International Bank for Commerce and Development AD and Others v. Bulgaria(Application no. 7031/05), 2 June 2016
Жалбата е подадена по повод отнемането на лиценза на Международната банка за търговия и развитие (създадена през 1991 г.), обявяването й в несъстоятелност, а впоследствие – и заличаването й от търговските регистри през август 2007 г. Жалбоподатели са от една страна част от акционерите, а от друга – четирима български граждани, избрани да управляват банката, които действат както от свое име, така и от името на банката. Сред първоначалните жалбоподатели са и 20 търговски дружества – акционери на банката, но впоследствие, след като прехвърлят акциите си на жалбоподателя Б. Бонев, те се оттеглят от производството пред Съда.
В началото на 2004 г. възниква напрежение между някои от акционерите и между акционерите и ръководството на банката. На 24 юни 2004 г. паралелно са проведени две изънредни общи събрания на акционери на банката. На едното от тях е взето решение да бъде намален броят на членовете на надзорния /НС/ и управителния съвет /УС/ на банката. Избрани са двама нови членове на НС, а за членове на УС и изпълнителни директори – жалбоподателите Панев, Иванов и Радев. Промените в устава и новото ръководство на банката са отразени в решение на СГС и са обнародвани в „Държавен вестник“.
На 27 юни пълномощници на г-н Бонев и на 20 търговски дружества(акционери на банката) провеждат друго извънредно общо събрание, за което получават разрешение от СГС и вземат същите решения, каквито са взети на предходното ОС от другите акционери. Техните решения също са вписани по фирменото дело на банката от СГС. Въпреки официалното вписване на новите управителни органи, старото ръководство отказва да допусне до кабинетите им новоизбраните членове на НС и УС, като използва помощта на полицията. Това става с постановление на Софийската градска прокуратура, издадено на осн. чл. 119, ал. 1 и ал. 6 от ЗСВ (от 1994 г., отм.), която разпорежда на органите на реда да съдействат на старото ръководство на банката в името на запазване интересите на вложителите докато споровете бъдат окончателно решени след обжалване на решенията на регистърния съд. Това постановление е безрезултатно обжалвано пред Софийската апелативна прокуратура, Върховната касационна прокуратура и Главния прокурор.
На 25.08.2004 г. 20-те компании –акционери на банката прехвърлят своите акции на г-н Бонев, който така придобива 93.63% от капитала на банката. Бившето й ръководство обаче отказва да впише това прехвърляне в книгата на акционерите.
Двете решения от юни 2004 г. са обжалвани от други акционери на банката и в протеклите производства през 2007 г. те са отменени.
Междувременно прокуратурата е сезирана и образува досъдебно производство срещу Панев, Иванов и Радев по сигнал на двама други акционери, в който се твърди, че тримата са издали частни документи с невярно съдържание – временните удостоверения на г-н Бонев и 20-те търговски дружества, а г-н Бонев е използвал частен документ с невярно съдържание. Техните банкови сметки са замразени от юни 2005 г. до януари 2006 г., а прокуратурата постановява забрана за напускане на страната по отношение и на тримата. Жалбоподателите са оправдани по повдигнатите им обвинения от СГС през 2006 г.
През 2005 г. БНБ взема решение да постави банката под особен надзор и отнема лиценза й. По искане на БНБ СГС обявява неплатежоспособност на банката и започва процедура по несъстоятелност . През август 2007 г. тя е заличена от търговския регистър.
Повдигнати са няколко самостоятелни оплаквания от името на банката и на нейните отделни акционери.
На първо място жалбоподателите поддържат от името на банката, че прокуратурата с нейните актове и разпореждания е попречила на лицата, избрани да управляват банката на Общото събрание през юни 2004 г., да изпълняват реално своите функции, което е причинило непоправими вреди и се е отразило изключително неблагоприятно на финансовото й състояние. Оплакванията във връзка с това са по чл. 1 от Протокол 1, чл. 6§1 и чл. 13.
Съдът се позавава в този аспект на решението си по делото Zlínsat, spol. s r.o. v. Bulgaria(no. 57785/00, §§ 38 and 41-43, 15 June 2006) и не намира за необходимо да излага допълнителни мотиви, тъй като и в настоящия случай прокуратурата е действала по абсолютно незаконосъобразен начин и нейните актове не са създавали никакви гаранции срещу произвол, тъй като не е била предвидена въможност за обжалването им по съдебен път. Нещо повече, в самото национално законодателство не е била предвидено такова правомощие – да бъде блокирано изпълнението на две решения на СГС по повод вписаните обстоятелства от проведените Общи събрания на акционерите на банката. Затова Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Второто оплакване е по повод отнетия лиценз на банката. Тук Съдът препраща към своето решение по делото Capital Bank AD v. Bulgaria (no. 49429/99, § 33, 24 November 2005) и посочва, че не се налага да повтаря своите аргументи, тъй като проблемът е идентичен. Затова той намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с решението на БНБ да отнеме лиценза на банката.
По повод оплакванията на жалбоподателите Панев и Иванов за това, че техните банкови сметки са били замразени Съдът отбелязва, че това е мярка за контрол и по принцип тя би била в съответствие със закона, ако управителното тяло на банката има вина за нейната ситуация на неплатежоспособност. Но в конкретния случай двамата жалбоподатели са били само на хартия членове на ръководстовто й и по никакъв начин не биха могли да повлияят на управлението й. Поради това Съдът установява нарушение на чл. 1 от протокол 1 и на чл. 13, като не намира за необходимо да се произнася по въпроса дали има нарушение и на чл. 6§1.
По повод процедурата за обявяване неплатежоспособността на банката Съдът установява две самостоятелни нарушения на чл. 6§ 1.
По отношение на другите оплаквания, повдигнати от четиримата жалбоподатели съдът ги намира за недопустими на различни основания.
