Ivan Atanasov c. Bulgarie (requêtе no 12853/03) 2 decembre 2010
Къщата на жалбоподателя в с. Елшица се намира на около километър от хвостохранилището и обогатителната фабрика на бивша медна мина. Жалбоподателят обработва земеделска земя, намираща се на около четири километра от хвостохранилището с площ е 98,3 хектара. То фукционира до 1991 г. Мината продължава да работи до 1999 г. След това са взети мерки за консервация и рекултивация на хвостохранилището. През юни 1994 г. проектът, който е изготвен през месец март същата година, е подложен на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Оценката е положителна. През декември 1994 г. проектът е представен за публично обсъждане от жителите на Елшица и е променен в съответствие с техните забележки. Той е одобрен от Междуведомствения експертен съвет на Министерството на промишлеността през месец октомври 1997 г. и от януари 1999 г. започва неговото изпълнение. Проектът се състои от полагане на земна маса и почва и засаждане на растения върху хвостохранилището. Изпълнението му е спряно през месец април 1999 г. На 13 януари 2000 г. Регионалната инспекция по околната среда и водите в град Пазарджик установява, че фирмата, превозваща утайка от пречиствателната станция в Пловдив, извършва тази дейност без да има разрешително за това, както се изисква съгласно чл. 12, ал.1 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда от 1997 г. На 29 март 2000 г. инспекцията глобява фирмата. Впоследствие ЕТ “Марин Благиев” подава заявление за получаване на такова разрешително, което му е издадено от министъра на околната среда и водите на 22 февруари 2000 г.
След като научава за гореспоменатото разрешително, на 21 декември 2001 г. жалбоподателят подава жалба до Върховния административен съд срещу решението на министъра. Той твърди, че решението е нищожно, защото изпълнението му е невъзможно Жалбоподателят също така счита, че решението на министъра незаконосъобразно определя тази утайка като принадлежаща към промишлените отпадъци, защото съгласно приложимите правила тя всъщност трябва да спада към опасните отпадъци, което се доказва и от различните анализи. Твърди се още, че решението на министъра е издадено в противоречие с установената процедура, тъй като не е извършена ОВОС. В своята жалба до съда жалбоподателят също така изисква като привременна мярка да бъде постановено спиране на изпълнението на обжалваното решение. Според него ако това не бъде направено, то целта на производството по обжалване ще се обезмисли и ще настъпят непоправими вреди за околната среда, като по този начин ще се наруши правото на жителите на Елшица да живеят в безопасна и здравословна среда. На 21 март 2001 г. тричленен състав на ВАС отхвърля жалбата като недопустима (опр. № 1826 от 21 март 2001 г. по адм. д. № 732/2001, ВАС, ІІ отд.). Съдът намира, че жалбоподателят не е бил страна по административното производство и поради това не е лигитимиран да иска съдебен контрол върху решението на министъра.
Жалбоподателят обжалва това определение и на 14 юни 2001 г. петчленен състав на ВАС отменя определението на тричленния състав и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване по същество (опр. № 4333 от 14 юни 2001 г. по адм. д. № 3777/2001, ВАС, петчленен състав). Съдът намира, че с оглед целта на законодателството в сферата на опазването на околната среда – да се предотврати или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда, всички хора, които живеят в място, изложено на риск от замърсяване от третиране на отпадни води, могат да се считат като заинтересовани страни. Съдът посочва, че жалбоподателят и всички други хора, които живеят в близост до хвостохранилището, имат интерес да предприемат действия за предотвратяване на дейности, подобни на тези, които се разрешават с обжалваното решение и могат да замърсят тяхната околна среда, както и да застрашат здравето им. На 23 януари 2002 г. тричленен състав на Върховния административен съд постановява прекратяване на производството поради липса на предмет на делото, тъй като срокът на разрешителното, издадено на ЕТ “Марин Благиев”, е изтекъл на 30 декември 2001 г. (опр. № 605 от 23 януари 2002 г. по адм. дело № 4993/2001, ВАС, ІІ отд.)Определението е оставено в сила от 5-членен състав. Съдът отбелязва, че наличието на правен интерес следва да е налице в хода на цялото съдебно производство. Според съда тричленният състав се съобразява с новонастъпилите факти и обстоятелства по делото, а именно – изтичане срока на разрешителното
Новият проект за рекултивация предизвиква широко недоволство сред жителите на Елшица. На 10 и 19 април 2000 г. г-н А.П., член на общинския съвет в Панагюрище, изпраща писма до Министерството на здравеопазването и до Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене с искане за представяне на експертно мнение относно изпълнението на проекта – и по-точно дали би могъл да предизвика риск за здравето на хората, живеещи в близост до хвостохранилището. Националният център по хигиена дава своя отговор на 25 април 2000 г. , в който посочва, че съществува риск от натравяне с тежки метали за хората, които живеят в периметър от десет километра около хвостохранилището, тъй като в концентрацията на тежки метали в утайката, полагана върху хвостохранилището, е в по-големи от допустимите от закона размери, което е потвърдено и от анализа на взетите проби. Освен това проектът за рекултивация не разполага с подходяща система за наблюдение на подпочвените води, където може да се очаква струпването на тежки метали поради факта, че полимерното покритие не е дълготрайно стабилно.Тези резултати са потвърдени и от назначената от кмета на Панагюрище комисия, която също извършва изследване. Кметът неколкократно сезира министъра на околната среда и водите, както и зам.-министър председателя, още повече, че се оказва, че никой не извършва периодично наблюдение на нивата на отровните химикали, които се просмукват в подпочвените води от хвостохранилището. На 13 декември 2001 г. министърът на околната среда и водите издава на “Еко Елшица” ЕООД разрешително да изхвърля отпадни води, в което се определят известни ограничения на нивата на тежки метали в тях и се изисква от дружеството да предоставя месечни доклади на компетентните органи. Такива доклади не са предоставяни, защото не са изготвяни. След натиск от страна на местното население е възложена ОВОС, която обаче не е извършена в определения срок, а след изготвянето й не е приета от министъра на околната среда поради пропуски в нея. Такъв не е приет никога, тъй като съгласно законодателството, действащото към момента, не е необходимо да се продължи с изследването на този въпрос и да се финализира ОВОС. Тъй като работата на обекта вече е приключила, достатъчно е “Еко Елшица” ЕООД да изготви доклад за въздействието на проекта. Първият доклад, с който “Еко Елшица” ЕООД прави наблюдение върху дейността си, е изготвен през ноември 2007 г. и обхваща периода от ноември 2006 г. до ноември 2007 г. Измежду сведенията, предоставени с доклада, се съдържа и информация за съдържанието на тежки метали във водата, оттичаща се от хвостохранилището и в състава на тревата, намираща се близо до него. Оказва се, че нивата на вредните вещества са под нормата.
Жалбоподателят се оплаква, че като позволяват втория проект за рекултивация да продължи, властите не се съобразяват с редица законови изисквания и не намират справедлив баланс между множеството засегнати интереси, като последователно излагат на риск личното му здраве и това на неговото семейство, а също и му пречат да се наслаждава на удобствата на своя дом. Той повдига оплаквания във връзка с непредприемането от страна на властите на съответните позитивни действия за контрол по повод рекултивация на хвостохранилище, което е довело до застрашаване на здравето му.
Съдът отбелязва, че в съвременното общество опазването на околната среда е въпрос, на който се обръща все по-голямо внимание, но въпреки това член 8 не се прилага всеки път, когато настъпи влошаване на състоянието на околната среда – правото на опазване на околната среда не е включено сред правата и свободите, гарантирани от Конвенцията и Протоколите към нея. Той прави преглед на своята практика, свързана с подобни оплаквания и посочва, че отговорът на въпроса дали замърсяването може да се счита за засягащо неблагоприятно правата на жалбоподателя, гарантирани от член 8, зависи от специфичните обстоятелства по случая и от наличните доказателства. В тази връзка Съдът би добавил, че при преценката на доказателствата той прилага принципа на доказване “извън всякакво разумно съмнение”. В настоящото дело Съдът е убеден, че полагането на утайка от пречиствателната станция за отпадни води в гр. Пловдив върху хвостохранилището е създало неприятна ситуация в околността. В същото време Съдът не е убеден, че причиненото замърсяване на околната среда е засегнало в такава степен частната сфера на жалбоподателя, че да задейства приложението на член 8. В подкрепа на своя извод той излага няколко групи аргументи, основният от които е, че жалбоподателят не е доказал как лично той е бил засегнат от това замърсяване. При липсата на доказателства за директно въздействие на това замърсяване върху жалбоподателя или неговото семейство Съдът не е убеден, че член 8 е приложим на такова основание и достига до извода, че не е налице нарушение на чл. 8.
Съдът приема, че не е налице нарушение и по другите оплаквания – по чл. 1 от Протокол 1 и чл. 6§1 от Конвенцията.
