Jeliazkov et autres c. Bulgarie (Requête no 9143/02),   3 аvril 2008

Жалбоподателите са кръвни роднини на загинала на 23 юни 1991 г. в пътно произшествие жена – родителите, децата и съпругът. Скоро след това е образувано досъдебно производство за причиняване на смърт по непредпазливост на водача на автомобила. В хода на  съдебната фаза на процеса жалбоподателите са конституирани като граждански ищци. С решение от 17 юли 1997 година, Върховният съд потвърждава осъдителната присъда на въззивната инстанция и уважения гражданските искове. Жалбоподателите не успяват за постигнат изпълнение на съдебното решение в неговата гражданска част, тъй като водачът е неплатежоспособен.

Успоредно с това през 1994 г.  те предявяват иск срещу застрахователя на водача на МПС, причинил смъртта на тяхната близка.  С решение от 4 август 2000 година районният съд отхвърля иска, изразявайки становище, че ако отговорността на водача е неоспорима като се вземе предвид присъдата му, произнесена при наказателното дело, то съществуването на договор за застраховка на гражданската му отговорност, сключен със застрахователната компания, не било установено. В този период исковата молба е оставяна няколко пъти без движение, производството е прекратявано поради твърдяна липса на пасивна легитимация, депозирани са жалби за бавност. След жалба, подадена от жалбоподателите, на 2 април 2001 година Пловдивският окръжен съд отменя решението и констатирайки, че наистина е имало договор за застраховка, удовлетворява всички претенции на жалбоподателите, а именно: 450 000 неденоминирани  лева.

Съдът отбелязва, че председателят на окръжния съд е задължил районния съд да се произнесе в най-кратки срокове и   това разпореждане е било изпълнено, като районният съд е произнесъл  решение на 4 август 2 000 година, тоест, по-малко от два месеца след като делото му е било върнато през юни 2000 година, в резултат от жалбата, подадена от жалбоподателите.  Съдът отбелязва обаче, че на този етап на производството то вече е висяло шест години на първа инстанция и че основното забавяне, от което жалбоподателите са се оплакали, е било вече допуснато. Като взема предвид поведението на страните, залога за жалбоподателите и продължителността на производството, съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок по чл. 6§1.

Author

Write A Comment