judiсata и неговите последици както с оглед предмета на спора, така и с оглед страните.
Във връзка с предпоставката ad personam в процедурата по възстановяване на земята участва поземлената комисия, която е държавен орган и заинтересованите лица. В гражданското производство страни са търговското дружество и жалбоподателите. Не е спорно, че търговските дружества, които са с държавен капитал и са правоприемници на бивши държавни предприятия, са самостоятелни юридически лица, които могат да придобиват и упражняват различни права. Дори и когато такива дружества са държавни, те са самостоятелни субекти на частното право. Освен това то е създадено много преди постановяване решението на районния съд в Тетевен. Ето защо Съдът не счита, че при повторно заведеното дело относно наличието на предпоставки за реституция, е налице съвпадение на субектите.
Съдът продължава анализа си и с оглед втория аспект – относно предмета на спора / ad rem/. Той отбелязва, че в производството пред районния съд в първата съдебна процедура въобще не е анализиран въпросът дали не е налице хипотезата на чл. 10б от ЗСПЗЗ и дали дружеството е придобило на законно основание земята и сградите върху нея. Тези аргументи са повдигнати за пръв път едва във второто производство. Европейският съд достига до извода, че националните съдилища не са разгледали един и същ въпрос два пъти – в производството по реституция и в производството по иска rei vindicatio.
Съответно, Съдът не може да заключи, че подходът на националните съдилища в настоящия случай не е бил съобразен с принципа на правната сигурност, залегнал в член 6 § 1 от Конвенцията. Ето защо той намира, че оплакването е неоснователно.
