Ivanov and Others v.Bulgaria((Applications nos. 2727/19 and 6 others), 4 june 2020
/решение на комитет/
Всички жалбоподатели изтърпяват наказание лишаване от свобода в различни пенитенциарни учреждения – Пазарджик, Белене, Бургас и повдигат оплаквания за лошите материални условия в затворите, в които са били настанени поради пренаселеностнаселеност, плесенясали или мръсни килии, наличие на насекоми,липса на чист въздух и достатъчна светлина.
След като анализира представените му материали Съдът достига до извода, че условията за изтърпяване на наказанието са били неудовлетворителни. Той се позовава на добре установената си собствена практика във връзка с неадекватните условия на задържане (Muršić v. Croatia [GC], no. 7334/13, §§ 96-101, ECHR 2016 and Ananyev and Others v. Russia, nos. 42525/07 and 60800/08, §§ 149-59, 10 January 2012). Той припомня и постановеното пилотно решение по делото Neshkov and Others v. Bulgaria (nos. 36925/10 and 5 others, 27 January 2015), в което вече е установил нарушение във връзка с подобни оплаквания като изложените в настоящите жалби. Той подчертава, че не намира основания да се отклони от направените изводи, намира че отлакванията ас допустими и разкриват нарушения на чл. 3.
По повод оплакването по чл. 13 Съдът се позовава на решението си по допустимост по делото Atanasov and Apostolov v. Bulgaria ((dec.), nos. 65540/16 and 22368/17, § 28, 27 June 2017), в което той констатира, че въведеното ново компенсаторно средство с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС в изпълнение на пилотното решение по делото Neshkov and Others v. Bulgaria представлява ефективно вътрешно средство за защита.
Всички жалбоподатели по настоящото дело са подали искове за обезщетение във връзка с лошите условия на тяхното задържане; те или са били все още висящи към момента на влизане в сила на чл. 284 от ЗЗИНЗС или са предявени след това. Съгласно §49 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗИНЗС, висящите производства по искове за обезщетение във връзка с лоши условия на задържане, които преди това са били разглеждани на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ще трябва да се разглежда по по реда на чл. 284,ал. 1.
В резултат на това исковете, предявени от жалбоподателите по настоящото дело,са били разгледани, поне след обжалване от Върховния административен съд, в съответствие с изискванията на новото компенсаторно средство и на всички жалбоподатели с изключение на един са били присъдени обезщетения. Така Съдът достига до извода, че всички те са разполагали с ефективно средство за защита по отношение на условията на задържането им, поради което той обявява оплакванията по чл. 13 за явно необосновани.Съдът присъжда обезщетения за неимуществени вреди на всеки еедин от тях във връзка с установеното нарушение на чл. 3.
