Iorgov c. Bulgarie (no 2) (requête no 36295/02), 2 septеmbre 2010
Жалбоподателят се оплаква от липсата на съдебен контрол във вътрешното право, което го лишава от възможност да оспори законността на своето лишаване от свобода, след като смъртната му присъда е променена на доживотен затвор без замяна.
Съдът счита, че най-същественият въпрос, който възниква в този случай, е дали съдебният контрол по чл. 5§ 4 е предвиден при първоначалната присъда на жалбоподателя. Съдът отбелязва, че сегашното му лишаване от свобода е резултат от смекчаване на първоначалната му присъда. Освен това, за разлика от британския закон, българският не дели доживотната присъда на наказателен период (punitive period) и охранителен период (security period) (виж Stafford v. the United Kingdom [GC], no. 46295/99, §§ 87-90, ECHR 2002‑IV).
Съдът отбелязва, че към момента, когато съдилищата осъждат жалбоподателя на смърт, това е най-тежкото наказание, предвидено в националния закон. Освен това Протокол № 6 към Конвенцията, в който се предвижда премахването на смъртното наказание в мирно време, не е в сила за България до 1 октомври 1999 г. – пет години след осъждането на жалбоподателя . Решението да се постанови определена присъда е прерогатив на националните съдилища, които са в най-добра позиция да установят фактите и да приложат вътрешното право. Онова, което има значение по настоящото дело, е, че когато жалбоподателят е бил осъден, националните съдилища са взели под внимание всички относими обстоятелства, за да достигнат до решение дали да наложат най-тежката присъда, предвидена по вътрешното право, или не.
Освен това замяната на смъртното наказание с доживотен затвор от страна на извънсъдебна институция, упражняваща правомощия за помилване, не променя причинно-следствената връзка между първоначалната присъда и по-нататъшното лишаване от свобода на лицето, което продължава да се счита за лишено от свобода “по силата на постановена от компетентен съд присъда” по смисъла на чл. 5§1, б. “a”.
Съдът намира, че липсата на съдебен механизъм, чрез който жалбоподателят да оспори законността на своето лишаване от свобода след като смъртната му присъда е заменена, не е в нарушение на чл. 5§ 4 от Конвенцията. По повод оплакването по чл. 13 във връзка с чл. 5§4 той достига до извода, че тази част от жалбата е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35, § 3 и § 4 от Конвенцията.
Съдът достига до извода, че повдигнатите оплаквания по чл. 3 са допустими, но неоснователни.
