Iliya Stefanov v. Bulgaria (Application no. 65755/01), 22 May 2008
/нарушение на неприкосновеността на офиса на адвокат чрез незаконно претърсване и изземване на документи и липса на ефективно средство за защита срещу тези незаконни действия/
Жалбоподателят е практикуващ адвокат. Той е член на Софийската адвокатска колегия от 1994 г. На 23 ноември 2000 г. лицето Р.С. внася жалба във Второ РПУ – София, като твърди, че предния ден, 22 ноември 2000 г., е отвлечено от няколко лица, които работят за бившия му работодател, компанията „МИГ Груп“ АД. Той е отведен при лицето г-н K.Г., служител на тази компания, който заплашва него и семейството му с насилие, поради невъзстановяването на пари, които дължи на дружеството. По-късно той е отведен в офиса на жалбоподателя, където е принуден да подпише писмено уверение за плащане на пари, както и договор за предаване на своя автомобил. Всички тези документи са изготвени от жалбоподателя. На 29 ноември лицето К.Г. е задържано и отведено в полицията, за което е уведомен жалбоподателят, който е юридически съветник на „МИГ Груп“ АД. Той отива в полицейското управление около 14 часа на 29 ноември 2000 година. След като влиза в сградата, е отведен в помещение, в което вижда няколко други лица, призовани за разпит, и не му се позволява да си тръгне. Въпреки че не е издадена заповед за арестуването му, в 16:00 часа полицията решава да задържи г-н K.Г. и другите две лица за двадесет и четири часа. Между 18:30 ч. и 19:00 ч. на същия ден служителят, отговарящ за разследването, разпитва жалбоподателя като свидетел. Жалбоподателят пояснява, че познава както лицето, което е подало оплакване за изнудване, така и К.Г., защото е служител на дружество, което обслужва, но че от 22 ноември той не е виждал Р.С., нито в неговия офис са съставяни каквито и да било документи.
В 20:00 ч. на същия ден няколко полицейски служители запечатват вратата на офиса на жалбоподателя и поставят охрана пред нея. В 16:00 часа на 30 ноември 2000 г. полицейският служител, отговарящ за случая, изисква от Софийския окръжен съд заповед за обиск на офиса на жалбоподателя. Той заявява, без да дава допълнителни подробности, че въз основа на наличните доказателства има основания да се смята, че обектите и документите, които ще бъдат от значение за разследването, могат да бъдат намерени там. Той също така заявява, че предложеното претърсване ще се извърши същия ден. Същия ден е дадено разрешение за обиск на офиса на жалбоподателя. Между 18:30 ч. и 21:40 ч. на същия ден, полицейският служител, отговарящ за делото, подпомогнат от други двама полицаи, изпълнява заповедта за обиск на офиса на жалбоподателя. Те изземват компютър, монитор, принтер и други периферни устройства, тридесет и три дискети, парче хартия с отбелязани регистрационни номера на пет моторни превозни средства, както и сертификат от езикова школа за завършен курс от г-н Р.С. по английски и немски език. Компютърът и дисковете са намерени на бюрото срещу входната врата, а някои документи са намерени в шкаф за папки до прозореца. Претърсването се извършва в присъствието на две поемни лица, съседи на жалбоподателя. Жалбоподателят пристига на място след началото на претърсването. Полицията съставя протокол, съдържащ опис на иззетите предмети. Протоколът е подписан без коментар от поемните лица. Жалбоподателят вписва, че се противопоставя на претърсването, тъй като то е извършено в нарушение на Закона за адвокатурата.
На 6 декември 2000 г., служителят, отговарящ за случая, се обръща към експерт да определи дали твърдият диск на иззетия компютър и дискетите съдържат файлове, които имат връзка с разследването. Той предоставя компютъра, с всичките периферни устройства и дискети на експерта. На 15 декември 2000 г. експертът информира служителя, че въпреки, че е претърсил съдържанието на твърдия диск и дискетите със специална програма използваща ключови думи, не е намерил такива файлове.
През февруари 2001 г. производството е прекратено и по разпореждане на прокуратурата иззетите вещи са върнати на жалбоподателя.
Съдът отбелязва, че нито искането на разрешение за обиск, нито самата заповед специфицират какви предмети и какви документи се очаква да бъдат намерени в офиса на жалбоподателя, или как те ще бъдат от значение за разследването. Освен това, при издаването на заповедта съдията дори не засяга въпроса дали може да се изземва привилегирован материал. Според практиката на Съда, заповедта за обиск трябва да бъде изготвена, доколкото е приложимо, по начин, който съдържа обхвата й в разумни граници. Това е още по-важно в случаите, когато претърсваните помещения са офис на адвокат, който по правило съдържа материали, които са обект на професионална юридическа привилегия Ето защо Съдът намира, че при тези обстоятелства разрешението е изготвено в твърде широк смисъл и по този начин не е било в състояние да сведе до минимум намесата в правата жалбоподателя и неговата професионална тайна, съгласно член 8. Съдът отбелязва, че прекомерно разширеното съдържание на заповедта намира отражение в начина, по който е приведена в изпълнение. Полицията изземва целия компютър на жалбоподателя, включително периферните устройства, както и всички дискети без какъвто и да било подбор, които са намерени в кабинета му. Поради това Съдът намира, че е нарушена професионалната конфиденциалност на жалбоподателя до степен, която е непропорционална на обстоятелства. Освен това, компютърът и периферните устройства са задържани от полицията за твърде голям период от време – изземването е на 30 ноември 2000 г., проверката от експерта се извършва преди 15 декември 2000 г. и след това се държат до прекратяването на производството на 5 февруари 2001 г. Съдът изразява недоумение каква е била причината те да бъдат държани след 15 декември, когато е извършена експертизата. Съдът отбелязва наред с това, че нито едно от поемните лица не е имало юридическо образование, поради което те не биха могли да преценят законосъобразността на извършваните действия. Това е особено вярно по отношение на електронните данни, конфискувани от полицията, тъй като не е видно, че някаква пресяваща процедура е проведена по време на претърсването. Съдът взема под внимание и обстоятелството, че жалбоподателят не е имал право да оспори действията по извършения обиск, тъй като такава правна възможност не съществува. Съдът заключава, че недостатъците на изпълнената процедура са такива, че извършването на претърсване и изземване в офиса на жалбоподателя може да се разглежда като мярка, която е непропорционална на преследваната законна цел. Затова е установено нарушение на чл. 8.
Съдът констатира, че нито в НПК, нито в друг закон съществува разпоредба, която да определя процедура, по която едно лице може да оспори законосъобразността на обиск или изземване и да получи обезщетение в случай, че те са наредени или изпълнени незаконно. Поради това той установява нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 8.
